Част от изявленията й се оказаха откровено неверни или неточни. "Дневник" провери казаното и потърси уточнения.

В първото интервю след като пое новия си пост, Марияна Николова заяви, че цяла Европа има тежки проблеми с киберсигурността в последните две години и затова вече са предприети мерки. "Съветът на Европа наскоро прие наредба, която, общо взето, посочва редица санкции, които ще бъдат предприети срещу хакери, които си поставят за цел да правят пробиви в страни - членки на Европейския съюз, и в международни организации", каза тя в сутрешния блок на "Нова телевизия".

Малко по-нататък в разговора тя обясни, че като "нов правен юридически механизъм" Съветът на Европа е приел значителни санкции, включително хакерите да не могат да влизат в нито една страна - членка на ЕС, и да се блокират банковите им сметки и имущество. "Всеки хакер трябва да знае - искам да го подчертая изрично - че всеки, който се опитва да хаква определена система [...], ще го грози санкция от най-високо ниво, като например никога в живота да не може да посети една страна от ЕС", предупреди Николова.

Доколкото Съветът на Европа е международна политическа организация и няма законодателни правомощия, "Дневник" се обърна към институцията в опит да установи за каква наредба говори Николова. В отговор оттам заявиха, че вероятно вицепремиерът е имала предвид инициатива не на Съвета на Европа, а на Европейския съюз (ЕС) и неговия орган - Съвета на ЕС. Напомниха също, че Съветът на Европа е организация, отделна от структурата на ЕС, и работи по въпроси, свързани с човешките права, демокрацията и върховенството на закона.

Проверка показва, че на 17 май Съветът на ЕС, който представлява държавите членки, действително е приел подобно законодателство - става дума за регламент за ограничителни мерки срещу кибератаки, основан на одобрено същия ден решение по темата. И двата документа обаче засягат не общността, а се ориентирани срещу външни атаки от трети страни.

Това означава, че одобрените мерки не биха могли да се отнасят например до актуалния в България случай с изтичането на лични данни на информационната система на Националната агенция за приходите, за който прокуратурата разследва собственика и служители на "ТАД груп". Освен ако не се установи незаконна дейност, която да е ръководена или финансирана от източник извън ЕС.

"Можем да си отдъхнем: реакцията е срещу външна заплаха, не са въведени някакъв нов тип ограничителни мерки за свободата на движение на гражданите от държавите членки", коментира пред "Свободна Европа" юристът проф. Нели Огнянова, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", ден след като медиите цитираха изявлението на вицепремиера Марияна Николова за европейските санкции.

В официалното съобщение на Съвета от 17 май приетите решение и регламент са определени като "рамка, която дава възможност на ЕС да налага целенасочени ограничителни мерки за възпиране и реагиране при кибератаки, които представляват външна заплаха за ЕС или неговите държави членки, включително кибератаки, насочени срещу трети държави или международни организации, когато се смята, че ограничителните мерки са необходими за постигане на целите на Общата външна политика и политика на сигурност".

Одобреният през май нов режим на санкции за първи път позволява на ЕС да налага санкции за кибертаки, които водят началото си или се извършват от място извън съюза и при използване на инфраструктура извън съюза. В обхвата на санкции влизат и хората и организациите, които предоставят финансова, техническа или материална помощ за извършването на такива атаки или които участват в тях по друг начин.

В законодателството се казва, че кибератаките са действия, които включват: непозволен достъп до информационни системи; намеса в информационни системи; намеса в данни; прихващане на данни.

Държавите членки са задължени да предприемат необходимите мерки за предотвратяване на влизането или транзитното преминаване през тяхна територия на отговорните за кибератаки, помощниците им и свързани с тях трети лица. Освен това се замразяват всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи, притежавани, държани или контролирани от трите групи, замесени в атака. Съветът на ЕС с единодушно решение съставя и изменя списъка на нарушителите, които подлежат на санкции.

Пред "Дневник" Христо Копаранов, съдружник и ръководител практика "Конкурентно и потребителско право" в АД "Попов, Арнаудов и партньори" с опит в прилагането на европейското право и правоприлагането в областта на технологиите, подчертава, че решението и регламентът се отнасят само за такива атаки, които от една страна са със значително въздействие, а от друга страна за външни за съюза. Това означава, че нищо, което е уредено в регламента и решението не се отнася за кибератаки, които са изцяло свързани с ЕС и са извършени на негова територия от граждани на съюза, допълва Копаранов.

Вицепремиерът се обяви за сериозно повишаване на наказанията за киберпрестъпления, като уточни, че предвидените в момента - от 2 до 8 г. затвор, са твърде занижени. "Аз бих предложила затвор от 5 до 15 г. за подобни престъпления, в които попадат проникването и хакването на пароли", каза Марияна Николова, без да аргументира идеята си, но като подчерта, че става дума за опасни деяния, които трябва да се наказват адекватно.

Марияна Николова допълни, че веднага след като президентът определи с указ своя представител, Съветът по киберсигурността към правителството ще започне работа по стратегията по киберсигурност. Подобен документ всъщност съществува от три години., но вицепремиерът не спомена за него.

Стратегията е приета от Министерския съвет на 13 юли 2016 г., нарича се "Киберустойчива България 2020" и според написаното вътре "очертава етапите на развитие и израстване от постигане на базова информационна сигурност и киберхигиена до зряло информационно общество, способно да устои на кибер- и хибридни заплахи във всички сфери".

На близо 60 страници документът описва мерки за повишаване на киберсигурността на институциите, механизми за координация в кризисни ситуации, създаване на киберразузнаване и стъпки за развитие на кибердипломация. Предвижда се при изпълнение на очертаните предходните етапи през 2020 г. и нататък България да е достигнала ниво на зрялост което осигурява киберустойчивост на национално ниво и ефективно взаимодействие и интеграция с ЕС и НАТО.

В отговор на въпрос Марияна Николова обясни, че предложението да поеме новия си пост е било отправено лично от премиера Бойко Борисов, като уточни, че това е станало на 19 август - само ден след изказването на съпредседателя на "Обединени патриоти" Валери Симеонов, че през септември може да има промени в управляващата коалиция. Николова зае вицепремиерския пост именно от Симеонов, като преди това беше началник на кабинета му.