Шест етапа преди края на Тур дьо Франс най-значимото колоездачно състезание в света се насочва към решителните битки. Във вторник започва третата седмица на надпреварата, която по традиция ще завърши с параден етап в Париж.

До финала на Шанз Елизе остават 969 км, които ще определят кой ще бъде носителят на жълтата фланелка за 2019 г. Това са и най-трудните километри в състезанието, включващи тежки планински етапи.

След 15 етапа лидер в състезанието продължава да бъде Жулиан Алафилип. Колоездачът на "Декьонинк Куикстеп" води с 1:35 минути пред шампиона от миналата година Герант Томас. Битката е още по-оспорвана, след като колоездачите до шесто място изостават на 2:14 минути зад Алафилип, а осмият е на пет минути.

Невероятното представяне на водача накара Франция отново да мечтае. Домакините нямат успех в Тура от 1985 г., когато великият Бернар Ино спечели своята пета титла. Със седем подиума в последните 34 години Франция чака прекалено дълго да види свой колоездач на най-високото стъпало в Париж.

Статистиката сочи, че няма какво да спре французина по пътя към успех в Тура. В последните седем години третата седмица не носи обрати, като битката в нея е за запазване на местата в топ 10. От 2012 г. колоездачът, който влиза като водач в третата седмица, неизменно печели и титлата.

Връщайки се още по-назад, в последните десет сезона изключението е само едно – 2011 г., когато Тома Вьоклер изгуби жълтата фланелка в 18-ия етап.

Алафилип е първият французин, който носи жълтата фланелка в продължение на десет дни от 34 години насам и вдъхва надежди на цяла Франция. На страната на Д’Артанян, както наричат колоездача на "Куикстеп", е и още един статистически факт. В 13-ия етап той спечели индивидуалното бягане по часовник, превръщайки се в седмия французин, който го постига. Преди него това са правили легенди като Ино, Жак Анкетил, Лоасон Бобе, Лоран Финьон и други, а общото между тях е, че след това печелят и Тура.

Дотук Алафилип взе две етапни победи и впечатли всички, след като не беше слаган сред фаворитите за генералното класиране. "Дойдох тук със съвсем различна нагласа. Ние нямаме отбор да спечелим Тура, целите ни са други", каза французинът.

В последния етап от втората седмица той започна да се пропуква, след като в предходните 14 етапа беше безгрешен. "Всеки ден давам максимума от себе си и вече започвам да изпитвам умората. Но е важно, че оставам в жълто, мисля само за това. Ще се борят да остана начело, но не искам да се обременявам", каза още Алафилип.

Франция има повече от един коз, след като разчита много и на Тибо Пино. Лидерът на FDJ се представи впечатляващо в етапите в Пиренеите, като спечели на Турмале и спечели време срещу всичките си съперници в етапа в неделя. При това Пино се възстанови, след като преди седмица загуби 1:40 минути в етап със страничен вятър.

Той е 4-и в класирането, като изостава с 1:50 мин от сънародника си Алафилип. Само за два етапа Пино спечели 1:42 минути и вече се превръща в сериозен претендент за победата.

По-сложна е ситуацията на отбора, който влезе в Тура като абсолютен фаворит - "Инеос". Британският тим, който преди това се казваше "Скай", дойде без лидера си Крис Фрум, но воден от шампиона Герант Томас и младата надежда Еган Бернал, отново беше смятан за основен претендент.

Въпреки стабилното си представяне в първите десет дни "Инеос" се пропука в планинските етапи, като нито двамата лидери, нито помощниците им бяха на ниво на Турмале. На следващия ден "Инеос" спечелиха малко време срещу Алафилип, но загубиха от останалите.

За пръв път от 2014 г. отборът е в ситуация да не носи жълтата фланелка преди третата седмица. Това предполага агресивен подход от най-доминиращия състав в колоезденето в последното десетилетие. Преди алпийските етапи Герант Томас е най-близо до Алафилип и остава оптимист.

Битката не се свежда само до французите Алафилип и Пино, и "Инеос" - Томас и Бернал. Трети в класирането е холандецът Стивън Краусвайк ("Йъмбо Висма"), който е на 1:47 минути от лидера, а шести е германецът Емануел Бухман. Германецът се представя много стабилно и затваря топ 6 на 2:14 минути зад Алафилип.

Краусвайк разполага с един от най-силните отбори в планинските етапи, като съотборниците му се представиха впечатляващо в двата етапа в Пиренеите. От своя страна Бухман показа силата си, като неговата атака на Турмале пречупи Герант Томас само километър преди финала.

В топ 10 има още няколко опасни колоездачи – съотборниците Микел Ланда и Алехандро Валверде от "Мовистар", които са седми и осми на 4.54 и 5 минути, Якоб Фулсанг от "Астана" на 5:27 мин и Ригоберто Уран ("Драпак") на 5:33 минути. "Мовистар" показа, че е най-силният отбор дотук в Тура, който раздвижи последните етапи. Испанският състав обича тежките планински изпитания, точно каквито остават до края на надпреварата.

Последната седмица в Тура ще се реши в Алпите, които тази година ще приемат финалната битка. След почивния ден борбата за жълтата фланелка се подновява с етап от 177 км около Ним. Той има само едно категоризирано изкачване и няколко некатегоризирани, но пасва на добрите спринтьори.

Етап №17, който е в сряда, е 200 км дълъг и крие някои капани макар и да не се развива на голяма надморска височина. Отсечката между Пон дю Гард и Гап предлага две височини от четвърта и трета категория, но последната е само на 9 километра преди финала, до който се стига до спускане.

Решителните етапи 18-и, 19-и и 20-и, които се развиват на територията на Алпите. Първият от тях е дълъг 207 километра между Ембрун и Валоар, а трите височини в него са над 2000 метра. Финалът е на 18-километрово спускане след митичната височина Кол дю Галибие (2642 м, 23 км с наклон 5.1%).

Вторият от трите алпийски етапа завършва на 2113 метра на височината Монт де Тин. Преди това колоната ще преодолее две сериозни изкачвания, сред които и Кол де л'Изеран (2770 метра), включено в тура седем пъти, за последно през 2007 г.

Последният планински етап е дълъг само 131 километра, но с три изкачвания. Започва се с Корме де Рослен, след това Кот де Лонжфоа и накрая Вал Торен. Групата ще финишира на 2365 метра, като това е най-високо разположеният ски курорт в Европа. Височината Вал Торен (33.4 км със среден наклон 5.5%) е включвана само веднъж в тура, като през 1994 г. печели колумбиецът Нелсон Родригес.

За пръв път в историята на Тура състезанието завършва толкова високо, Етапите до Монт де Тин и Вал Торен, гарнирани с Турмале (финал на 14-ия етап), предлагат три финала на над 2000 метра надморска височина, което е прецедент в състезанието.