Развитията в няколко водещи сектора на икономиката и обществения живот през последните месеци (данъчна политика, туризъм, безопасност на движението, образование и др.) поставят за пореден път на дневен ред голямата и много сериозна тема за значимостта на събирането, съхранението, достъпа, анализирането, интерпретирането и разпространението на данни при разработването и изпълнението на секторни политики в България. И ако образователните политики скоро не бяха попадали в категориите "скандално" или "катастрофично", то публикуването на проекта на съвместна инструкция на ДАНС и Министерството на образованието и науката (МОН) за достъп на агенцията, която се занимава с национална сигурност, до богатите информационни масиви на МОН определено предизвика недоумение и сериозни дебати сред граждани, правозащитници, експерти, изследователи, родители. Коментарите отразяват гледните точки на различните групи от обществото, като най-тревожните са от порядъка на "вместо да защитава децата, ДАНС ще ги следи" или че информацията може да се използва и за сплашване и манипулиране на деца и родители. И това е съвсем обяснимо, предвид съществуващия общ консенсус, че

Дебати по подобен повод се водят и в САЩ, където след зачестилите случаи на масови стрелби в училищата службите също поискаха достъп до индивидуални данни с цел профилиране на ученици с рисково поведение. Основните аргументи против подобно профилиране са свързани с опасенията, че използването на демографски и поведенчески данни за създаване на профили на учениците може да стигматизира децата и да идентифицира грешно тези, които се намират в риск. Алгоритмите, основани на количествени данни, не отразяват важни качествени характеристики, свързани с личностните особености, формиращи поведението на даден ученик. С други думи, девиантното поведение, отсъствията от училище, влошаването на успеха, които евентуално биха увеличили вероятността ученикът да попадне в рискова група, могат да се дължат на емоционално състояние, проблеми в семейството, крайна бедност, специални образователни потребности, липса на мотивация и интерес, неангажираност с училището, а не на радикализация и опасни за националната сигурност влияния. В същото време знанието на децата, че са наблюдавани и профилирани, може да има непропорционално негативно въздействие върху тяхното усещане за свобода и сигурност на средата за учене.

На фона на интереса на ДАНС към въпросните масиви от индивидуални данни за ученици и студенти, с пълна сила възниква въпросът как всъщност се използват данните в образованието. Това е изключително сериозен въпрос. Защото

Българската образователна система разполага с едни от най-богатите административни регистри в целия Европейски съюз. Но данните сами по себе си са само суров материал. За да допринесат реално, те трябва да бъдат интерпретирани, анализирани и превърнати в конкретни дейности и политики за продуктивното развитие на образованието. В България няма видими публични доказателства, че информацията от регистрите и информационните масиви на МОН се използва за целта, за която тя би следвало да се събира – а именно - за формулирането, насочването и оценката на интервенции, за управлението и подобряването на процеси в училищата, за създаване на ефективност и подобряване на цялостното качество на ученето и престоя на учениците в училище. Освен, разбира се, ако не броим целта "превенция от радикализация", която обаче не е присъща за образователната система цел.

Липсват и задълбочени, независими научни изследвания поради простата причина, че достъпът до масиви от анонимизирани индивидуални данни е почти невъзможен. Използването на такива данни е стандарт в образователните изследвания, защото те стоят в основата на статистическите и иконометрични модели и на различните техники за многостепенно моделиране, които позволяват корелационни анализи и мащабни оценки на каузалните ефекти от образователните интервенции и политики. Достъпът до големи масиви от дисагрегирани данни, включително лонгитюдни и комбинирането на количествени и качествени данни дават огромни възможности за специализирани анализи, с каквито изобилства световната изследователска практика – от изчисляването на възвращаемостта на инвестициите в образование, моделирането на търсенето на умения и обвързването на образователните резултати с икономическия растеж, през разкриване на влиянието на различните форми на организация на образователния процес, методите на преподаване, квалификацията и когнитивните способности на учителите, физическата среда в училище или контекстуалните фактори върху постиженията на децата, до установяването на такива специфични зависимости като например отражението на високите температури върху резултатите от тестовете на по-малките ученици с оглед по-доброто планиране на времето за тяхното провеждане.

При достъп до малко и максимално агрегирани данни остава само възможността за преразказ на числа – и не е никак случайно, че това масово се смята за анализ.

По света данните от националните оценявания се използват на системно и училищно ниво за реформиране на учебните програми, планове и съдържание, стратегическо планиране, бюджетиране, професионално развитие, подкрепа и формиране на заплащането на учителите, преразглеждане на методите на преподаване и т.н. В България достъп до качествени и годни за обработка и анализ данни за резултатите от националните външни оценявания и матурите няма. Няма и възможност за оценка на това доколко тези резултати се дължат на училището, и доколко - на частните уроци. Самата администрация от известно време насам се отказа да анализира, интерпретира и използва тези резултати за информиране на решения и интервенции в образователната система и те постепенно се превърнаха в инструмент за селекция.

Вакуумът в изследователско-аналитичната основа на образователната политика особено ясно проличава при опитите за формулиране на политики за обвързване на образованието с пазара на труда. Липсват цели звена от процеса на информационно-аналитично осигуряване на тези политики, като статистически и социологически проучвания (секторни, национални и регионални), аналитични материали, мета-анализи, обръщане към съществуващ международен опит, наред с липсата на синхронизиране между отделните стъпки и подходи и слабата координация между институциите по отношение на "вариантите на политически решения".

В наскоро публикувания от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) преглед на професионалното образование и обучение (ПОО) се отбелязва, че в България се събират полезни данни за резултатите от ПОО, но

Въпреки добре изградените, богати на данни и съвместими административни регистри на образователната система и пазара на труда, България е една от четирите страни в ЕС, в които не се осъществяват проследяващи изследвания за трудовата реализация на младежите след завършване на училище. А тези изследвания са добър индикатор за резултатите от ученето и приложимостта на знанията и уменията, с които младите хора излизат от училището. Такива изследвания има в 24 страни от ЕС, дори и в такива, които нямат лукса да разполагат с обективни административни данни, а разчитат изцяло на социологически проучвания.

На фона на общото разбиране за значимостта на информацията в наши дни, почти пълната липса на достъп до и използването на информационните масиви на МОН за изследвания и анализи, които да информират правенето на образователни политики, буди повече от недоумение. И ако политиката може да се определи като дейност, отнасяща се до публичните дела и постигане на "общото благо", недоумението се превръща в тревога за това какво всъщност гарантира доброто управление на обществените дела в образованието.

В световен мащаб от години се говори за и в най-напредналите по отношение на образователни постижения страни – се прилага – т.нар. evidence-based policy making ("правене/формиране на политики на базата на данни/доказателства").

Международната организация на труда инициира "Глобална публично-частна платформа за споделяне на знание относно уменията за заетост", в рамките на която представи т. нар. Пирамида на информационните ресурси/Пирамида на ресурсите на знанието. Пирамидата визуализира пътя на "правенето на секторна политика": стартира се от събирането на основна (статистическа) информация, преминава се през изследвания, оценки, синтетични доклади, национални инициативи, добри практики и международни изследвания, за да се стигне накрая до формиране на "опции за политически решения".

Подобно използване на информационно-аналитични национални и международни ресурси за добро управление на системите на образование се прилагат с най-голям успех в скандинавските страни. Нито една реформа, национална инициатива или програма не започва без систематично събиране, анализиране и оценка на съответната информация, разглеждане на добри практики от страната и чужбина, информиране и консултиране на заинтересованите страни, както и

В България примерите за необходимостта от прилагането на подхода на Пирамидата на информационните ресурси или на политика, основана на доказателствата, са многобройни. Такъв актуален пример е механизмът за обхват и задържане на ученици в образователната система. Никой не се съмнява в смисъла и ползите от обхващането и трайното задържане на деца и ученици в училищна възраст в училище. Но по отношение на мерките и подходите, и основно – на необходимостта от осигуряване на разнообразни видове "привлекателност" на учебната среда и механизми за интегриране в учебния процес според потребностите на отделните деца и ученици, би могло да се свърши много предварителна работа, която да доведе до още по-съществени и системно-значими резултати, отколкото са постигнатите до този момент. Това е свързано именно със събирането и обработването на статистическа информация, с работа на терен, с анализиране на добри практики, със социологически проучвания, с разпространението на тази информация по подходящ за отделните целеви групи начин, с разработването на подходящи политически опции по отношение на несъществуващи към момента "пътеки на ученето" и формати за задържане в образователна среда и др.

Вероятно много от читателите си задават въпроса защо представител на институт за изследвания в образованието говори за липсата на изследвания в образованието. Ние сме новосъздаден независим аналитичен център, чиято цел е да помогне за преодоляването на поне част от посочените вече дефицити – времеемка и трудна, но не и непосилна задача. Образованието е комплексна система и нейното управление изисква създаване и интензивен обмен на знание. Изграждането на необходимата система от знание от своя страна изисква наличие на сериозен аналитичен капацитет. Подходящите данни, в подходящия формат, използвани, анализирани и интерпретирани по подходящ начин, могат да подпомогнат всички заинтересовани страни във вземането на информирани решения и предприемането на адекватни действия за подобряване на качеството на образованието. Защото все повече са увеличават доказателствата, че ползите от образованието – икономически, социални и културни – се натрупват в обществото само когато в училищата се случва качествено учене.

В специално посветения на образованието доклад от 2018 г. Световната банка обръща внимание, че

на образованието, особено по отношение на групите в непривилегировано положение". От друга страна, използването на емпирични данни и анализи може да подпомогне справянето с трудни въпроси, свързани с ученето, да ограничи пропиляването на публичен ресурс, да оптимизира насочването на ресурси към области, в които има доказано най-голяма нужда или възвръщаемост и да съдейства за задаването на стандарти и приоритети.

Използването на данните за създаване на надеждни изследвания и оценки е важно и поради следното обстоятелство: образованието е натоварено с много a priori "вярвания", които са пряко обвързани с личния опит и индивидуалните възприятия на всеки един от нас. Всички ние, в качеството си на родители, учители, бивши или настоящи ученици, студенти, работодатели, сме си формирали твърдо лично мнение за състоянието на образованието, за това какво работи и какво не. Резултатите от изследванията могат да допринесат за повече обективност на общественото мнение, за изграждане на по-широк консенсус за приоритетите, за мобилизиране на обществена подкрепа и за вземането на по-добри решения от всички нас, които по един или друг начин участваме в образователната система.