Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”

НАТФИЗ
сценарий и либрето: проф. д-р Станислав Семерджиев
постановка: д-р Маргарита Божилова
сценография: д-р Петя Караджова
музика: д-р Валерия Крачунова, Георги Андреев
съвременни танцови техники: Неделя Ганчева
сценичен бой: д-р Камен Иванов
народни танци: Елица Костадинова
фотограф: доц. д-р Красимир Андонов
в ролите: ІV курс "Театър на движението – Пантомима", клас доц. Александра Хонг
Вероника Манчева, Гергана Ценова, Мелинда Терзийска, Николай Йорданов, Паолина Попова, Росица Кирилова, Цветан Русев, Мартин Киряков (III курс РДТ, клас проф. Пламен Марков) и Александър Будуров, Валерия Колева, Велизар Груев, (II курс ТД - ПМ, клас проф. д-р. Александър Илиев)
За постановката
"Българска мистерия" е спектакъл за мисията на личността, за лутането между доброто и злото, между призванието и желанията, между "трябва" и "искам" – пресъздаден с най-красивите и чувствени сценични средства – танца, пластиката и пантомимата.
Проф. д-р Станислав Семерджиев
Либретото е изградено върху основата на българския фолклор и разказва по нов начин легендата за вграждането на сянката на любимата в строеж, за да пребъде навеки.
Движещият персонаж е прочут Майстор, който в края на живота си "случайно" стига до лековит извор и чудодейно се подмладява.
В съня си Майсторът разбира, че промяната му е дадена свише, за да изпълни конкретна задача – да построи на извора чешма, за да могат по-лесно болните телом и духом да се лекуват. Под покровителството на своя Ангел, още на другата сутрин, Майсторът за залавя за работа, но Демонът му не е готов така лесно да се предаде и започва да саботира изпълнението на възвишената задача, вкарвайки в нейното развитие ежедневието на близкото село – с любовните закачки на момите и момците, но най-вече с любовния триъгълник, който създава между Майстора, най-личната мома (Елица) и нейния ухажор (Юнак Колю). Оттук започва вътрешният конфликт на Майстора – изборът между щастливия ‚земен" живот, изпълнен с любов, и изпълнението на богоугодната мисия.
Оттук започват и въпросите, които сюжетът поставя:
Дали решенията на човека са резултат от личния ни избор или са следствие от намесата на фолклорно-християнските персонажи като Ангел и Дявол, с които хората се опитват да обяснят, защитят или заклеймят собствените си действия? Кое прави делата ни възвишени и непреходни и кое обезсмисля живота ни и ни превръща от героически в трагически персонажи?
Заслужава ли си жертвата, която правим в името на човечеството и идва ли време, когато тя ще бъде оценена по достойнство (архетипна тема, започваща от легендата за Прометей, преминаваща през религиозния апотеоз за Иисус, и стигаща до наши дни)?
Това е разказ за мисията на личността, за лутането между доброто и злото, между призванието и желанията, между "трябва" и "искам".
Жанрово сюжетът е замислен като еклектична структура между площадния фарс, религиозната мистерия и светското моралите. Представлението ще бъде изградено в ключа на пост модернизма с привичното смешение на стилове и изразни средства (пантомима, пластическа изразност на тялото и жеста, народни танци, съвременни танцови техники, сценичен бой, мултимедия и театър на сенките).