Помните ли онази драма с участието на Русия, Турция и ракети "земя-въздух"? Не, нямам предвид компонентите за С-400, които тази седмица са водеща новина. Имам предвид събитията от 1997-1998 г., когато турските военни и правителството бяха готови да хванат оръжията заради прехвърлянето на С-300 - предишното поколение руски ракети за противовъздушна отбрана - на кипърските гърци.

От страх, че нейните интереси в областта на сигурността ще бъдат застрашени, Турция заплаши да прехване руските кораби, пренасящи ракетите С-300 към разделения остров. Турският флот и бреговата охрана рутинно се качваха на кораби, дори на плаващите под знамето на Руската федерация, за да претърсват товара им. След като САЩ се намесиха, кипърският президент Главкос Клеридес се съгласи, че оръжията, произведени в Русия, ще бъдат разположени на гръцкия остров Крит, извън обхвата на Турция.

Каква разлика за малко над 20 години. Сега не Гърция и кипърските гърци, а Турция e на една страна с Москва. Докато турският президент Реджеп Тайип Ердоган и неговите поддръжници приветстват пристигането в Турция на доставките с батареи С-400, представители на отбранителния сектор в Атина продължават със сделката, която бившият министър-председател Алексис Ципрас сключи със Съединените щати за модернизиране на изтребители F-16.

Новоназначеният гръцки министър на отбраната Никос Панайотопулос се срещна тази седмица първо, отгатнахте, с посланик Джефри Р. Пайът. Американският дипломат приветства Гърция като "стълб на стабилността в Източното Средиземноморие". Струва си да се припомни, че предшественикът на Панайотопулос Евангелос Апостолакис спомена идеята за закупуване от Гърция на Г-35, след като Турция може да е извън международния консорциум, изграждащ самолети от следващо поколение.

Истината е, че балансът на силите в региона се промени. В края на 90-те години на миналия век Русия бе основно неприятност. След като бе намалила своето военноморско присъствие в Средиземноморието още в средата на 70-те години, всичко, за което можеше да се надява, бе

и вероятно да печели така необходимата твърда валута, като продава оръжие. Това едва ли бе предизвикателство за западното превъзходство в региона.

Турските структури за сигурност внимателно наблюдаваха жестовете на Москва към Гърция, Кипър, Сирия и Армения, но почти никой в Белия дом или Пентагона не се напрягаше много заради това. Днес, напротив, Русия се очерта като посредник в Сирия, а и като партньор, избран от Ердоган, поради причини, които са били обсъждани подробно от експерти и учени.

Продажбите на оръжие вероятно са най-добрият геополитически актив на Русия. Те укрепват връзките с лидерите и техните въоръжени сили. Те увеличават приходите на военно-промишления комплекс, един от малкото високотехнологични сектори в руската икономика. Износът на оръжие придава на Русия желания статут на почти равни на САЩ. Най-важното е, че свързаните с това рискове не са непреодолими.

С продажбите на С-400 на Турция, Китай и други, Русия не е изправена пред опасността да бъде въвлечена в дрязги, от каквито по-скоро би странила. Такъв е случаят с Нагорни Карабах, където Москва въоръжава двете страни,

чрез така наречената организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС) (подписан през 1992 г. от Армения, Казахстан, Киргизстан, Русия, Таджикистан и Узбекистан, по-късно се присъединяват няколко държави, а Азербайджан, Грузия и Узбекистан напускат - бел. ред).

Ракетите "земя-въздух" С-400 със сигурност заслужават специално внимание. След като влезе в експлоатация през 2007 г. и стана достъпна за износ в началото на следващото десетилетие, системата бе закупена от Беларус (с право на отстъпка от цената по споразумение на ОДКС), Алжир и Китай. През 2015-2017 г. Египет внесе С-300ВМ "Антей-2500", за които военните експерти смятат, че в някои отношения са по-добри от поръчаната от Турция. Руската ракетна технология се използва дори в Южна Корея.

Без съмнение турската сделка се следи отблизо от саудитците, които преговарят с Русия Евентуална продажба би отворила повече врати в силно доходоносния отбранителен пазар на Персийския залив. Новините не биха били непременно добри за Иран, горд притежател на С-300, но бизнесът си е бизнес. Саудитският принц Мохамед бин Салман, чийто броманс с руския президент (Владимир) Путин е в разцвет, със сигурност може да потвърди това.

Но какво печели Турция? В идеалния случай Анкара също би искала да бъде в оръжейната търговия и да жъне ползите. Историята, предложена от турския президентски дворец, е, че споразумението с Русия ще включва някаква форма на трансфер на технологии. Това е много малко вероятно, ако се съди по изявления на руски официални лица. В крайна сметка Турция остава част от НАТО и колкото приятел, толкова и конкурент в регионалната политика, а и на пазарите на отбранителната индустрия.

Същевременно рискът Търция да се откъсне от военно-промишления комплекс на САЩ е твърде реален. Предстои да видим колко тежки ще са санкциите на САЩ и кога ще започнат, като се има предвид, че С-400 няма да бъдат сглобени и разположени до следващата година. И все пак, ако бях турчин, силно бих се надявал, че Ердоган има план как да се справи с проблема. До голяма степен си го създаде сам, но последиците ще са за цялата страна.