Потребителска фотогалерия
Мира е водещият град на Ликийския съюз и надминава Ксантос в ранната византийска епоха, за да стане столица на Ликия. Останките от града се намират на около 1,5 км северно от днешния Демре, на пътя Каш – Финике, Турция. 
По-голямата част от древния град днес е покрита от съвременния Демре и от алувиални утайки, тъй като е разположен на река Демре Кай в плодородна алувиална равнина. 
Днес тази голяма равнина е почти изцяло покрита от оранжерии с домати. В древността районът вероятно също е бил обработван земеделски за износ и търговия с вътрешността на Ликия. 
Датата на основаването на Мира не е известна. Той не се споменава в източниците преди I век пр. Хр., когато се казва, че това е един от шестте водещи града на Ликийския съюз (другите пет са Ксантос, Тлос, Пинара, Патара и Олимпос). 
Смята се, че градът датира от много по-рано, тъй като външна отбранителна стена е била датирана от V век пр. Хр. Градът е известен със своя амфитеатър (най-големия в Ликия) и с множеството изсечени в скалата над театъра гробници. 
Произходът на името на Мира не е сигурен. То може да е модифицирана форма на ликийско име, каквито са Тлос и Патара. Възможно е името да е свързано с гръцкото название на смирната: император Константин Порфирогенет описва града като "Трижди благословен, дишащ смирна град на ликийците, където могъщият Николай, Божи раб, излива смирна в съответствие с името на града". 
Мира обаче като че ли не е известна с производството на смирна – единственият продукт, който действително е документиран, е седефът. 
В Мира някога е имало голям храм на богинята Артемида Елеутера (форма на Кибела – древната богиня-майка на Анадола), за който се твърди, че е най-голямата и най-великолепната сграда на Ликия. Бил е построен на голям терен с красиви градини и е имал вътрешен двор, очертан с колони, олтар и статуя на богинята. 
От него днес обаче не е останала и следа, тъй като в стремежа си да изличи езичеството в района св. Николай (епископът на Мира през IV в.) нарежда храмът на Артемида заедно с много други храмове напълно да бъде разрушен. 
В римски времена император Германик и жена му Агрипина посещават Мира през 18 г. сл. Хр. и са почетени със статуи, издигнати в пристанището на Мира, разположено на 5 км югозападно от града. 
Св. Павел сменя кораба в пристанището на Мира на път за съдебното изслушване в Рим около 60 г., след като бил арестуван в Йерусалим, тъй като подбуждал към бунтове. 
В този район е главното пристанище за египетските плавателни съдове, преминаващи оттук. Египет е житницата на Римската империя и имперското правителство има флота от кораби за жито, които го пренасят до Рим и до други части на империята. 
Възможно е св. Павел да е осъществил това пътуване до Рим с кораб за зърно, тъй като тези кораби често са се използвали и за транспортиране на пътници. 
Император Адриан, придружен от съпругата си, посещава Мира през 131 г. и строи огромна житница, съставена от седем стаи и украсена с негови и на жена му портрети. 
Императорът на Източната Римска империя Теодосий II прави Мира столица на византийската епархия Ликия, докато след обсада градът пада в ръцете на халифа Харун ар Рашид през 808 г. и впоследствие бързо запада. 
В началото на управлението на Алексий I Комнин (1081–1118) Мира е завзета от селджукските нашественици. 
Заради ужасна чума, която помита Анадола (Мира губи една трета от населението си заради нея през 542–543 г.), мюсюлманските нашествия, наводненията и земетресенията, към XI век Мира е почти изоставена. 
Останките от нея обаче са внушителни – голям амфитеатър, чийто фон са известните скални гробници на Мира, които силно напомнят на скалните гробници в Петра, Йордания. 
Гръко-римският театър на Мира е най-големият в Ликия и е една от основните исторически атракции, тъй като продължава да е в много добра форма. 
Неговите двойно сводести коридори са запазени и до днес. На едно място за сядане е открит надпис, който гласи: "място на търговеца Геласий". 
Театърът има 38 редици с места за сядане, а фасадата му е била богато декорирана с театрални маски и митологични сцени. 
Известните скални гробници на Мира са в две главни групи: едната над театъра, а другата на място, наречено речен некропол, от източната му страна. 
Макар че повечето от гробниците днес са празни, Чарлз Фелоус разказва, че когато открива града през 1840 г., открива и гробници, които са оцветени в червено, жълто и синьо. Цялата скала някога е била оцветена в ярък цвят. 
На запад от театъра стръмният склон е насечен от голям брой разположени една до друга гробници с асиметрично разположение: това са скални гробници от типа на къщи. Има няколко храмови гробници. И до днес могат да се видят издяланите в скалата стръмни стълби, които водят до тях. 
Повечето от гробниците са от IV век пр. Хр. и в много от тях има погребални сцени върху барелефи, като някои от сцените изобразяват всекидневния живот на покойника. 
Гробниците от източната страна на хълма са подобни. По стръмна и камениста пътека може да се стигне до Боядисаната гробница, която е една от най-впечатляващите в цяла Ликия. 