Как започна "Шоуто на Слави"
Последният епизод на "Шоуто на Слави" ще бъде излъчен тази вечер от 22.30 по Би Ти Ви. Приключването на отношенията на Трифонов с телевизията след 19 години съвместна работа породиха за пореден път слухове за възможното му влизане в политиката. От друга страна, още през 2008 г. шоуменът заяви пред "Капитал", че логично продължение на дейността му като продуцент е създаването на телевизия.
Докато все още липсва яснота какво ще е бъдещето на Трифонов и екипа му, Дневник" публикува откъс от биографичната му книга "За мен е чест", която излезе през 2015 г. (издателство "Сиела"). В него водещият разказва за началото на предаването.
Когато тръгна първата частна национална телевизия bTV, ние бяхме готови с проект. Бяхме готови като концепция, като начин, по който ще го правим. В "Хъшове" експериментирахме всичко, което смятахме, че трябва да има в едно такова шоу - диалозите с Годжи, актьорските скечове, участието на "Ку-ку бенд", интервютата с гостите - всичко беше ситуирано още преди това и пробвано в "Хъшове".
И когато bTVстартираха, аз се обадих на Краси Гергов, понеже не познавах хората, които са в телевизията, и той каза: "Да, може да стане, трябва да говорим... но може би е добре да ми дадеш 50% от марката." Аз казах: "50% от коя марка?", а той каза: "Ами от това шоу, което ще направиш, половината да ми го дадеш." Аз му казах: "Виж сега, няма да ти дам нищо, просто защото това ми звучи абсурдно." Защо да му давам 50%?
Спомни си, че Бойко Борисов излезе години по-късно и каза, че пък аз съм искал от него 50% от ГЕРБ. Странно е как разсъждават някои хора - 50% от това, 50% от онова - доста наивно е това. Въпреки че сигурно е проработило при други хора, при мен - не.
Та, водихме някакви разговори с Краси Гергов, които просто бяха някакви разговори без нищо конкретно, и дойде момент, в който телефонът в офиса ми звънна. Имах един телефон Spirit of Saint Luis в моя кабинет и ми звънна, и секретарката ми, Геновева Дживджанова, ми каза: "Търси те някаква Светла." И аз казах: "Виж каква й е фамилията, не познавам Светла". Тя провери и ми казва: "Светла Василева те търси." И аз казвам: "Ако е Светла Василева, виж дали не е шефката на bTV". Аз вече знаех как се казва. И Геновева вика: "Да, точно Светла Василева - шефката на bTV - те търси". Казах на Геновева: "Като свърши разговорът, ще дойда оттатък и ще ти отрежа главата. Разбираш ли, само да свърши разговорът и ще те убия". Представяш ли си, Иво, звъни ми шефката на bTV, обаждане, което чакам от месеци, а Геновева да ми каже: "Търси те някаква Светла!".
И така ми се обади Светла Василева, и каза: "Може ли да се видим?". Видяхме се, тя сподели, че има идея да се прави ежевечерно шоу, както се прави в американските телевизии. Аз казах: "Да, и ние имаме такава идея отдавна, не сме правили ежевечерно шоу, но мисля, че ще се справим".
Тогава се запознах и с Албърт Парсънс, който беше мениджър от американска страна. Те бяха много добронамерени, изключително приятелски настроени и обещаха всякаква подкрепа, за да се получи такова шоу. Моята идея беше да е от 22:00 часа, Албърт Парсънс каза: "Не, от 22:30 е по-добре, защото искам да разширим праймтайма". Подписахме първоначален договор с твърде много алтернативни клаузи - договорът беше и за три месеца, и за една година. Тоест за три месеца, та да могат да ни спрат, ако не се получи. Ако пък се получи - едногодишен, с възможност да преговаряме наново.
Парсънс нямаше никакви претенции към съдържанието. Основната му идея беше да има водещ, който прави интервюта и разказва вицове, бенд, който да свири и водещият да има комуникация с някой от бенда, както го правят всички американски шоута. Ние всичко това вече го бяхме изработили в "Хъшове".
Беше много скептичен по отношение на актьорите. Дали изобщо да има актьори. Но после каза - аз не познавам българския пазар и не зная - пробвайте го, мен не ме вълнува дали ще има актьори, или не, мен ме вълнува да имаш рейтинг и да спазвате законите и Конституцията. Другото, което ме вълнува, е ако някой е лично обиден от шоуто, да прехвърляме претенциите към теб и към вас, а не към телевизията. То и до ден днешен сме на такива договори.
Другата му забележка беше - защо трябва да има балет. Аз му казах: "Ами, просто ми харесва да има балет". Той каза: "Ами, не е нужно да има балет". Аз казах: "Кой казва?". Той каза: "Ами, аз казвам! В Америка няма балет". И аз казах: "В Америка няма, но в България ще има". Той каза: "Ама толкова ли ти е важен този балет?", аз казах: "Ми, да, важен ми е". Той попита: "Защо?". "Ами - казвам, - защото предпочитам да има такова, по-скоро кабаретно откриване, все пак е късно вечер, да има красиви жени, защото красивите жени винаги създават настроение, и то прекрасно настроение". Той каза: "Ами, добре, аз ти плащам на тебе, а пък ти дали ще си плащаш на балет, или няма да плащаш - това си е твоя работа". И аз казах: "Ето виж, колко лесно се разбираме - дали ще има актьори и балет, или няма да има — зависи от мен". И договорите ни до ден днешен са такива - плаща се на "Седем осми", и няма тука ще има ли, няма ли да има балет. Но то вече е ясно, че тази формула работи добре, и поради тази причина няма претенции.
Когато стартира шоуто, на 27 ноември 2000 година, никой не вярваше, че ще направим повече от 100 предавания. Абсолютно никой. Даже Лияна Панделиева написа една статия във вестник "Монитор", в която авторитетно обясняваше как ще се провалим и как няма да изкараме и един месец. Дали днес, 15 години по-късно, Панделиева си спомня тая статия? И къде е тя сега?...