Потребителска фотогалерия
Дворецът на Диоклециан в Сплит е изключително място – сложно многопластово късче история, което е едновременно и римска развалина, и център на Сплит с няколко хиляди жители. Населяван без прекъсване повече от 1700 години, от двореца блика история. 
Той е обявен от ЮНЕСКО за паметник на Световното културно наследство, но е и нещо повече от това, тъй като в действителност си остава жива, пулсираща развалина – едновременно изцяло съвременна и напълно древна по начин, който малко места по света могат да наподобят. 
Римският император Диоклециан (царувал в периода 284–305 г.) е роден в близкия град Салона. В края на III век той разделя Римската империя на две административни сфери. Източната Римска империя основава нова столица във Византия, която скоро се превръща във великия град Константинопол. (На снимката е вестибюлът на двореца.) 
Рим остава столица на Западната Римска империя. След това Диоклециан се заема да изгради достатъчно голям палат за себе си край родния си град Салона (днес предградието Солин) в покрайнините на съвременния Сплит. От I век Салона е административна столица на римската провинция Далмация. (На снимката е входът към вестибюла на двореца.) 
Диоклециан абдикира заради влошеното си здраве и се оттегля в двореца си на морския бряг, където умира от естествена смърт през 313 г. Той остава един от малцината римски императори, които успяват да избегнат насилствена смърт. (На западната страна на перистила са палатите на благородническите семейства от Сплит Грисогоно, Ципци и Скочибушич. Готическите и ренесансовите палати включват във фасадите си оригинални колони и арки от перистила на Диоклециан. В средновековието богатите патрициански семейства в Далмация често са строели палатите си близо до градските катедрали. Великолепните дворци са били горди демонстрации на тяхното богатство и влияние, както и са гарантирали близостта им до духовното спасение. Членовете на патрицианските семейства, които не са участвали в семейния бизнес, често са ставали свещеници, епископи или са се присъединявали към монашески ордени. В палата на Грисогоно-Ципци има ресторант на приземния етаж и апартаменти на горния етаж.) 
Строителството на двореца започва през 295 и завършва през 305 г. За него е използван бял варовиков камък от остров Брач. Планът на комплекса като цяло е правоъгълен с размери от около 215 на 180 м, и малко по-малко от отсрещната страна, а стените му са почти 28 м от южната страна (към морето) и по-малко откъм високата северна част. Зидовете са дебели до 2 м и първоначално са имали 16 кули, от които 3 ъглови са оцелели. На времето дворецът е бил много по-близо до брега, а цялата южна стена е граничела с морето. 
В центъра на императорската част се е намирал перистилът – двор с размери ок. 35 на 13 м, заобиколен от колонади с колони от египетски гранит (някои от местен варовик) с капители в коринтски стил, които стоят свободно от едната страна, а от другата са вградени в околните къщи. 
Западно от него, много близо до катедралата, е баптистерият на св. Йоан, който е бил храм на Юпитер, преди да бъде сменено предназначението му през VI век. През XIII век кръщелният купол е бил направен от части от олтара, които са били отстранени от катедралата. 
При влизане в перистила по улицата от Сребърната порта осмоъгълният мавзолей на Диоклециан се намира от лявата страна. По ирония на съдбата, имайки предвид гоненията на християните от Диоклециан, той е превърнат в катедралата "Св. Домниус" (Св. Дуйе) през 652 г. от първия епископ на Сплит, а вътрешността му е любопитна смесица от стилове, изпълнена с много благоговение. 
Два каменни лъва пазят входа на мавзолея/катедралата. 
Първоначално сградата има само един вход, но днес входовете са два. Основният вход има двойна врата, издялана от орехово дърво. Тя датира от 1214 г. и се състои от 28 резбовани панела, представящи аспекти от живота на Христос, разделени един от друг с човешки и животински образи сред лозови листа. Първоначално те са били оцветени и позлатени. 
С осмоъгълен план, мавзолеят е бил построен с големи каменни блокове и се е издигал на височина 24 м. Стените са били дебели 2,75 м и е бил заобиколен от 28 гранитни мраморни колони, донесени от гръцки и египетски храмове. 
Подът първоначално е бил близо 17 см. по-ниско от днешното ниво и е бил покрит с мозайка. Част от този първоначален под е запазена и може да се види през стъкло. 
Изграденият от тухли купол, който се вижда днес, е в първоначалното си състояние. 
През VII век саркофагът на Диоклециан, който се е издигал в центъра на стаята, е отстранен заедно с редица езически статуи и сградата е превърната в християнска катедрала от епископ Йоан от Равена. Не е известно какво е станало със саркофага, но тъй като Диоклециан яростно е преследвал християните, е малко вероятно саркофагът му да се е радвал на благосклонно отношение. 
Отгоре е сложният скулптурен фриз, за който се смята, че включва изображенията на самия Диоклециан и на жена му Приска. В една от нишите от двете страни на олтара се намира драматичната творба "Бичуването на Христос" от XV в. на скулптора Юрай Далматинац, прославил се с катедралата в Шибеник. 
Останките на няколко мъченици, които умират по време на преследването от Диоклециан, са донесени в катедралата, където е последният им дом. Те губят живота си през 303 г., когато Диоклециан издава поредица от едикти, анулиращи юридическите права на християните и изискващи те да се подчиняват на традиционната римска религия. Известни като Диоклециановите или Големите гонения, това са последните и най-жестоки преследвания на християните в Римската империя. 
Вляво веднага след входа е романски амвон, датиращ от XIII век и според някои творение на Радован, чийто шедьовър е катедралният портал в близкия Трогир. 
Той е направен от многоцветен мрамор и се поддържа от 6 колони, всяка от които има свой уникален капител, някога позлатен. Горната част е с шестоъгълна форма, а аналоят е с формата на крилат орел – символа на св. Йоан Богослов. 
Вдясно от амвона в полукръгла ниша е старият олтар на св. Домниус. Това е светецът покровител на Сплит, който е обезглавен през 304 г. по време на гоненията. Олтарът е готически и датира от 1427 г. Над него е статуята на св. Домниус, или св. Дуйе, както е известен сред жителите на Сплит. 
През 1770 г. за църквата е построен нов олтар. Останките на св. Арнир – архиепископ на Сплит, който умира мъченически през 1180 г., са поставени в олтара, което го превръща в рядък пример на саркофаг, използван като олтар. 
На мястото на основния олтар днес преди е била стената на стаята, но тя е разширена, за да се построи хорът и да се постави епископският трон. Съществуващият олтар е поставен на мястото на стената и е под дървен изрисуван таван. 
Изящни резби могат да се открият по параваните на скамейките в хора, които са от ок. 1200 г. и са най-старите в Далмация. Дървото за тях е киснато 2 години в морска вода, преди да бъде обработено и резбовано. 
Епископският трон е на архиепископ Понзони (1616–1641), който е погребан под него. По стените има платна, най-голямото от които е рисувано от Пиетро Ферари през 1685 г. и изобразява живота на св. Домниус. 
На втория етаж има съкровищница, а под главния кораб – крипта. 
Колонадата около външната страна на катедралата първоначално е била покрита и през средновековието това е било мястото, където са погребвани сановниците на Сплит. 
Над основния вход има малък саркофаг, съдържаш останките на двете дъщери на цар Бела IV (1235–1270) на Унгария и Хърватия. Цар Бела е трябвало да бяга от Унгария през 1241 г. след разгромяването му от монголите в Битката при Мухи по време на нашествието им в Унгария. Царят е принуден да бяга от град на град, за да се спасява от преследвачите си. 
В близост до основния вход от външната страна през колонадата и ясно видимо извън дворцовите стени е романско-готическата камбанария – една от най-отличителните забележителности на града. 
Строителството ѝ започва през първата половина на XIII век. Нужни са над 300 години, за да бъде завършена. Построена е от камък, който ерозира в течение на времето, и това налага реконструкцията ѝ през 1890–1906 г., макар че са използвани някои от старите релефи. (На снимката е уличката, която свързва катедралата с баптистерия.) 
На снимката е Сребърната порта към двореца на Диоклециан, която е почти на гърба на мавзолея на Диоклециан/катедралата на Сплит. 