Мерките се налагат заради сериозния дефицит и липсата на достатъчно експерти и техническо оборудване за справяне със зачестилите през последните години случаи на търговия с културно-исторически ценности и фалшификати на българско изобразително изкуство. Работната група ще заседава още няколко пъти и до есента се очаква да бъдат готови конкретните предложения за промени в законодателството и за разширяване на експертния потенциал, обясни след срещата Александър Трайков, директор на дирекция "Инспекторат за културното наследство" към Министерството на културата.

Главен инспектор Ангел Папалезов - началник сектор "Престъпления с културно-исторически ценности" към Главна дирекция "Национална полиция", обясни, че мерките ще бъдат в няколко насоки, сред които и предложения за по-прецизно законодателство, което да запълни дефицитите. Той припомни, че през януари бяха въведони специални текстове в Наказателния кодекс, които преследват пусканите в обръщение на фалшификати на културни ценности.

Един от големите проблеми обаче е, че България е много назад в сравнение с други европейски държави по отношение на техника, лаборатории и експертен потенциал. По думите на Папалезов трябва да бъде изготвен механизъм за обучение на експерти, да се разкрият нови щатни бройки и да се изградят съвременни лаборатории, в които да бъдат изготвяни експертизи.

Той посочи, че в момента има ателие за реставрация към Националната художествена галерия, но капацитетът е недостатъчен, няма консумативи, работи се по остарели технологии. Все още не е изчислено колко средства ще са нужни за всички тези дейности. Сред другите проблеми в сферата е и липсата на единен регистър на фалшификатите, на идентифицираните произведения, както и на откраднатите ценности. Такива регистри биха улеснили работата и биха създали възможност за бърз обмен на информация.

Мерките идват по-малко от месец след скандалът, при който стана ясно, че фалшификати са включени в изложба в София. По случая проверка се прави и по искане на Върховната касационна прокуратура.