При очевидно срутеното качество на елитите, които произвеждат политика в България и продължаващата хибернация на гражданската активност, няма никакъв повод за съмнение, че убедените в способностите на демокрацията да реши проблемите им се топят. В четирите години на управлението си от 2005г. до 2009 г. правителството на БСП, ДПС и НДСВ, оглавено от Сергей Станишев, успя да удари дъното на безпринципността и корупцията. И за това си отиде мразено. Но сега въпросът е защо и след това продължаваме да вървим наникъде?

на държавата и на демокрацията. А така изпразни от смисъл и самата държава. Сега този, който дава, взема, казва и наказва, е само Борисов. Той се превърна в герой на някаква розова виртуална реалност. В нея той присъства винаги и навсякъде, а през последните месеци вече ден и нощ във видеосесии през профили във "Фейсбук" и Youtube.

За благодарност ги превърна в официози на политиката си и срина смисъла на журналистиката, за да не го спъва. А след това лековато сложи знак за равенство между "свободата на словото" и "свободата на пресата", за да жонглира с тях всеки път, когато трябваше да неглижира ефекта от усърдието, с което унищожи системата за диалог между властта и гражданите в България.

с хладнокръвно безразличие. Години наред ГЕРБ се саморазправяше с всеки бизнес, който отказваше да е "политически коректен", а така съсипа и базата на свободната инициатива.

Нищо след скандалите с "Ало, Танов", с подслушания мръснишки разговор на премиера с бившия министър на земеделието Мирослав Найденов и бившия софийски градски прокурор Николай Кокинов, нищо и с "Ало, Банов съм". А след това пак същото с шестте апартамента на Цветанов и персоналния му асансьор, с "дупката", купена на зелено от бившия правосъден министър Цецка Цачева, с покривното барбекю на услужливия шеф на КПКОНПИ Пламен Иванов, с инвестиционните недвижимости на Вежди Рашидов, с безплатните квартири на Владислав Горанов... Нищо след нищо!

и почетния му председател и в явно с Каракачанов, Симеонов и Сидеров. Така винаги има оправдание за отсъствието на каквато и да е публична реакция към разпасания език на омразата, хомофобията и ксенофабията, който си позволяват хората, с които дели властта. Да не забравяме и това, че всъщност коалиционни партньори на Борисов са един агент на Шесто управление на бившата Държавна сигурност, един, който влезе в парламента с ритници и хулиганстване към български граждани на граничния пункт в Малко Търново и един, който написа книга, за да обясни, че Холокоста и "версията, че 6 млн. евреи са обгазени и изгорени в пещите на концентрационните лагери на Хитлер" са "велика измама".

на налудничави Валтер Калашниковци и извънпарламентарни фашизоиди, които бленуват за нов ред чрез експроприация, национализация и възмездие, раздавано на място.

в Турция, в Русия, или където и да е по света? Напротив, говори с топла усмивка за "приятеля Тайпи" защото, както каза Вежди Рашидов, "тази дипломация дразни сигурно много наши хора, но е много полезна за света". Само че точно тази дипломация бе "нахранена" с екстрадицията на турския бизнесмен Абдулах Бююк. Ако вече е забравено – той бе един от общо 7 души, предадени от българската държава и подарени на Ердоган скришом, незаконно и насилствено, след като бе поискал политическо убежище у нас. А само няколко месеца по-късно, на въпроса: "Спазени ли са човешките права на тези хора?", Цецка Цачва - персоналното предложение на Борисов в кандидатпрезидентската кампания през 2017 г., си позволи да каже: "Преди всичко е националният интерес на държавата пред защитата на отделни права".

Да не говорим за продължаващото позорно мънкане след анексията на Крим. В същото време председателят на Народното събрание Цвета Караянчева топло разказва на руския министър на Външните разговори Сергей Лавров как България щяла да става мост между НАТО и Русия. Мост между съюз, защитаващ цивилизацията, основани на принципите на демокрацията, свободата на личността и законността и неговата пълна противоположност.

в България беше лукав и безнравствен. Но и в последните десет от тях не намерихме кураж да напишем в учебниците по история, че времето от 1944 г. до 1989 г. е белязано от садистична жестокост, отмъстителност, разрушителна глупост, двуличие и насърчавана посредственост. Напротив, събрахме смелост за сквернословието, че в годините, през които България е била управлявана от Тодор Живков "повишаването на жизненото равнище потискало недоволството от липсата на граждански права".

Логично е! Дори звучи невероятно, че сривът в подкрепата на точно тази демокрация е само 8% за десет години. Но ако тенденцията продължи, пътят нататък ще е все надолу – към все повече селфита с човека от народа, към все по-малко свобода, и към власт на все по-силната ръка.

Къде отиваш, Борисов?