Ключов политически урок, научен от жестокостите на Втората световна война, е този за безспорната нужда от единство на демократичния Запад.

След падането на комунизма през 1989 г. за Полша превръщането в част от този Запад бе отговорът на не чак толкова отдалечените в миналото кошмари от германската агресия, западните партньори, на които не може да се разчита, и геополитическата изолация. Датата, белязала началото на тези кошмари, е 1 септември 1939 г. - денят, в който Германия нахлу в Полша.

В неделя около 250 гости от цял свят се събраха във Варшава, за да отбележат началото на най-мрачния период в европейската история. Президентът Доналд Тръмп трябваше да е между тях, но отмени дългоочакваното си посещение заради урагана "Дориан", настъпващ към бреговете на щата Флорида. Мястото му зае вицепрезидентът Майк Пенс.

Това събиране не е само за отдаване почит на последните живи участници и на жертвите на войната и окупацията. Присъствието на миналото се усети силно, също така и духът на бъдещето. А годишнината напомни за мрачните последици от провала на това да се спре злото и на ценността на това да се обединяваме срещу него.

Решението на САЩ да се оттеглят от ролята си на защитник на силна германско-полска ос в името на силна и интегрирана Европа промени всичко.

Полско-американско-германският триъгълник преди беше ярък пример на това как уроците от ХХ век преобразяват Европа и трансатлантическия свят. Америка играеше уникална роля в предоставянето на сигурност и оформяне на политическата култура на следвоенна Германия и на Полша след 1989 г. Помирението между Полша и Германия бе сред темелите на европейския ред след 1989 г.

Нещо повече - американското одобрение на силно полско-германско партньорство беше незаменим фундамент за ЕС и НАТО. Но всичко това вече е минало. Днес политиките на Вашингтон, Берлин и Варшава, както и отношенията помежду им, представляват повече от всичко останало разпада на трансатлантическото единство. Затова срещата на лидерите на трите държави на 1 септември бе много по-важна от протоколното отбелязване на най-високото присъствие.

При Тръмп САЩ се препозиционираха от "помирителят на Европа" (термин на германския публицист и учен Йозеф Йофе) в играч, опитващ се да задълбочи вътрешноевропейското разделение и да се възползва от него.

В неговия мироглед Европа не е партньор, а противник. Тази фундаментална промяна определя американската политика към Германия и Полша. Разбира се, има основателни причини за критики към германската политика в сигурността, енергетиката и търговията, доминиращи антигерманското говорене на Тръмп.

Но каквото и да си мислим за заплахите на САЩ да наложат санкции срещу германски компании от газопровода "Северен поток 2" (на който Варшава се противопоставя) или за прехвърлянето на част от американските военни от Германия към Полша, най-впечатляващото е тоталната липса на интерес у Вашингтон да помогне на Берлин и Варшава да се разбират помежду си.

Още по-лошо, САЩ, изглежда, възнамеряват да ги настройват един срещу друг. Решението на страната да изостави ролята си на поддръжник на силна германско-полска ос в името на една силна и интегрирана Европа променя правилата на играта.

Полша умело се възползва от враждебността на Тръмп към германския канцлер Ангела Меркел, за да опита да се представи на САЩ като европейския партньор, на който може да се разчита най-много. Варшава окуражава Вашингтон да действа срещу "Северен поток 2". От гледната точка на Берлин навлизането на трета страна в този спор, който смята за вътрешноевропейски, е прекрачване на границата на недопустимото. Докато Тръмп се нахвърля върху Германия за това, че не изпълнявала заложените цели за 2% от БВП разходи за отбрана, Полша предложи 2 млрд. долара за изграждане на форт "Тръмп" на своя територия.

Идеята за специални полско-американски двустранни отношения не се посреща добре в Берлин, където предпочитат да не разгневят Москва и вместо това се придържат към подсилването на източния фланг на НАТО, както бе договорено на срещите на алианса на върха в Уелс и Варшава. Подобен проект предполага сътрудничество между Варшава, Берлин и Вашингтон. В действителност сътрудничеството между държавите никога не е било по-силно.

Германия е вторият по големина източник на подсилващи НАТО войски след САЩ. Тя е и част от командните структури на алианса в Шчечин и Елблаг в Полша и играе ключова роля в логистиката. Но политическите различия между Варшава и Берлин за това как да се подходи не само към заплахите за сигурността, но и към "предизвикателството Тръмп", са значителни.

Идеята за европейски суверенитет в отбраната, прокарвана от германците и французите, не се радва на доверие в Полша. Най-малкото защото се се смята, че германците не са достатъчно сериозни в политиката по сигурността и се придържат към остарелия Основополагащ акт НАТО - Русия от 1997 г.

Управляващата партия "Право и справедливост" (PiS) носи своя дял от отговорността за девалвирането на алианса Берлин - Вашингтон - Варшава като една от носещите колони на Запада. Тя го стори не само чрез ухажване на Тръмп в ущърб на единството в ЕС за Иран (по време на конференцията за Близкия изток във Варшава през февруари), но и като се опитва да се хареса на националистически настроени избиратели със съживяването на въпроса за военни репарации от Германия.

Още по-важно е, че го прави чрез вътрешна атака срещу върховенството на закона, което е в основите на западната демокрация. Преди Тръмп да отмени посещението си, група полски посланици разпространиха открито писмо до американския президент с настояване да се изкаже "за толерантност и взаимно уважение, както и за спазване на конституцията и други закони". Подобен ход би имал "историческо значение".

Те вероятно са останали разочаровани. Очакваше се Тръмп да развие партньорството с Полша в сигурността, като потвърди разполагането на над 1000 допълнителни американски военни в Полша, както бе договорено в двустранния меморандум от 12 юни. В дневния ред на разговорите беше предвидено и подсилването на полския енергиен сектор с внос на втечнен газ и технологично сътрудничество. Същото важеше и за дългоочакваното решение да бъдат отменени американските визи за полски граждани.

Вицепрезидентът Майкъл Пенс или други членове на високопоставената делегация (сред тях и министърът на енергетиката Рик Пери и съветникът по въпросите на националната сигурност Джон Болтън) засегнаха тези теми. Така "Право и справедливост" получи възможност да обяви външнополитически успехи в навечерието на парламентарните избори на 13 октомври. Полските домакини сториха възможното да не всяват разединение сред ключовите партньори, което да помрачи отбелязването на годишнината от началото на войната.

От PiS разиграха картата с репарациите основно за пред националната публика. Не беше подготвен навреме докладът на парламентарна комисия, изчисляваща размера на евентуалните искания. Но духът е пуснат от бутилката и е извън контрола на Варшава.

В този смисъл намесата в цялата ситуация на урагана "Дориан" може да се окаже добре дошла - или поне що се отнася до тристранните отношения. Ако Тръмп беше употребил Полша като трибуна за антигермански нападки - и то в ден, имащ особено значение за Полша и Германия - лидерите на двете европейски страни щяха да се окажат в некомфортна позиция. Дори най-малкият намек за разцепление между тях е в полза на американските интереси и щеше да хвърли сянка върху събитие, иначе предназначено за извличането на правилните уроци от най-мрачните събития в историята.