Кой ще определя кучешката агресивност или всичко е на килограм
Кристина Петкова е юрист и председател на ДСБ Жени. Мнението й е от "Фейсбук" профила й и се публикува със съгласието й.
А сега отвъд хумора, въпреки опасенията ми, че за много хора само той остана, е време да поговорим за поредните безумия, на които ставаме свидетели в парламента.
Трябва да призная, че нивото на политически популизъм е доста високо и професионално, но, чудя се, икономическият интерес дотолкова ли е замъглил ясната представа за обществен морал и работа в името на гражданите, че представителите в Народното събрание се държат като всичко останало, но не и народни.
Темата за животните, в частност на кучетата, е на дневен ред, но както с останалите политически теми, и тази бива изтласкана от обществения дебат, който се подменя със "спешни мерки за защита". Ама кого, как защитаваме и от какво - не става ясно.
Проблем с животните има и той не е от вчера.
Проблем има и с бездомните животни, и с домашните.
При бездомните основният аспект е липсата на изпълнение на програмите за кастрация от общините, неконтролираното и незаконно домашно развъждане (в този ред на мисли - Столичната община, съветвам ви да проверите обектите на ваша територия, наричащи се "фермерски пазари", на които се случва точно гореописаното. Пример може да дадем с битака в с. Долни Богров, но там още чакаме СО район Кремиковци, нали?), както и отношението сякаш към вещи.
При домашните животни проблемът е липсата на контрол и познание що е то куче и какво правим ние сега с него.
Аз като собственик на две кучета мога да кажа, че никога не съм била проверявана дали моите кучета са паспортизирани, регистрирани, кастрирани (съответно съм ли аз освободена от данък). Да, те са, и аз нося техните паспорти, така както го изисква законът, заедно с техните поводи и каишки. Което обаче не отменя факта, че държавата в лицето на общините и общинските райони няма и бегла представа за статистиката на обитаващите на нейна територия животни по домовете. Да, това би подпомогнало хазната, но на кого ли му дреме, когато може да правим ремонт на ремонта и да "усвояваме кинти".
Та, бидейки темата за домашните животни "гореща" в НС, нашият любим Валери Симеонов - НФСБ, СКАТ, яхна вълната на популизма и реши да бори тез пусти животни!
Всичко над 5 кила - с намордник!
Вербализирайки спешния си план, той не провежда нито обществено обсъждане, нито се съветва с експерти (да, такива хора съществуват), а на ангро приема, че всичко над 5 кг е агресивно и подлежи на укротяване. И понеже сме на темата с агресивността, питам аз - кой ще определя тази кучешка агресивност или всичко е на килограм? Наред с това, ако приемем, че всяко куче над 5 кг е агресивно, какво правим с тези клетите, живеещи навън? Убиваме ги? Залавяме ги и ги натиряме в приют? Дори на Симеонов да му се ще някое от горните, то няма как да се случи, защото:
1) страната ни е поела (слава богу) ангажименти за хуманно справяне с проблема
2) решението не е в това да убиеш 10 000, като не можеш да спреш притока на останалите Х хиляди. Изградените приюти са вече пълни и това също не би било решение. Не и такова, което да пасва на популисткия профил на Симеонов.
Убедена съм, че законови промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност са твърде необходими, но:
1) в съвсем друга насока
2) след като се изслушат експертите и законодателите могат да уверят, че законът не просто ще се приеме, но и ще се спазва, а няма да бъде поредният акт, изграден от кухи норми, които нямат приложение.
Защото когато говорим за народно представителство и за обществен дълг, какъвто е политиката, говорим и за морал, господа депутати. Все още има чест в тая работа.