Тревогата за икономиката върна Гърция към традиционната политика
Чужди инвестиции, нови работни места и ниски данъци бяха обещания, насочили гръцките избиратели към консерватора Кириакос Мицотакис. Той върна на върха на гръцката политика партия, пострадала силно в годините на кризата, и отклони Гърция от тенденция, в която тя в голяма степен зададе посоката в Европа - възход чрез популистки обещания.
Задачата пред Мицотакис, който ще се закълне още днес като премиер, обаче няма да е лека - "Нова демокрация" не е имала такъв мандат от 2007 г., а това слага на плещите му и огромни очаквания.
Премиерът Алексис Ципрас започна възхода си като лидер на коалиция с радикално леви идеи с остри атаки срещу международните кредитори на страната. Състоянието на гръцките финанси обаче смекчи реториката му и го принуди да работи с кредиторите. През последната година до изборите много анализатори казваха, че той ще плати цената за това, още повече след историчесткото споразумение със Скопие за името, което сключи неговото правителство.
"Европа опитоми един популист и той плаща цената", написа "Блумбърг" миналата седмица. Същевременно от първите избори след началото на кризата, свикани на 6 октомври 2009 г., нито една партия не е печелила два пъти - социалистическата ПАСОК и "Нова демокрация" си размениха местата, след като ги раздели едно правителство на националното единство и едно служебно, последва и победата на Ципрас.
"Обществото разбра, че изборът на популисти не е решението"
Разочарованието на гърците от десетилетие на икономически трудности, свило икономиката им с една четвърт и превърнало дълговата криза в тема на всички световни медии, даде на Мицотакис най-силния мандат за управление от началото на кризата.
Според в. "Гардиън" обаче роля е изиграл и фактът, че Мицотакис втвърди позициите си по някои въпроси, за да привлече гласове от неонацистката "Златна зора" чрез остра реторика срещу миграцията и оспорване на споразумението със Северна Македония. Последното го изстреля в проучванията миналата година, а и резултатите му на север, където е гръцката географска област Македония (център на протестите срещу Преспанския договор), потвърждават, че стратегията му е проработила.
В коментарите му в дните непоследствено преди изборите обаче икономиката имаше централно място.
"Един на всеки трима млади казва, че животът му е по-лош от този на родителите му", казва за турската телевизия ТРТ Тодорис Георгакопулос от изследователския институт "Дианеосис". "Нямам надежда, винаги сме били бананова република и нищо няма да се промени, ако не се променим ние", казва обаче пенсионер, интервюиран от телевизията.
"Трябва да планираме икономиката на бъдещето", каза Ципрас по време на кампанията. Според Мицотакис направеното от досегашния премиер обаче не е достатъчно. На въпроса как ще си позволи съкращаване на данъци той обяснява, че не е имало достатъчно голям фокус върху инвестиция в продуктивността и промяна на структура на икономиката - по-голям ръст би помогнал да се изплати по-лесно дългът.
"Обществото разбра, че изборът на популисти не е решението. Махалото се завъртя в другата посока. Ние сме традиционни и консервативни. След четири години трябва да опитаме друго", казва Мицотакис в интервю за сп. "Вайс".
"Кризата да остане в миналото"
Задачата пред Мицотакис обаче няма да е лесна. Много от депутатите му сега влизат в политиката и с тях той ще трябва да опита да се превърне в първия премиер от началото на кризата, направил достатъчно, за да бъде преизбран.
Атина приключи спасителната програма именно по времето на Ципрас, но се запазиха някои от ангажиментите към кредиторите. За "Катимерини" източник от "Нова демокрация" казва, че "един от най-добрите резултати" на партията след диктатурата показва, че "гражданите най-после искат да оставят кризата зад гърба си и да видят как в страната се завръща нормалността".
Кризата засили и настроенията в Гърция срещу Брюксел и международните финансови организации, отпуснали общо над 300 млрд. евро за десетилетие. Консерватизмът на Мицотакис въпреки тежките години на икономии обаче е силно проевропейски. "ЕС е невероятен експеримент - доброволно да дадеш суверенитет на наднационална организация", обяснява той в интервюто за "Вайс". "В свят, където имаме ЕС и Китай, ни трябва силен ЕС. Твърде малки сме. Трябва ни ЕС, който да е по-успешен. Дали има нужда от реформи? Има."