Изправен пред битки в политически разделена Белгия и господин "готин пич" на европейската сцена – отиващият си премиер Шарл Мишел, когото лидерите на ЕС определиха за наследник на Доналд Туск начело на Европейския съвет, може да се окаже подходящ за позицията, макар номинацията му да бе неочаквана, пише EurActiv.

Десет години след Херман ван Ромпой Белгия е напът да заеме висшия европейски пост отново. Очаква се Мишел да замени Туск на 1 декември.

Заради силно фрагментираната си политическа система Белгия е свикнала с политическите кризи. А 43-годишният Мишел е смятан за хладнокръвен и ефективен помирител в една страна, разделена на няколко фронта - език, благосъстояние и политика.

Мишел е най-големият син на Луи Мишел, бивш белгийски еврокомисар, министър и бивш партиен лидер на либералната партия "Реформаторско движение". Адвокат по образование, той влезе в политиката на 18 години като съветник в провинция Валонски Брабант, след като учи в Брюксел и Амстердам. Оттогава се превърна в една от водещите фигури на френскоезичните либерали и на 25 години стана най-младият министър в историята на страната. През 2014 г. стана най-младият белгийски премиер от 1845. Тогава бе на 38 години.

Белгийската политическа система изисква правителството да бъде съставено от партии от двете езикови общности, което неизбежно води до странни идеологически компромиси и в миналото заради това страната е оставала за дълги периоди без правителство. По време на политическа безизходица през 2010-2011 г. Белгия счупи рекорда за най-дълго време за сформиране на правителство след избори – 353 дни. Преди това рекордът държеше Камбоджа.

След трудни коалиционни разговори през 2014 г. между неговата партия "Реформаторско движение", консервативната "Християндемократически и фламандски", либералната "Открити фламандски либерали и демократи" и националистката "Новофламандският алианс" Мишел бе предложен за премиер. Неговата т.нар. шведска коалиция (заради прилика с шведското знаме – синьо за либералите, жълто за "Новофламандски алианс" и кръст за "Християндемократически и фламандски") бе наречена "правителство камикадзе" заради решението да се сътрудничи с фламандските националисти, което според критици го компрометира политически, на практика подкрепяйки силните антиимигрантски политики на "Новофламандски алианс".

В края на годината администрацията на Мишел изгуби подкрепата на крайнодесните, неговият най-голям фламандски партньор, заради недоволство от одобрението на правителството за Пакта за миграцията на ООН. Макар да опита да продължи с трите останали партии като правителство на малцинството до изборите през май, не успя да подсигури подкрепата на парламента и бе принуден да подаде оставка.

Страната се ръководи от служебно правителство на малцинството от федералните избори през май, на които "черната неделя" доведе до възход на крайнодесните. Номинацията на Мишел за европейската сцена е добра стратегия за излизане от вътрешната политика.

Докато бе премиер, той изгради солидна европейска мрежа, разви лични връзки с много от колегите си от ЕС по време на официални посещения и вечери и срещи за по питие след заседанията на Европейския съвет. Заедно с премиера на Люксембург Ксавие Бетел и холандския му колега Марк Рюте той сформира трио либерални лидери от Бенелюкс, създавайки имидж на единство и съгласуваност по големи европейски въпроси като Брекзит.

Бе един от първите лидери, които отговориха на нежеланието на страните от Централна Европа да споделят бремето от миграцията, като намекна, че ЕС върви към превръщането си в съюз на "две равнища", а нежелаещите да сътрудничат държави като Полша и Унгария може да загубят някои права.

След избирането си заяви, че следващите години "са много важни за бъдещето на европейския проект и аз съм убеден, че ще бъде много важно да се защитава и насърчава нашето единство, нашето многообразие и особено нашата солидарност".