Съгласно Закона за камарата на строителите всички компании - български и чужди, трябва да се регистрират, ако искат да работят. Изключение са фирмите, изпълняващи малки обекти като жилищни и смесени сгради с ниско застрояване и вили, както и компаниите, извършващи ремонтна дейност. Вписването на строителите в регистъра става по категории строежи, които са разделени на четири групи. В първа попадат високото жилищно, обществено и промишлено строителство. Във втора група са обектите от транспортната инфраструктура, в трета - от енергийната, и в четвърта - от благоустройствената инфраструктура. Всяка строителна компания може да се впише в една или повече групи.

Вписването става след подаване на заявление заедно с набор от над 15 документа. Заявлението може да се попълни в интернет на страницата на камарата на адрес: www.bbcc-bg.org. Заедно с документите то се подава в съответното областно представителство по седалището на строителя, което го изпраща в централното звено на регистъра в София. Комисия от 15 души в двуседмичен срок трябва да издаде удостоверението за вписване.

След архитектите и инженер-проектантите това е третата саморегулация в бранша. Тя потегля със скърцане, поне според част от фирмите. За тях проблем се оказва процедурата по вписване и размера на таксите за регистрация. Набавянето на необходимите документи отнема прекалено много време, смята Николин Гаврилов, шеф на предприемаческата камара. Тази организация заедно с още три ще търсят съдействие от министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов. Те недоволстват и от размера на двете такси - встъпителна и годишна вноска, която ще плащат фирмите вместо досегашния членски внос. Първата такса е между 1200 и 30 хил. лв., като всяка година фирмите ще плащат по 1200 лв. в камарата за поддръжка на регистъра. Досега членският внос беше между 200 и 500 лв.

Никоя от компаниите, които "Дневник" запита, засега не смята, че регистърът може да бъде използван за разправа с конкурентите. По закон комисията може да откаже вписване в регистъра, но това става при условие, че строителят не отговаря на някое от изискванията (виж карето). Освен това отказът от вписването трябва да бъде мотивиран. Той може да се обжалва и пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

Голямата цел на въвеждането на регистъра беше да се видят професионалистите в бранша, да намалее делът на сивия сектор, който подбиваше цените и беше обвиняван за лошото качество на строителство. Ефектът за потребителите пък трябваше да бъде прозрачност за компаниите и по-високо качество на строежите. Купувачите на жилища се надяваха да могат да получат информация кой какво е построил и има ли оплаквания срещу конкретната фирма.

Информацията за отзивите от професионалния опит на фирмите може да попадне в регистъра по два начина. Първият е, ако компаниите спазват задължението си да подават информация в регистъра, ако са били санкционирани. Но понеже все пак сме в България, от камарата се надяват да получават данни от държавния строителен контрол кои фирми е санкционирал. Самата камара не е контролен орган и не може по собствена инициатива да пуска подобна информация, за да не ни обвинят в разправа с конкуренцията, обясни Симеон Пешов, шеф на камарата и президент на "Главболгарстрой".

По закон регистърът е публичен и трябва да се публикува на интернет страницата на камарата. Това ще стане от нова година, обеща зам.-председателят на камарата доц. Георги Линков. В него ще има информация за седалището и адреса на управление на строителната компания, управителните органи, числеността и квалификацията на наетия персонал, притежаваните машини, строежите, изпълнени през последните три години - по вид, местонахождение и стойност.

Строителят трябва да публикува и годишните си финансови отчети за последните три години, данъчните си задължения, ако има такива, както и наложните му наказания от контролните органи. Ние нямаме право да отнемем регистрация освен в предвидените от закона случаи, каза инж. Пешов. По закон компанията се заличава от регистъра при прекратяване на дейността й, обявяването й в несъстоятелност или ако не е работила на пазара повече от 3 години. Изключение се прави за чуждите фирми, които нямат постоянна дейност у нас.

В закона не е посочено, че отнемането на лиценза може да стане заради калпава работа. Държавният национален строителен контрол ще отговаря дали обектите се строят само от лицензирани фирми от Нова година. Контролният орган няма да дава документ за въвеждане в експлоатация на даден обект, ако той е построен от нерегистриран строител. Това е гаранцията, че законът ще се спазва, посочи Симеон Пешов.

- Да нямат данъчни задължения

- Да не са обявени в несъстоятелност и да не се намират в производство по ликвидация- Да разполагат с техника и персонал, нает по трудов договор - технически ръководител, за контрол върху качеството, за безопасни условия на труд, за организирането на изпълнението на дейности по управление при кризи

- За изпълнението на строежи от първа категория фирмата трябва да има не по-малко от 50 души нает персонал, нетни приходи не по-малко от 3 млн. лв., балансова стойност на дълготрайните материални активи за над 500 хил. лв.- За изпълнението на строежи от втора категория компанията трябва да има минимум 30 души персонал, нетни приходи от продажби не по-малко от 1.5 млн. лв., балансова стойност на дълготрайните материални за над 200 хил. лв.

1. съдебна регистрация

2. удостоверение за актуално правно състояние, издадено не по-рано от три месеца преди датата на подаване на заявлението за вписване

3. единен идентификационен код по Булстат

4. декларация, че строителят не е обявен в несъстоятелност

5. документи (лицензи, сертификати и др.), разрешаващи на строителя или на неговите работници да извършват строителство, свързано с изграждането на съоръжения с повишена опасност

6. справка за числеността и квалификацията на персонала по категории

7. справка за проведено квалификационно обучение на инженерно-техническия персонал и на работниците през последните три години

8. справка за притежаваните машини, съоръжения и оборудване

9. справка за изпълнените строежи през последните три години по вид и местонахождение

10. становище на Националния институт за паметниците на културата за качеството на изпълнение на такива строежи през последните три години

11. копия от годишния финансов отчет на строителя за последните три години

12. удостоверения за данъчните задължения и за задължителни осигурителни вноски

13. копия от застрахователните полици за доказване на застрахователна осигуреност

14. платежен документ за внесена такса за вписване в регистъра

15. сертифициране по стандарта ISO при необходимост16. награди и сертификати на строителя за участието му в международни и национални класации и конкурси, ако има такива