Убийството в Рим на италианка от млад румънец от ромски произход преди две седмици, макар и брутално, можеше спокойно да мине незабелязано за широката общественост и да потъне в криминалната статистика. Вместо това 47-годишната Джована Реджани и 24-годишният й нападател Николае Ромулус Майлат станаха медийна сензация, а в страната се отприщи истинска вълна от гражданско негодувание срещу постоянно нарастващия приток от румънски имигранти и съпътстващата ги престъпност. Надигнаха се искания за крути мерки срещу неудобните чужденци - опозицията призова за незабавната екстрадиция на десетки хиляди имигранти, бившият премиер Силвио Берлускони настоя за затварянето на границите за румънски работници, а кметът на Рим Валтер Велтрони поиска незабавното изгонване на всички румънци от страната.

Властите реагираха с необичайна за Италия, известна с мудната си бюрокрация, бързина и още на следващия ден след убийството издадоха указ, позволяващ експулсирането от страната и на граждани от ЕС, в случай че са заплаха за обществената сигурност. Указът предостави широки правомощия на префектите, като им даде правото да гонят "опасни елементи" от обществото, без да чакат одобрение от правителството, а само с разрешение от съдия. В декрета се посочва, че "сред решаващите критерии за определяне на социалната опасност, която представлява дадено лице, ще бъде не само криминалното му досие, но и стандартът му на живот, тъй като неспособността му да се издържа може да увеличи риска от извършването на престъпления". По-късно указът беше одобрен и от Европейската комисия, която заяви, че според европейското законодателство

Италия има пълното право да гони чужденци

В резултат на това през следващите дни навсякъде из Италия полицията започна мащабни операции по издирването на чужденци, неотговарящи на условията за пребиваване в страната. По-голямата част от тях се оказаха роми от Румъния, които не само са сред основните малцинствени групи в страната, но са и сред най-бедните. Последва и серия от светкавични екстрадиции. Милано беше първият град, който натири обратно в Румъния четирима роми с криминални досиета, а по-късно и още 12 души. Същите мерки предприеха и Рим, Торино и Генуа, като до края на миналата седмица от страната бяха изгонени общо 42 души, предимно румънци.

Анитиимигрантската истерия в Италия обаче не спря дотук - появиха се призиви и за събарянето на ромските гета по бреговете на р. Тибър и Аниене. "Тези коптори трябва да бъдат изравнени със земята", заяви лидерът на крайнодясната опозиционна партия "Национален алианс" Джанфранко Фини. "Очевидно е, че обитателите им, живеещи в ужасяващи условия, нямат работа и трябва да напуснат страната - не просто да получат предупреждение от властите, а да бъдат откарани обратно в Букурещ." След указ на кмета на Рим булдозери разрушиха няколко от лагерите, а обитателите им бяха разгонени от полицията.

Броени дни след убийството на Джована Реджани банда италианци нападна и преби трима румънски роми в Рим, а в предградие на града неизвестни лица нанесоха щети на сграда, където се помещава румънска компания.

Въпреки последните събития правителството продължаваше да настоява, че приетият указ не цели да подклажда ксенофобията в страната, а напротив - да я предотврати. Факт е, че като съдържание декретът е бил извлечен от проектозакон за експулсиране на граждани на ЕС, внесен в парламента още в началото на октомври. Правителственият указ обаче изглежда насочен директно срещу румънските имигранти - в него се посочва, че "през последните години количеството престъпления, извършени от чужденци, се е увеличило, а най-голяма престъпност има сред румънците".

Според сп. "Икономист" това твърдение е вярно само на теория, тъй като румънците съставят най-голямата имигрантска общност в страната. По данни на вътрешния министър Джулиано Амато в момента те наброяват около 560 хил., или 1% от общото население. За последната година разрешително за престой обаче е било издадено на 324 хил. души. Списанието привежда и статистика за 2006 г., съгласно която пропорционално погледнато броят румънски имигранти, нарушили закона, е по-малък в сравнение с другите малцинствени групи. От друга страна, статистиката борави с официални данни за броя румънци, влезли легално в Италия. Съществува и достатъчно голямо количество нелегални имигранти, повечето от които са от ромски произход.

Именно тези хора, живеещи в обособени общности и които според вътрешния министър са

представляват и едно от основните главоболия за италианските власти. Според допитване на в. "Кориере дела сера" само 30% от италианците смятат, че интеграцията на ромите, наброяващи около 150 хил., е възможна.

Подобно е отношението към тях и в много други страни от Европа, което обаче не попречи на европейската преса да осъди "драконовските мерки" на италианското правителство. Най-яростната атака дойде от британския в. "Индипендънт", чиято статия за гоненията срещу румънските роми в Италия беше озаглавена "Низвергнати". Според испанския в. "Ел Паис" пък в имигрантите от Румъния "днес са заменили албанците като най-големия кошмар за италианците".

Румъния също енергично протестира. Премиерът Калин Попеску-Търичану предупреди срещу допълнителното нагнетяване на обстановката и припомни, че стотиците хиляди румънци пребивават легално в Италия и запълват редица ниши в работния пазар, нежелани от италианците. Той обаче реши да избегне по-нататъшна конфронтация и се срещна с италианския си колега Романо Проди, за да потърсят решение на кризата. Резултатът беше съвместно писмо до председателя на Европейската комисия (ЕК) Жозе Мануел Барозу, в което двамата премиери призоваха за създаването на "общоевропейска стратегия за проблемите на миграцията, както и за успешната интеграция на ромските етнически групи". Според Проди "румънският казус" в Италия не се дължи на "прибързаното", както го окачествиха някои политици, последно разширяване на Европейския съюз, нито на факта, че Италия избра да не налага ограничения за гражданите на новите държави членки по примера на страни като Великобритания и Франция. Той обаче призна, че съставената под неговото председателство на ЕК директива за свободното движение на хора в рамките на съюза вече

за масовата миграция от Източна Европа.

Остава да се види с каква позиция по въпроса ще излезе Еврокомисията, както и колко екстрадиции на румънци от Италия ще са необходими за уталожването на антиимигрантската истерия. Италианското правителство изрично подчертаваше, че масови депортации няма да има и че всеки случай ще се разглежда поотделно. Според "Икономист" Италия няма и необходимите ресурси, за да експулсира големи количества хора, така че много скоро процедурата ще бъде сведена само до заповед за напускане на страната.

Друг е въпросът за хилядите роми, чиито лагери бяха разрушени през последните дни. Повечето от тях нямат редовни документи, което прави проследяването на движението им из ЕС трудно. Но редица медии предричат, че след събитията в Италия мнозина от тях отново ще поемат на път към друга европейска страна. Най-вероятната дестинация ще е Испания поради езиковите сходности, както и заради тесните връзки между отделните ромски кланове. По официални данни ромското население в Испания днес наброява между 600 и 800 хил. души.

Според испанския в. "АВС" "изгнаниците" от Италия ще се насочат предимно към Мадрид и Кастилия, където е съсредоточена румънската ромска общност в страната. Резултатът ще бъде възникването на нови и нови "бидонвили" по покрайнините на градовете, както и нарастването на престъпността сред ромите, тъй като много от новодошлите ще са с криминално досие, предрича изданието. Това от своя страна може много скоро да доведе до ситуация, подобна на италианската.

Председателят на Асоциацията на имигрантите от Източна Европа Анхела Пласинтар пък препоръча на испанските власти незабавно да засилят пограничния контрол, за да предотвратят прилива на хиляди роми от Италия. Пласинтар, която има и румънско гражданство, заяви, че "подобен тип имиграция няма да е от полза нито за испанските граждани, нито за имигрантите, които вече са се установили в страната".

---

Брой български и румънски граждани в други държави от ЕС през 2007 г.