- Върнах се назад в историята и установих, че първият път, когато сме имали толкова близки отношения, е подписването през 831 г. на договор между хан Маламир и император Лудвиг Благочестиви. По това време дори е имало обща граница между нашите държави.

По време на моя мандат президентът Еманюел Макрон посети България два пъти. Почти всички членове на френското правителство идваха тук, дойдоха и мнозина високопоставени депутати и официални лица. Бяхме домакини на двама лауреати на Нобелова награда, на носител на изключително авторитетната литературна награда "Гонкур", както и на госпожа Елен Карер Д'Анкос - пожизненият секретар на Френската академия.

Всичко това доказва, че Франция постига резултати и създава нещо ново в двустранните отношения, постигна много в последните години. Нашата страна постига резултати на европейско ниво и в международните организации, каквато например е подкрепата, която президентът Макрон заяви за кандидатурата на г-жа Кристалина Георгиева за управляващ директор на Международния валутен фонд.

От българска страна също имаме резултати и няма никакво съмнение, че ще имаме още постижения в икономическата област, където предстои подписването на големи договор в областта на инфраструктурата, въоръженията, енергетиката. България ще продължи да работи и в културната област и имаме добри основания да мислим с помощта на българските ни приятели, че въпросът с преместването на френския лицей "Виктор Юго" в нова сграда ще бъде решен най-после.

При тези обстоятелства динамиката на двустранните отношения ще продължи и те ще останат стабилни и трайни. Като казвам обаче, че те са крехки, имам предвид, че за тях е нужна политическа воля и от двете страни. Мога да ви гарантирам, че от френска страна тази политическа воля е налице, ние продължаваме да държим на нея.

- Очакваме от правителството продължаване на тази динамика, както и българските ни приятели да го сторят, особено в икономическата област, където виждаме най-голямо пространство за действие. Имаме много добри оферти, които можем да направим в областта на инфраструктурата, френски оферти във въоръженията, за бронирани машини за българската армия. Така че е необходимо всички тези проекти да се конкретизират.

- Създадена е много добра основа - близо 300 френски предприятия дават работа на 20 хиляди души в България. Това не е достатъчно. Няма да цитирам данни, но определено има сектори, в които тези отношения да се развиват и в които личи потенциалът за подобно развитие. Такава е хранително-вкусовата промишленост, в която и в момента правим доста неща - например с фирмата "Суфле Агро България". Благодарение на "Еърбъс" върнахме самолетостроенето като сектор в България. Много интересни са информационните технологии, тъй като френските и българските бизнесмени в момента създават нещо и се усещат усилията им да се премине от модела на аутсорсинг към този на по-развити стартъп фирми. Създадохме La French Tech - стартъп екосистема, която е много активен модел и опора за двустранното развитие и използване на тази бизнес ниша.

Разбира се, има и препятствия и те са известни. Свързани са с липсата на квалифицирана работна ръка извън София, Пловдив и Варна. Но френските предприятия работят с българските си партньори, за да разрешат този проблем.

Искам да подчертая и това, че голяма част от гъшия дроб, който пристига във Франция, идва от България. Част от черния хайвер, който във Франция се продава от големия вносител Petrossian, също идва от вашата страна.

- Не, разбира се, че не. Това е нормално партньорство. Petrossian например работят с българска фирма от Кърджали - факт, който не е много известен.

- Различни са моделите на прокуратурите в двете страни, особено когато става дума за силни личности. Във Франция не е този форматът за избор на кандидатите, а и задачата на прокурорите ни е да осигурят независимост на правораздаването. Когато говорим за юридическия аспект, трябва да имаме предвид, че става дума за модел и за практика. Познавам модела, по който в крайна сметка се избира главен прокурор, с определено място в общата българска система на правораздаване. Срещал съм се с г-н Сотир Цацаров, защото имаме сътрудничество в областта на сигурността, на което държим много и то се развива много добре. Естествено, ще се срещаме и със следващия главен прокурор, който и да е той.

Споменахте за общественото мнение и с основание. Защото, когато говорим за реформа на правораздаването - а Франция особено много държи на нея, както и на Механизма за сътрудничество и наблюдение - мисля, че трябва повече да се работи едновременно "отдолу" и "отгоре".

Работата "отгоре" идва по линия на Европейския съюз. Мисля, че тук трябва да проявим повече въображение, за да постигнем един режим на насърчаване реформата на правосъдието и защита на човешките права с мерки, които са постепенни, насърчителни и недискриминационни, т.е. да се отнасят по еднакъв начин към всички държави в Европейския съюз. Иначе казано, да има преглед на експертно ниво, да има експертизи, да има обвързаност на фондовете с темата и дори, ако се наложи, да се използва като крайна мярка Член 7 от Договора за ЕС. В това отношение работата на новата Европейска комисия ще бъде много интересна.

- Не, нямах предвид България. Нека го изясним - Член 7 е последното възможно средство, когато всички останали механизми са се провалили. Първите стъпки, които евентуално биха довели до прилагане на Член 7, вече бяха направени спрямо Полша и Унгария. Но за България никога не е ставало въпрос. Обяснявах, че има нужда от режим на постепенни стъпки, който да се прилага към всички държави - членки на ЕС, като се започне от един peer преглед, преди да се премине към други мерки

- Много държим на свободата на медиите и внимателно наблюдаваме ситуацията както в България, така и в други страни. Да, в България има какво да се направи и може да се желае повече. Оставаме бдителни.

- Човек трябва да си направи изводите, но без те да влияят отрицателно на промените. И тук трябва да вървим внимателно напред, но без да изоставяме реформите.

- България е партньор в ЕС и НАТО. И когато такива факти бъдат доказани, ние естествено изразяваме нашата солидарност. Ние самите сме имали подобни случаи в не толкова далечно минало и бяха взети подобни мерки във връзка с нашите избори. Затова трябва да се проявява твърдост по отношение на Русия. Но си мисля също, че трябва да се отиде още по-напред. Трябва да се фокусираме върху целокупните ни отношения с Русия.

- Много добре резюмирахте трите основни интереса, които подчерта в речта си президентът Макрон. Мога много дълго да говоря по тази тема, но ще се опитам да ги представя накратко. Светът се променя и трябва да намерим нашите котви и нашия компас. В този променящ се свят Франция иска да бъде балансиращ фактор с ясно заявена европейска цел - суверенна Европа, която защитава и която прилага стратегия по отношения на околната среда. Това са точки, включени и в новата стратегия на Европейската комисия. Надяваме се, че те бързо ще бъдат реализирани. Това означава и една Европа, която не е разделена

Много сме загрижени и за баланса в Централна и Източна Европа и го заявихме, докато се определяха ключовите постове в ръководството на ЕС. Имахме своите предпочитания и всъщност те се сбъднаха поне по отношение на бъдещия ръководител на МВФ. По отношение на това Централна Европа да бъде включвана, мисля, че не е случайно, че с пълната подкрепа на Франция бе избрана българка като кандидат на ЕС.

По отношение на Русия не бива да губим от вниманието си факта, че тази страна е в Европа. Естествено, не бива и да бъдем наивни, а трябва да сме бдителни. Но сме длъжни да намерим нови средства за диалог с една държава, която неволно тласнахме към Китай. Затова основните понятия, които не бива да забравяме, са доверие и прозрачност.

Президентът Макрон ни инструктира да проявявам въображение, за да може Русия да бъде върната към европейската общност. Министрите на външните работи и на отбраната бяха в Москва тези дни и започнаха диалог по въпроси за архитектурата на доверие в Европа. И това изглежда обещаващо. Особено по отношение на мерките за доверие в Европа, предвидимостта и прозрачността. Този диалог ще продължи. Ще видим как реално се развиват събитията в Украйна - имаше няколко интересни жеста напоследък, които би трябвало да доведат до нова среща на върха до края на септември.

- Не, изразът "червени линии" използваме и спазваме - за разлика от други държави - по отношение на Сирия. Но иначе спрямо Русия не говорим за "червени линии", а за решения, които се взимат общо в рамките на ЕС или на НАТО.

- Нашият министър на външните работи ни инструктира да поразсъждаваме по повод предстоящата 30-а годишнина от Парижката харта и нова Европа (1990) и в рамките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (създадена в Хелзинки през 1973). Идеята е как да вдъхнем нов живот в мерките за доверие.

- Да, изобщо не става дума за това.

- Няма нещо, за което да не ми стигна мандатът. Нашата цел не е да свършиш всичко за 3 години, ние работим в дългосрочен план. Надявам се, че моята наследничка ще продължи да работи със същата динамика, насърчена от президента Макрон, и ще донесе резултати в икономическата област например. Използвам възможността още сега да ѝ пожелая успех в мисията, която се вписва в насоките, дадени от президента и министъра на външните работи.

- Няма такъв. Българските журналисти са много откровени.