Владимир Павлов, сноубордист: Спускането от осемхилядник отне две години от живота ми

Владимир Павлов, сноубордист: Спускането от осемхилядник отне две години от живота ми

Владимир Павлов
Владимир Павлов
Владимир Павлов
Владимир Павлов обяви преди няколко дни, че е завършил успешно експедицията си, като се е изкачил на Манаслу (8163 м) и се е спуснал със сноуборд от върха. С това той се превърна в първия българин, спуснал се със сноуборд от осемхилядник.
Павлов разказа пред "Дневник" за предизвикателствата около изкачването на върха, както и за трудностите при слизането.
Как премина изкачването ви?
- Изкачването беше в рамките на комерсиална експедиция в малка група от шест души. От издадени към 250 разрешителни само двама бяхме за спускане. Аз със сноуборд и един американец със ски, като и той беше в моята група. Шерпи имахме общи за изнасяне на обща екипировка като палатки, храна и пр.
Как беше времето и какви бяха трудностите при изкачването?
- Времето бе изключително тежко. Дори местните не помнят такива дъждове всеки ден нонстоп, което направи изкачването още по-трудно, но и успеха по-сладък. Височината и опасностите на високата планина са най-големият риск. Тук, както и на всеки осемхилядник, е много лесно да се загуби живот, а нужните усилия за върха и сноуборд спускане са почти нечовешки.
Кое беше най-голямото изпитание при спускането и как премина то?
- Първо височината, защото там е трудно дори да дъвчете, а какво остава да карате сноуборд. Второ, изборът на терен, видимостта и лавинната опасност. Имах късмет с времето и направих спускане, което никой не е правил досега. Освен това бях сам и в дивата планина, така че можех да разчитам само на себе си.
Павлов (вдясно) казва, че се наслаждава на успеха си
Владимир Павлов
Павлов (вдясно) казва, че се наслаждава на успеха си
Какво чувство изпитвахте при качването и какво при слизането?
- Изкачването е красиво, но бавно и мъчително. Немалко хора загиват от преумора. Спането на над 6000 м е също сериозно предизвикателство за всеки организъм. Атаката трае четири-пет дни и е трудно да съхраниш сили за върха и спускането. А то е бързо и изпълнено с много емоции, когато всичко е наред. Тогава няма време за мисли, всичко е концентрация и планиране на линията на спускане, контрол върху тялото и мисълта в екстремни условия. Радвам се, че успях да осъществя плана си по перфектен начин, защото този връх ми отне около две години от живота.
Мислите ли вече за следващо подобно приключение?
- В момента се наслаждавам на този успех и за следващи цели е рано да се говори.