Европейски практики срещу работата на черно

Европейски практики срещу работата на черно

Недекларираният труд е най-разпространен в сферата на домакинските услуги, строителството и търговията, сочат данните на "Евробарометър".
Недекларираният труд е най-разпространен в сферата на домакинските услуги, строителството и търговията, сочат данните на "Евробарометър".
Преди десет дена България отново оглави черната класация на Европейския съюз, този път за недекларирания труд, или т.нaр. работа на черно. Според данните, събрани от "Евробарометър", 35 на сто от стойността на стоките и услугите в България се формират от работа на черно.
У нас този проблем е по-сериозен, отколкото във всички останали страни - членки на Европейския съюз (ЕС), а според Европейската комисия броят на българите, работещи на черно, продължава да расте.
Средно 20% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страните - членки на ЕС, потъват в сенчестата зона на нерегламентираните отношения между работодатели и работници, но докато тази тенденция е твърде разпространена в новите страни членки и се засилва, то в някои стари държави проблемът не е толкова остър. За сравнение, статистиката сочи, че в Холандия едва 2 на сто от БВП идва от работа на черно, а в Австрия този дял е сведен до 1.5 на сто.
Недекларираният труд не е изцяло незаконен, но е обявен некоректно пред властите и ограничава правата на работещите и достъпа им до социални услуги. Той е най-разпространен сред студентите, безработните и самонаетите, както и в сферата на домакинските услуги, строителството и търговията, сочат данните на "Евробарометър".
Недекларираният труд включва случаи като даване на по-голяма част от заплата на ръка с цел избягване на данъци и осигуровки, извършване на почасов труд без договор, както и препродаване на стоки на приятели.
От българите 39 на сто посочват, че са закупили стока или са заплатили за услуга, която биха квалифицирали като недеклариран труд, от фирма или юридическо лице, а само 16 на сто - от приятел или роднина. За сравнение, 16 на сто от датчаните посочват фирма, а 60% - приятели. Други 8 на сто от датчаните признават, че през последната година са извършили труд или услуга, без да декларират това пред данъчните служби. В България процентът на хората, които признават подобно прегрешение, е едва 5 на сто. Авторите на проучването изтъкват, че недекларираният труд е толкова вкоренен в културите на новите страни - членки на ЕС, и на средиземноморските държави, че дори не се възприема като нарушение.
Изследването съвпадна с оповестяването на стратегия на Европейската комисия за недекларирания труд. Брюксел обаче няма задължаващи правомощия в труда и социалната сфера и не може да наложи свои решения на страните членки. Стратегията е по-скоро във вид на доброжелателна препоръка към 27-те. Европейската комисия предлага на страните членки да намалят подоходното облагане, да премахнат ограниченията върху свободното движение на работници на територията на ЕС и да завишат контрола върху секторите, в които най-често се работи с фиктивен договор и плащане на ръка. Експертите на комисията обаче отчитат, че работниците предпочитат да бъдат осигурявани на по-малка заплата и да плащат по-малки данъци, отколкото да се възползват от максималните осигуровки.
Тъй като в някои страни членки, например в Швеция, няма минимална работна заплата, комисията препоръчва нейното въвеждане, за да може поне част от нелегално работещите да излязат на светло. Най-препоръчваната от комисията техника е да се улеснят системите за регистриране на работниците.
 По този начин още през 1990 г. Франция е регулирала пазара на над 900 хил. сезонни и селскостопански работници. Другата важна стъпка е данъчните и осигурителните звена и трудовите инспекторати да работят в координация и да използват единна бази данни. В Португалия независимият инспекторат непрекъснато провежда проверки по места, като данните сочат, че така се разкриват много укрити работници. "Един проверяващ с преносим компютър може да провери документите на всички работници на един строеж в рамките на ден", коментира Матео Говернатори, анализатор на заетостта в Еврокомисията.
-------------------
Добри практики в борбата със сивата икономика
- Белгия: Купонна система
В Белгия проблемът е решен с купони на стойност 7.5 евро, които местните власти осигуряват на фирмите, гражданите и институциите. При наемане на временен работник заплащането става с тези купони, които впоследствие могат да бъдат осребрени във всяка банка, ресторант или супермаркет. Системата е довела до "осветляването" на близо 40 хил. работници, но и до дефицити в бюджета, така че е била прекратена.
- Швеция: Постоянен контрол
Данъчните власти в Швеция извършват чести и неочаквани проверки на фирми, особено в секторите, където нерегламентираният труд е по-разпространен. Властите са в сътрудничество и с медиите, които дават гласност на сериозните нередности и на последващото наказание за работодателите, които наемат работници на черно.
- Германия: Стимул за бизнес на светло
Германия подпомага финансово безработните, които започват свой собствен бизнес. Те имат право на месечна субсидия от няколкостотин евро в рамките на три години. След реформи са премахнати и голяма част от административните формалности при започване на нов бизнес.
- Дания: Субсидии за домакинска помощ
Правителството регистрира компании, които предлагат домакински и градинарски услуги, и субсидира до 40% от разходите на домакинствата, които се нуждаят от тези услуги. Компаниите се задължават да декларират реалните доходи на персонала си. Неудобството на тази система е, че води до тежести в бюджета.
- Франция: Намаляване на ДДС
Намаляването на данък добавена стойност върху някои видове труд и услуги е позволено с директива на ЕС от 1999 г. Във Франция този метод е бил приложен за ремонта и поддържането на сградите и така се създадени 40 хил. декларирани работни места.