С "Апартаментгейт" българската разследваща журналистика сякаш се измъкна от буферната зона на хипотезите и навлезе в нов период - на ефективна санкция срещу хората с власт. Не че преди не се е занимавала с този контингент, макар и рядко да е стигала до най-високите му етажи. И не че сега сагата за апартаменти и тераси води до ядрото на корупцията - там, където се разпределят милиони и милиарди от европейските фондове и от обществени поръчки. Но, така или иначе, "Апартаментгейт" превърна втория човек на управляващата партия в неин редови член. Видя се, че и у нас разследващата журналистика има власт да сваля от власт.

Впрочем тъкмо в това се състои Четвъртата власт. Тя не е власт на медиите над хората, както изглежда на пръв поглед, а власт на хората над политическата власт, осъществявана чрез медиите. Затова и хората масово преживяха "Апартаментгейт" и последвалите оставки като собствена победа. Така че, каквито и обвинения да си отправят политиците помежду си, те никога не могат да се сравняват по сила и ефект с онези, които повдигнат медиите.

Разбира се, медиите стават Четвърта власт, само ако са достатъчно независими от другите три власти, за да могат да упражняват контролната си функция над тях. И ако другите три власти са достатъчно зависими от медиите, за да се влияят от критиките им - т.е. ако не обитават сараите на недосегаемостта и не са надянали скафандрите на гьонсуратлъка.

Традиционно разследващата журналистика е в най-пряко взаимодействие с Третата власт - с органите на правораздаването. Тези органи подхващат нейните сюжети и ги продължават с институционални средства. У нас обаче, особено когато става дума за държавни мъже, не е така. Наказанието на осветените от медиите високопоставени грешници се изпълнява от изпълнителната власт и лично от върховния ѝ представител – министър-председателя на страната. Той е "слабото звено" в дежурната кръгова отбрана на властите срещу разследващата журналистика.

Премиерът демонстрира, че под медийно давление умее да жертва дори най-близките си съратници и от това да трупа, а не да губи, политически дивиденти. Тези публични жертвоприношения са станали устойчив елемент от формулата на собственото му оцеляване. "Апартаментгейт" дефинитивно показа, че от Борисов не става съюзник в борбата с разследващата журналистика. Така че трябваше решително да бъде ударена самата разследваща журналистика, за да няма нужда той повече да се съобразява с разкритията ѝ. Стана ясно, че след "Апартаментгейт" жертви ще падат и от "другата страна".

Очаквано, в центъра на удара - за пореден път и за назидание на останалите - попадна сайтът за журналистически разследвания "Биволъ". Едно, защото е най-радикален в атаките си към властта с цялото ѝ сложно балансирано политико-корпоративно статукво. И второ, защото без да е докрай чужда медия, се ползва със статут, който я поставя извън въпросното статукво и ѝ дава свободата с всички сили да играе срещу него. Ненапразно първите разкрития за "Апартаментгейт" излязоха в друга чужда медия - възстановилата българския си клон "Свободна Европа". И сега на журналистите "под чужд флаг" трябваше да им се напомни, че връзките им навън с нищо не ги защитават вътре в страната. И че дори чисто физически могат набързо да бъдат прибрани с "европейска заповед", издадена от съответната местна институция.

Част от "ударната сила" на следващия голям скандал в държавата - "НАП гейт" - бе отклонена към "Биволъ". Публично се появиха "доказателства", че лично главният му редактор е замесен в незаконното изтичане "в особено големи размери" на лични данни, че той е съучастник или най-малкото бенефициент на хакера, така че може да лежи в затвора за кибер тероризъм. Всъщност "доказателствата" срещу него могат да се превърнат в такива, едва когато бъдат приети от съда. А съдебен процес не само не е започнал, но няма и обвинителен акт, нито дори убедителна за обществото версия кой е престъпникът, коя е жертвата му, какъв е мотивът му и какво е оръжието му.

В такава ситуация изпреварващото уличаване на "Биволъ" служи не на криминалното разследване, а на разправата с разследващите журналисти, работещите за сайта. Публичното внушение, че те носят вина за престъпление, засягащо милиони българи, негласно им казва: ето с какви измами тези прехвалени борци за справедливост си вадят хляба на ваш гръб, ето какво те наричат разследваща журналистика - разследващата журналистика всъщност не е нищо повече от хакерство, не ѝ вярвайте и се пазете от нея! Разправата с "Биволъ" се усети от журналистическата колегия като разправа с разследващата журналистика, поради което най-активната в момента у нас журналистическа организация - АЕЖ - се почувства длъжна да излезе с декларация в нейна защита.

Професионалната ни репутация, както и професионалната репутация на всеки субект, има своите конкретни индикатори. Нашата репутация се измерва с високите авторитетни световни награди за журналистика, десетките грамоти и отличия, с реномето ни пред най-уважаваните медии на планетата, с цитатите, интервютата и присъствието на "Биволъ" в мейн-стрийма на глобалния медиен поток. Този актив е неоспорим и най-ясен критерий не само за професионалната, но и за моралната и обществената репутация на "Биволъ". Това е нашето CV и никой не може да ни го отнеме!

Георги Лозанов твърди, че "публично недостъпната информация" в някои наши разследвания вероятно "облагодетелствала определени среди" За съжаление тази мисъл не внушава нищо друго, освен това, че

нейната обективност и обществена значимост. Обидно и разочароващо спрямо ерудицията на автора е подобно жонглиране с думите, хвърляне на недоизказани твърдения, полуизречени квалификации, без никакви примери и доказателства, но подриващи авторитета на "Биволъ". "Нямам доказателства, но имаше там нещо за този, не му е съвсем чиста работата..." Статията на дългогодишния бивш председател на СЕМ за съжаление завършва в тази тоналност. Но с какво се различават тогава неговите думи и подход от голословните обвинения и "ударите" на "Гешевата" прокуратура!? Как се стига до публично недостъпна информация е въпрос, който се изучава от нашите стажанти. Основна задача, цел, мисия и работа на разследващата журналистика по цял свят - и откакто съществува този жанр - е да се сдобие, да намери, да разполага и да обработва именно "публично недостъпната информация"! Странно е, че г-н Лозанов, въпреки статута си на медиен експерт, поставя под въпрос този факт. Не е за вярване, че той е пропуснал последните 10 години от развитието на технологиите, компетенциите и методите на работа, благодарение на които разследващите репортери по цял свят се обединяват, споделят, обработват информация и постигат глобален ефект от своите разкрития. Включително и като използват изкуствен интелект за обработка на големи масиви от данни, от които - както в научните открития - се ражда

Примерите са безбройни, но ще посочим само последните най-известни и актуални. Придобиването на "недостъпни публично данни" от документите по "Панамските документи" или "Офшорлийкс" или глобалните финансови "Перачници", предизвикаха и предизвикват огромни политически катаклизми в някои от водещите страни в света. Та нима престъпленията, политическата корупция, корупционните сделки, практики, злоупотреба с обществени средства, контрабандата, наркотрафикът, "кирливите ризи" и "задния двор" на властта или Мафията са публично известни? Напротив, това винаги е било скрито, прикривано, замаскирано, заглушавано и пазено от достъп до обществото. Защото винаги тези дейности са престъпления в обществен ущърб и в ущърб на законността, държавността и интересите на обикновените хора. Излишно е да припомняме, че субектите на разследващата журналистика винаги искат да останат неразкрити, неосветени и непрозрачни пред публиката. А работата на разследващите журналисти е именно такава - да разкриваме тази скрита и пазена тайна информация, да я изследваме, анализираме, доказваме и да я предоставяме на обществото в името на един от изконните жалони на демокрацията - правото на всеки да бъде информиран и да има знанията, за да може да направи своя точен и верен избор.

Истинската разследваща журналистика винаги се сблъсква с цялата мощ на организираната престъпност, а в случаи като България - и с цялата мощ на държавата, която е завладяна изцяло и използвана за оръдие на организираната престъпност, с всички свои силови и репресивни механизми. Дейността ни на разследващи журналисти с нищо не се различава от подобната работа, която би трябвало да вършат полицията, законоохранителните органи - като следствие и прокуратура, ДАНС, одиторите и регулаторните органи. За "Биволъ" тя се различава по това, че не е ограничена от нищо и от никого, съчетава в едно дейностите на всички тези органи, а по отношение на целта се реализира с публичността. Отличава се и по своята резултатност, за разлика от горепосочените органи. Какви "облагодетелствани среди" от разследванията ни провижда г-н Лозанов? Ние му отговаряме с простичката и ясна дефиниция за мисията на разследващия журналист:

Нашата медия прави това и ние го доказваме в продължение на много години с работата си и целия бекграунд, публикации и перипетиите, през които минаваме. Не ни се иска да вярваме, че в мирогледа на г-н Лозанов има допирни точки с измерението на Пеевските пропагандни рупори, че всяко действие не може да няма своите користни причини. Е, ако за користна причина може да се считат обществените интереси и справедливост, то нека това да е нашата!

и с публикациите си "облагодетелстваме" единствено средите на информираните, критично мислещи граждани с позиция, визия и кауза. Ако успеем, те гласуват за нас с помощта си. Така ставаме едно цяло с читателите си и генерираме Свобода. Понятие, което е непоносимо за всеки авторитарен ум.

В заключение държим да заявим високо, че не приемаме провокираните от г-н Георги Лозанов опити за хвърляне на петно върху "Биволъ", уж под формата на един аналитичен коментар по актуални въпроси. Подобен подход, с така подхвърлените голословни квалификации, без никакви конкретни факти по същество, сам говори за себе си, за автора и за вероятните негови цели и вдъхновители.