Само италианците са по-скептични от българите за ползите от членството в ЕС
България е сред трите държави в Европейския съюз, в които най-малък процент хора смятат, че страната е спечелила от еврочленството. Това показват първите резултати от проучване на Евробарометър, проведено след изборите за Европейски парламент.
Според данните подкрепата на гражданите за ЕС запазва най-високото си равнище от 1983 г. насам: 68% от респондентите (+1 процентен пункт в сравнение с февруари/март 2019 г.) казват, че тяхната страна е спечелила от членството си в ЕС. Най-висок е процентът на хората, споделящи това мнение, в Литва (91%), Ирландия (89%) и Естония (87%), а най-нисък - във Великобритания (59%), България (57%) и Италия (42%). В България се наблюдава спад с два процентни пункта спрямо февруари/март 2019 г.
Гласът ми е от значение
Наблюдава се рязко нарастване на броя европейски граждани, които смятат, че "гласът им е от значение в ЕС" - 56% от респондентите споделят това виждане. Този резултат е със 7 процентни пункта по-висок от март 2019 г. и е най-високият резултат, откакто въпросът е бил зададен за пръв път през 2002 г.
В България 45% смятат, че гласът им има значение в ЕС (спад от 1 процентен пункт спрямо март 2019 г.). Най-висок е в Швеция (86%), Дания (81%) и Холандия (76%), а най-нисък - в Латвия, Гърция и Естония (и трите по 30%).
Общата избирателна активност на европейските избори през 2019 г. се е увеличила с 8 пункта до 50.6%, което води до най-високото участие в европейски избори от 1994 г. насам, както и до обръщане на тенденцията на намаляване на избирателната активност на европейските избори за пръв път от 1979 г. насам. Най-значително увеличение на участието е регистрирано в Полша (+22 пр.п.), Румъния (+19 пр.п.), Испания (+17 пр.п.), Австрия (+15 пр.п.) и Унгария (+14 пр.п.). В България е била 33% (спад с 3 пр.п.).
Най-висока е била активността в Белгия (88%), Люксембург (84%) и Малта (73%), а най-ниска - в Словакия (23%), Чехия и Словения (и двете по 29%).
Участие на младите хора
Резултатите от проучването сочат, че именно младите хора в Европа са довели до повишаване на избирателната активност: 42% от 16-/18-24-годишните респонденти казват, че са гласували на европейските избори, което означава, че участието на младите хора се е увеличило с 50% в сравнение с избирателна активност от само 28% при младежите през 2014 г. Силно се е повишила и избирателната активност във възрастовата група 25 - 39 години, където тя е нараснала с 12 процентни пункта от 35% на 47%. Избирателната активност сред младите и тези, гласували за пръв път, надвишава всеки друг ръст на избирателна активност за други възрастови групи.
Гласуването като...
Сред причините да гласуват на европейските избори през 2019 г. 52% от избирателите посочват гражданския дълг като основна причина - това представлява увеличение от 11 процентни пункта в сравнение с 2014 г. В сравнение с последните европейски избори през 2014 г. значително повече граждани също са гласували, защото подкрепят ЕС (25%, +11 процентни пункта) или защото смятат, че могат да променят нещата чрез гласуване (18%, +6 процентни пункта).
В 27 държави членки гражданите гласуваха главно защото видяха това като свой граждански дълг. Само в Холандия повечето хора са гласували, защото винаги гласуват. Във всички 28 държави членки повече респонденти, отколкото през 2014 г., гласуваха, защото подкрепят ЕС, и обявиха, че тази подкрепа е основната им мотивация за гласуване. Германия (39%, +14 пр.п.), Ирландия (27%, +15 пр.п.), Италия (23%, +14 пр.п.) и Испания (23%, +15 пр.п.) показаха най-голямо увеличение, свързанo с тази причина.
В България, защото е техен дълг като граждани, са гласували 50%, защото подкрепят ЕС са гласували 21%, за да изразят несъглсие са гласували 4%. Във Франция, Гърция и Великобритания, за да изразят несъгласието си, са гласували 22% (и трите на първо място в ЕС).
Темите
Проучването на Евробарометър след изборите също разгледа темите, които накараха гражданите да гласуват на последните избори за Европейски парламент. Най-важните теми, които повлияха на решението на гражданите, бяха икономиката и растежът (44%), климатичните изменения (37%), както и правата на човека и демокрацията (37%). Със своите 36% "начинът, по който ЕС трябва да работи в бъдеще", се появи също като един от основните мотиви на гражданите да гласуват. В 16 страни (сред които и България - 44% от хората) респондентите посочиха икономиката и растежът като най-важен въпрос при гласуването си, докато гражданите в осем държави назоваха климатичните изменения като основна тема за тях.
Изследването на Европейския парламент след изборите бе проведено като проучване на Евробарометър 91.5. 27 464 респонденти са интервюирани лице в лице от Kantar за Европейския парламент във всички 28 държави - членки на ЕС, от населението на възраст над 15 години. След изборите въпросите бяха филтрирани за респондентите на възраст за гласуване 18+ (с изключение на 16+ в Австрия и Малта, 17+ в Гърция). Работа на терен се проведе от 7 до 26 юни 2019 г. Пълният доклад, както и всички резултати и таблици с данни ще бъдат публикувани от Европейския парламент през септември 2019 г.
Пълният документ с първите резултати можете да видите и в прикачения файл.