Осем картини с осем разказа от "ателието на миналото" на Недко Солаков
"Да извадиш най-ранните си картини, неподписани и непоказвани досега, е осмеляване, което малцина могат да проявят. То е като да поканиш гости в някогашната си младежка стая, която още пази тогавашния хаос и тайни." С тези думи писателят Георги Господинов описва откриващата се днес изложба "(почти) Картини" на Недко Солаков в галерия Sariev в Пловдив.
В нея ще бъдат включени непоказвани досега живописни творби на художника от периода 1977 - 1981 г., когато той е студент в специалност "Стенопис" в Националната художествена академия. Всяко от тези осем платна е свързано с определени спомени от това време, които Солаков разказва с написани на ръка истории върху стените на галерията около самите произведения.
Сред картините и образите им са тези, както пише Господинов, на "дремещите във влака, съсипани от умора рицари на всекидневието", "надничащото през вратата призрачно лице на хазайката в младежката квартира", образът на дете, което се люлее в "някаква изначална сребристо-сива празнота", стрелбището на детството, "с което всеки от нас има своя лична история – най-често историята на мечтаното и отказаното".
Пред "Дневник" художникът споделя, че творбите от студентските му години, подбрани в изложбата, му носят "нормално усещане".
"Все пак около всяка (почти) картина има написана върху стената на галерията история, което я превръща автоматично в нормален/обичаен Солаков, разказващ ни нещо, което понякога е интересно, понякога - не е", казва той.
Солаков смята, че онова, което е успял да съхрани и до днес от своето младежко Аз, е, че "светът около нас може да бъде видян и с присвити, и с ококорени очи". А съветът, който би дал сега на себе си като студент, би бил: "Да продължава по същия начин."
Той не открива разлика в основната тема, която го е вълнувала тогава и сега - "Аз и светът, в който живея". Днес обаче художникът е "много, много по-недоволен от света, в който живеем, което въобще не означава, че съм доволен от себе си. Не съм. Най-вече заради това, че по ред причини търпя да живея в свят, от който съм недоволен. Това, че непрекъснато го "заклеймявам" в рисунки и инсталации, не го променя за съжаление. Само леко ме утешава".
Съоснователката на галерията Катрин Сариева описва младия художник Недко Солаков, до когото ще се докоснем чрез картините в изложбата, "като изграждащ се талантлив живописец в търсене на собствения стил" и "предвестник на настоящия Недко Солаков със силната социална и екзестиална рефлексия". Определя го още като "творец, който вижда нещата с известна отдалеченост и самоирония, независимо че платната могат да се приемат като много емоционални, лични и дори сантиментални".
На въпрос кое я изненадва в неговия все още развиващ се стил, докато е студент, тя отговаря: "Създаването на разказ, напрежение като в хорър, усетът за детайл и ролята на фигурата в композицията. Това, че още в онези години се появява малкият човек, станал запазена марка на зрелия Солаков, с неговото особено визуално и психологическо внушение за носител на съдба."
И така, докато през следващите два месеца съвременни творби на световноизвестния днес Недко Солаков участват в групови изложби в Париж, Виена и Москва, от 6 до 25 октомври в Пловдив посетителите на галерия Sariev ще имат необикновения шанс да надникнат в "ателието на миналото" на художника, както Господинов го описва в текста си за "(почти) Картини".
Изложбата ще бъде част и от програмата на традиционното събитие "НОЩ/Пловдив", чието 14-о издание тази година ще е в дните между 13 и 15 септември.
Очаквайте в "Дневник" целия текст на Георги Господинов за изложбата.