Демократична Монголия мечтае за президент със здрава ръка
На един час път с кола от монголската столица Улан Батор грандиозен паметник на националния герой Чингиз хан може да послужи като полезен урок за човека, построил го преди десетилетие: шампионът по борба, бизнесмен и настоящ президент Халтмаагийн Батулга.
Под огромната статуя от неръждаема стомана в коридорите на музея са наредени портретите на наследниците на военачалника от 13 век. Животът на почти всички от тях е прекъснат в свирепи битки за надмощие в ханския двор на средновековна Монголия.
Съвременна Монголия е на политически кръстопът, докато в обществото нараства разочарование от споровете, забавящи жизненоважни минни и инфраструктурни проекти, а президентът Батулга се подготвя за борба за власт.
След революцията през 1990 г. бившият съветски сателит се смяташе за "оазис на демокрацията", притиснат между авторитарните режими на Русия и Китай. Но подялбата на властта между избрания президент и назначеното от парламента правителство постави страната в почти постоянна безизходица, неспособна да постигне напредък по важни проекти или да се заеме с хронични проблеми като задушаващото замърсяване на въздуха.
Батулга каза миналата година, че Монголия е неспособна да реши "системната" по думите му криза. Сега той се опитва да промени конституцията, предизвиквайки опасения, че се опитва да постави началото на авторитарно управление.
Батулга твърди, че не се стреми да подкопава 29-годишната демокрация в Монголия. "Измина повече от четвърт век, а ние все още не успяваме да отговорим на всички очаквания, които имахме през 1990 г.", заяви Батулга пред "Ройтерс" в канцеларията си във Великия хурал - монголския парламент. "Всички знаят, че промяната е неизбежна. Сега остава само да решим въпроса точно как да я извършим", каза той.
Сумати Лувсандендев, политически анализатор и шеф на политическата група Фондация "Сант Марал", смята, че монголците жадуват за "силен лидер" като казахстанския президент Нурсултан Назарбаев или руския президент Владимир Путин. Но понеже парламентът вероятно ще се възпротиви на всяка ерозия на демокрацията и на собствената му роля, Батулга трудно ще осъществи промени, твърди той.
"Батулга отчаяно се опитва да изиграе тази роля, но определено не успява. Не мисля, че в Монголия изобщо има някой, който би могъл", каза той.
Национализъм на ресурсите
Богатите минерални залежи на Монголия доминират в политическия дебат. Много граждани все повече се разочароват от неспособността на страната да превърне ресурсите в конкретна полза за друг освен шепа привилегировани.
Социологическите проучвания показват силна подкрепа за публичната собственост на стратегическите ресурси и монголските мини отдавна служат като политическо оръжие, като Батулга е един от многото политици, обвинявани, че използват подозренията спрямо чуждестранните инвестиции, за да печелят гласове.
Недоверието към чуждите миннодобивни компании се засили миналата година след военна операция за отстраняване на китайски инвеститори от сребърна мина в Салкхит, Северна Монголия, обвинени в корумпиране на местните съдилища. Обектът остава под правителствен контрол.
Правителството води и съдебен спор за национализацията на 49-процентен дял в големия проект за добив на мед "Ерденет", продаден от руското правителство на частна компания.
С наближаването на изборите през 2020 г. някои политици оспорват и ползите от най-големия чуждестранен инвестиционен проект в страната, гигантския проект за добив на мед и злато "Ою Толгой", управляван от англо-австралийския минен конгломерат "Рио Тинто".
Парламентарна работна група отправи нови призиви за промяна на условията на сделката за проекта, в който "Рио Тинто" държи 66 процента чрез дъщерната си "Тюркоаз Хил Рисорсес", а делът на монголското правителство е 34 процента. През май някои депутати се бяха оплакали, че мината е донесла само дългове, а Монголия се очаква да получи дивиденти чак през 2039 г.
Батулга каза пред "Ройтерс", че изцяло подкрепя чуждестранните фирми, които спазват местното законодателство, но изтъкна, че конституцията е пределно ясна - стратегическите ресурси, открити с монголски капитал, включително атрактивните залежи от въглища "Таван Толгой", трябва да останат в монголски ръце.
Батулга беше избран през 2017 г. с популистка предизборна платформа, предупреждавайки за заплахи от Китай и за икономическа зависимост на Монголия от огромния й съсед, с което си спечели сравнения с американския президент Доналд Тръмп. Впоследствие обаче не можа да намали уязвимостта на Монголияот китайски натиск.
Малко след изборната му победа забавяне на митническите проверки на китайската граница доведе до колона от камиони с въглища, дълга повече от 100 км, което оряза печалбите от износа. Китайските митнически власти казаха, че обновяват оборудването си за митнически контрол.
"Ние сме в непосредствена близост до две диктатури и влиянието им е огромно", каза Ердене Содномзундуй, лидер на опозиционната Демократическа партия, имайки предвид Русия и Китай. "Нито една от тях не харесва демокрацията. Те имат интерес да разрушат демократичната система (на Монголия). И двете също така искат да увеличат икономическото си влияние над Монголия".
"Нищо не се е променило"
Край прашното градче Яармаг в околностите на Улан Батор черен път свързва десетки малки тухлени къщи с магистрала, по протежение на която са наредени комплекси с луксозни апартаменти, където заможни монголци се спасяват от задушаващия зимен смог в столицата. Наблизо е представителството на "Порше".
Разгневени жители на Яармаг, където е преминало детството на Батулга, казват, че политиците не са удържали на обещанията си.
В къщичката си, в която за изолация служи дебел червен килим, 56-годишната Ерденебулган Бадарч обвини правителството за шеметните цени на месото, високите лихви, недостига на жилища и влошаващото се замърсяване.
"Нищо не се е променило към по-добро", каза Ерденебулган, чийто съпруг е бивш съученик на президента. "Имахме много големи очаквания, когато Батулга беше избран, но за две години не видяхме нищо. Въпросът не е в това дали е добър или лош, или какво е могъл или е трябвало да направи, а че е сам", смята тя.
Неотдавнашно проучване на Фонладия "Сант Марал" показва, че повече от 70 процента от монголците предпочитат "силен лидер, който да не е принуден да се съобразява с парламента или с избори". Макар че три четвърти от запитаните твърдят, че подкрепят "демокрацията", повече от половината не одобряват съществуващата система.
"Смятам, че ще е по-добре, ако имаме президентско управление. Другите страни със силни президенти сега се справят по-добре", каза 34-годишната местна жителка Амарзая Батбаяр по време на антиправителствен протест на площад "Сукхбаатар" в края на май.
Обикновените хора "пострадаха най-много от модела, който избрахме", призна Батулга. Той каза също, че ще търси обществено одобрение за всяко евентуално предложение за конституционни промени, вместо да остави парламента да решава.
Но не непременно президентът е този, който ще спечели от евентуални промени. Обсъждат се различни конституционни реформи, целящи да преодолеят безизходицата, като един от вариантите е президентският пост да стане церемониален и вместо това да се укрепи позицията на премиера, твърди запознат с плановете юрист.
"Понеже парламентът е в позиция да контролира ситуацията в страната, това, което виждаме, е вечната борба за власт, но обикновено в повечето случаи президентът губи", каза Сумати.
Според политическия анализатор, с когото се срещнахме в музея на Чингис хан, построен от компанията на Батулга, президентът трябва да се поучи от това колко кратко са оставали на власт старите монголските ханове.
"Две-три години и са ги убивали или отравяли. Само един е успял да се задържи на трона за почти 20 години, но това е било чудо", каза той. /БТА