Майя Грекова: В обществото има разделение – до противопоставяне – по етнически произход
Неотдавна излезе книгата "Какво е сбъркано с политиките за "интеграция на ромите в България"?" от Майя Грекова. Авторът е проф. д-р по социология, дългогодишен преподавател, удостоена е с почетния знак на Софийския университет "Св. Климент Охридски" като "водещ изследовател в полето на социологията на социалните общности в България и учен, получил международно признание". Автор е на 18 монографии и учебници, съставител на шест сборника и антологии, има публикувани над 60 научни статии и студии в престижни национални и международни научни издания. "Дневник" й изпрати въпроси по повод новата книга.
Защо поставяте в кавички "интеграция на ромите" във Вашата книга?
- Защото така се назовава държавната политика: "за интеграция на ромите в българското общество" или "за интеграция на ромите". Но и защото така заявяваната политика при така разбираната интеграция НА ромите В българското общество, няма как да доведе до значима промяна в съществуващото състояние на обществото. А то е разделение – до противопоставяне – по етнически произход. В книгата аз аргументирам друго разбиране за интеграция в контекста на съществуващите етнически малцинства и в частност – на ромското малцинство. Цитирам: българското общество е дезинтегрирано, доколкото в него има голям брой хора, които са изолирани и в неравностойна позиция поради своя етнически произход; необходима е интеграция на българското общество чрез преодоляване на значимостта на етническия произход като фактор, определящ човешките взаимодействия и отношения, като фактор, предопределящ индивидуалната биография, като основание за групова изолация. Ако и когато се реализира така разбиран процес на интеграция, той може да се приеме за завършен, когато етническото разделение престане да съществува в българското общество – но не защото "всички сме станали еднакви", "забравили сме етническия си произход", а защото етническият произход вече не предопределя начина, по който се отнасяме един към друг, не предопределя индивидуалната биография на българските граждани.
Какви са причините да не дават резултат стратегиите и програмите за интеграция на ромите? Само политиците и чиновниците ли са отговорни?
- Както сме свикнали да казваме, причините са комплексни. Но в тази книга фокусът е общата държавна политика и секторните политики в приоритетните области образование и жилищни условия, заявявани и отчитани в множество документи от 1999 г. насам. Защото смятам, че отговорността на политиците е ключова, ако искаме да се промени съществуващото състояние на противопоставяне между българи и роми в българското общество. От една страна, държавната политика задава рамката на една подобна промяна чрез съответните стратегии и програми. От друга страна, политиците в публичните си изказвания и послания предават своите виждания за съдържателните измерения на тази промяна. Т.е. носят двойна отговорност. А чиновниците носят отговорност за качеството на произвежданите документи.
Когато документите казват "интеграцията на ромите" е приоритет на българската държава (оставям настрана качеството на тези документи), а изказванията на политиците (и по-общо – публичното говорене) препотвърждават съществуващите негативни предразсъдъци за ромите, трудно може да се очаква заявената държавна политика за интеграция да промени съществуващото положение.
Една от управляващите партии – ВМРО, настоява да се приеме "концепция срещу циганизацията". Познавате ли предложенията, какво мислите за това?
- Да, познавам представената от министър Каракачанов "Концепция за промени в политиката за интеграция на циганския (ромския) етнос в Република България и мерките за реализацията им". Тя се основава на неприемливи за мен предпоставки и предлага нарушаващи правата на човека мерки. В нея е записано: "Промяната следва да се изрази в насочване на усилията за осигуряване спазването на принципите на правовата държава чрез еднакво третиране на всички български граждани, т.е. премахване на генезиса на проблема, чието решаване се иска. Ефективността на промяната ще се изрази в преодоляване на противопоставянето между българските граждани, породено от усещането за привилегированото положение, с което се ползват част от лицата от цигански (ромски) произход в България." Т.е. тази концепция вижда проблема в това, че е налице "усещане" за привилегировано положение на "част от лицата от циганския (ромски) произход в България; а "усещането" е следствие от провежданата от държавата политика на интеграция, която привилегирова "несоциализираната част от българските граждани от циганския (ромския) етнос". А аз съм дефинирала проблема така, цитирам: В България (но не само) днес има голяма група хора, които поради своя етнически произход живеят изолирано, в периферията на обществото и на населените места, в квартали с лоша или без предполагаемата инфраструктура, в незаконни и/или неподходящи за живеене сгради; които в голямата си част са бедни, безработни, необразовани или с ниско образование; част от които се женят/омъжват рано и имат много деца; сред които заболеваемостта е висока, а продължителността на живота е значително по-ниска от средната за страната. Както, надявам се, е ясно, подобна "концепция срещу циганизацията" няма нищо общо с критиката срещу държавната интеграционна политика, която провеждам в книгата си.
На какво според Вас се дължат предразсъдъците към ромите, за които често се мисли като за еднородна маса без изключения? Предават ли се тези представи и на младите? Какво мислят студентите по социология за това?
- Предразсъдъците към ромите не са от вчера, не са и от последните 30 години, не са следствие от демократизацията на българското (и което и да е) общество. Както много пъти съм казвала и аргументирала, демократизацията на обществото направи възможно да се проблематизира разделението на обществото като следствие от тези предразсъдъци. Но предразсъдъци, възпроизвеждани десетилетия в контекста на различни политически режими, няма как да се преодолеят лесно и бързо. Ромите са различни, както са различни и българите и която и друга определяна и/или самоопределяща се като "етническа група" в модерната държава. Вярно е обаче, че колкото по-затворен и отделен от другите е всекидневният живот на подобна група, толкова повече в нея се поддържат сходни практики, които различават членовете й от другите.
Да, предразсъдъците се предават и на младите днес. Студентите по социология, с които до скоро активно общувах като преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в голяма степен овладяват способността да мислят, вместо да заучават готово знание. А способността да мисля, за мен винаги е означавала да поставям въпроси, да търся отговори, т.е. тя винаги е критично отношение към действителността.
Разпространено е мнението, че за ромите се харчат твърде много пари и че така се облагодетелстват неправителствени организации. Вярно ли е?
- Това мнение не просто е разпространено, то все повече се утвърждава като доминиращо публичния дискурс. Но нека разделя въпроса Ви: първият въпрос е вярно ли е, че за ромите се харчат много пари? – Не, не е вярно. Дори парите, които се отчитат като похарчени "за ромите", както показва и прегледът на "(административни) мониторингови доклади" по Националния план за действие по инициативата Десетилетие на ромското включване (2005-2015) и по Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), фактически са по програми, проекти, дейности, които не са пряко и/или единствено "за ромите". И ако някой си представя, че по тях на ромите се раздават "пари на калпак", ще трябва да го разочаровам – нищо подобно не се случва. С което не твърдя, че няма проекти и дейности и съответно средства, които са изразходвани нецелесъобразно. Но това не е предмет на анализа ми в книгата.
Вторият въпрос е, вярно ли е, че от парите "за ромите" се облагодетелстват неправителствени организации? Този въпрос също не е предмет на анализа ми в книгата, но мнението ми е: НПО, чиито дейности са насочени към подобряване на достъпа на уязвими групи и конкретно на представители на ромски общности до социални услуги, няма как да не получават средства за извършване на своята дейност, включително и като заплащане на труда на ангажираните с реализацията й. И още, като правило, дейностите на тези НПО компенсират липсата на интерес от страна на държавни и местни институции към проблемите на уязвимите групи. С което не твърдя, че няма и НПО, които по-скоро усвояват средства, отколкото извършват смислена работа на терен. Мисля обаче, че това не е учудващо на фона на симулирането на интеграционна дейност на държавно равнище.