Правителството на САЩ е установило, че Китай манипулира валутата си, и ще работи съвместно с Международния валутен фонд, за да се пребори с нелоялната конкуренция от страна на Пекин. Това заяви вчера в комюнике американският финансов министър Стивън Мнучин, цитиран от "Ройтерс" и БТА. Отговорът на китайската централна банка не закъсня - тя заяви, че Вашингтон "нарушава международните правила".

Китай остави курса на юана да спадне под ключовия праг от 7 юана за долар за първи път от над едно десетилетие и каза, че ще спре да купува селскостопански продукти от САЩ. Това разпали с още по-голяма сила търговската война между двете страни.

Резкият спад на юана с 1.4 процента спрямо долара стана дни след като американският президент Доналд Тръмп смая финансовите пазари със заканата да наложи 10-процентни мита върху вноса на китайски стоки на стойност 300 млрд. долара. Така държавният глава на САЩ наруши краткотрайното примирие в търговската война, разстроила веригите на доставки и забавила растежа. Подробности четете тук.

За последно САЩ определиха Китай за валутен манипулатор през 1994 г. Снощи Тръмп каза, че Китай използва "манипулирането на юана" като средство в търговския спор. "Чувате ли във Федералния резерв?" До подобно решение не се стигна дори когато в средата на миналото десетилетие много експерти смятаха, че курсът на юана е силно подценен, а излишъкът по текущата сметка достигаше 10% от брутния вътрешен продукт.

Мярката - предизборно обещание на Тръмп - се смята за символична икономически, но се очаква да има политически последствия на фона на търговската война. Определянето като "валутен манипулатор" е възможно съгласно закон от 1988 г. като средство държава да бъде заставена да преговаря заради приктики в обменния курс.

Освен това тя идва в необичаен момент след година на търговски разговори на САЩ и Китай, отбелязва Би Би Си. Обикновено обявяването за валутен манипулатор е стъпка, отваряща пътя за преговори между засегнатите страни. В случая на САЩ и Китай обаче това се е случило. Провал на преговорите би дал повод за въвеждане на наказателни мита, но и това вече е част от мерките, използвани от Вашингтон.

Решението дава възможност на Мнучин да работи с Междудародния валутен фонд заради тези притеснения, но не е ясно какви резултати ще дадат подобни действия. Ако не се стигне до решение по процедурата, която задейства тази стъпка (и която вече е в ход в случая на Китай и САЩ), президентът има право да наложи ограничения като да забрани инвестициите на американския фонд за развите в съответната страна или да я изключи от американски обществени поръчки. Нито една от двете стъпки не би имала ефект върху Китай, който не получава значимо финансиране за развитие от САЩ, нито печели американски обществени поръчки.

Друг ефект от нея вероятно е, че ще подхрани пламъците на търговската и валутната война, а "МВФ вече каза какво мисли за юана," смята Марк Собъл, бивш представител на финансовото министерство на САЩ и МВФ, цитиран от "Ройтерс". Той има предвид позицията на МВФ от миналия месец, че курсът на юана отразява до голяма степен икономическите фундаменти. Тогавашният доклад на МВФ отбеляза, че американският долар е надценен с между 6 и 12%.