Потребителска фотогалерия
Либерец е град в Североизточна Чехия (в така нар. Судетска област) и е главният град на Либерецкият край. До 1945 година по-голямата част от населението му (над 70%) се самоопределя като немско и паралелно с чешкото име на града Либерец, в официалните документи се използва и немското му такова – Райхенберг (или Райхенберг ин Бьомен). След 1945 г немското население се изселва и в употреба остава само Либерец.Кметството на Либерец – намира се в центъра на града на главният площад.Първата каменна сграда на кметството е от 1602 г по планове и финансови разчети на италианският майстор емигрирал в чешките земи Маркус Антонио Спацио ди Ланцио.Новото кметство (сградата от снимката) представлява новоренесансна сграда от 1893 г. По проект на виенският архитект Франц Нойманн. През 1891 г император Франц Йосиф I лично посещава строежа. 
По време на окупацията от 1968 г. плошада пред кметството става арена на кървави сблъсъци със съветските войски. Съветските танкова газят протестиращите, има много загинали и ранени. Също така частично разрушават и сградите около кметството.До входа на кметството е поставен скромен паметник, наподобяващ верига на танк с изписани имената на загиналите граждани на Либерец. 
Театарът в Либерец – Шалдово дивадло – от 1957 г. носи името на Франтишек Ксавера Шалда, чешки критик, журналист и писател. Първата сграда на театъра е от 1820 година, наричал се е Соукеницке дивадло и е била предназначена за 760 зритела. През 1879 г изгаря вследствие на пожар. Либерецките граждани са били с толкова голямо самочувствие и пари, че са могли да наемат за новата сграда виенските архитекти Фердинанд Фелллер и Херман Хелмер. Това между другото са същите архитекти, които проектират Народният театър в София. Стоежът е завършен през 1883 г и театъра е отново открит с капацитет 850 зрители. 
Паметната плоча вътре в театъра по случай откриването му. Надписа е на немски и града е споменат с немското си име Райхенберг. 
Къща на майстор тъкач на платно, краят на XVIII век. Последната останала къща от този вид в града. 
Механтехникум от краят на XIX век, в който е учил Фердинанд Порше. 
Градска къща краят наXIX век. Известна е като "Къщата на бирите" защото при реставрацията и, дали нарочно или случайно, над единият от прозорците са забравени три стъклени чаши от бира. Злите езици говорят, че това е сполучлива пиар акция на пивовар. Горя в дясно на снимката съм уголемил детайла с трите чаши. 
Къща на началник гара от 90-те години на XIX век. В мазето и е направен ресторант. 
Богата къща, начало ХХ век. 
След 1945 г= тръбопроводите за различни технически и битови нужди са полагани направо през парковете и дворните места. Местните хора твърдят, че това е било съвсем съзнателно, за да се демонстрира силата на новата комунистическа власт. 
Работническа кооперация от началото на XX век. На фасадата се вижда короната на германският райх. Жителите на Либерец, въпреки че са част от Австро-Унгария и никога не са били част от Германия, са се чувствали немци а не австрийци. Дори се говори, че император Франц Йосиф I лично е идвал да се среща с либерчани и да ги агитира за австрийската кауза. 
Работнически кооперации от началото на XX век Местните индустриалци са се стремяли да създават относително добри за времето си условия за работниците си. 
Група кооперации за семейства на фабричната администрация строени 1911-1914 г. Намира се на края на еврейският квартал. 
Витраж на една от входните врати от 1912 г. 
Напълно запазена оригинална входна врата на апартамент от 1912 година 
Витраж на стълби от 1912 г. 
Къщи от началото на XX век. Лека полека биват реставрирани (предимно с частни средства от собствениците им) В ляво къща, която все още не е реставрирана, в дясно такава след като собствениците и са се погрижили за нея. В сутерена и има много приятно кафене. 
Къща на дребен търговец от началото на XX век 
Язовирната стена на харцовският поток (позната още като язовир "Харцо", язовир "Старии Харцов" или Либерецки язовир) е построена за половин година през 1904 година. Причината за построяването и е унищожителното наводнение от 1897 година, което унищожава или поврежда голяма част от индустриалните предприятия в региона. През 1899 година е образувано Дружество за регулиране на речните отоци, като основните му акционери са местни предприемачи и благородници (например граф Франтишек Калм-Галлас, барон фон Либих и т.н.). Проектирането е възложено на най-добрият за времето си проектант на язовирни стени – Отто Инце з Цаах. Това е била първата зидана преградна стена с такива размери в Централна Европа, което е предизвикало голяма дискусия за и против.В горната си част стената е широка 4,5 м, в долната си част 16 м. Висока е 20,5 метра, дълга 157 метра.За повече от 100 години експлоатация, до сега не се е налагал сериозен ремонт. 
Възстановената на оригиналното си място паметна плоча в чест на строителя и нейния съвременен чешки превод. 
В памет на първата трамвайна линия – намира се на централния площад. 
Развитие във времето на архитектурата на един от площадите. 
Сталински блокчета на мястото на еврейският квартал. 
" У зди" - спирка на градският транспорт, по-известна като "Спирката на Чернии" или "Угощението на великаните". Автор е Давид Черни (създателят на композицията с българският кенеф). Според автора, композицията е посветена на някогашната либерецка чешко-немско-еврейска общност. По време на ВСВ почти цялото еврейско население на Либерец загива в лагерите. 
Входа на еврейският квартал. Библиотеката и новата синагога. (синагогата е каменното здание в ляво). Комплекса е познат още под името "Ставба смииржении" ( в свободен превод "Строежа на помирението") построени са в краят на деветдесетте години на 20-ти век на мястото на опожарената по време на "Кристалната нощ" през 1938 г 39 метра висока синагога, като извинение от немскиятт народ към чешките евреи. Това е първата синагога, построена в Чехия след ВСВ.Представлява половин давидова звезда (триъгълна), разположена е на 245 м2.. На фасадата и е изсечена еврейска молитва. В самата синагога се намира и оцелялата но обгоряла от пожара стара тора.И накрая бих искал да поблагодаря на един гостоприемен и сладкодумен судетски българин. 