Седемдесет години след основаването на Китайската народна република Пекин празнува пищно - с военен парад и речи, изпълнени с визия.
Седемдесет години след основаването на Китайската народна република Пекин празнува пищно - с военен парад и речи, изпълнени с визия. Агенция "Синхуа" твърди, че по 750 млн. души гледат празненствата по телевизията. 
Камиони, пренасящи оръжия - включително ракета, която може да носи ядрена бойна глава и е проектирана да избягва защитите на САЩ - преминаха през Пекин днес по време на парада, отбеляза "Асошиейтед прес". 
Армията показа някои от най-усъвършенстваните оръжия на Китайската народна република, част от които досега не бяха виждани от широката общественост. Колони от военни маршируваха край президента Си Дзинпин и други лидери на площад "Тянанмън", символичното политическо сърце на страната. Хиляди зрители развяваха китайски знамена, а ниско в небесата летяха изтребители. 
"Няма сила, която да може да спре китайците и китайския народ", каза президентът Си Дзинпин по време на парада. 
Си заяви, че преоснованата като комунистическа държава страна през 1949 г. изживява "национално подмладяване" и трябва да остане единна в търсене на мир и просперитет. 
Той каза още, че "по пътя напред (Китай) трябва да остане посветен на стратегията за мирно обединение" и на принципа "Една държава, две системи". Първото се отнася за самоуправляващия се - и смятан от Пекин за част от страната - Тайван, а второто е за Хонконг, полуавтономната територия, разтърсвана от протести в последните месеци. 
За 70 години Китай направи огромен скок в развитието си, превърнал го в световна сила, но той бе предимно икономически. Човешките права остават пренебрегвани за сметка на стабилността и хармонията, за които често говорят управниците в Пекин. 
Парадът преминава и под знака на напрежение в Хонконг. 
Сегашният президент произнесе речта си на същото място, където преди седем десетилетия Мао Дзъдун обяви създаването на КНР. 
Наблюдатели коментираха, че той може да не иска да измести Мао от ролята на "вечен управник" на Китай, но много често се позовава на наследството му и вероятно търси близка до неговата роля. 
Парадът показа нагледно бързото развитие на китайските оръжейни технологии. Според чуждестранни анализатори Пекин е близо до паритет със САЩ, Русия и Европа при ракетите, дроновете и в някои други области. Китайската народоосвободителна армия е най-голямата в света, с 2 милиона мъже и жени в униформа. Въоръжените сили на Пекин работят по изтребители, първия китайски самолетоносач и ново поколение подводници с ядрени двигатели. 
За пръв път бяха показани системите "Дунфън 17", ракетата-носител на свръхзвуков летателен апарат, който според чуждестранни анализатори може да извършва високоскоростни маневри с цел избягване на противоракетна отбрана. Показана беше и ракетата "Дунфън 41" с обхват до 15 хиляди километра. Смята се, че тя може да носи 10 до 12 бойни глави, които да поразят отделни цели. 
Показаната за пръв път стратегическа крилата ракета "Дунфън 100" може да се използва за унищожаване на укрепени цели и бункери според китайски медии, цитирани от ТАСС и БТА. Показана беше и нова модификация на стратегическия бомбардировач H-6N (основан на съветския Ту-16), разработен с цел да може да носи стратегическа крилата ракета "Дунфън 10А". 
Акцентът върху ракети и други оръжия с голям обхват отразява стремежа на Пекин да измести Вашингтон като водеща силва в региона и да наложи своите претенции към Тайван, Южнокитайско море и други спорни територии, отбелязва АП. 
Китайският военен бюджет е втори по големина в света, достигайки 250 милиарда долара миналата година, в сравнение с 650 милиарда долара, похарчени от САЩ, по данни на Стокхолмския международен институт за изследвания на проблемите на мира (СИПРИ). Китай има около 280 бойни глави срещу 6450 за САЩ и 6850 за Русия. 
Пекин иска да има достатъчни сили за ядрено възпиране, но заявява, че няма да използва първи ядрено оръжие при евентуален конфликт. 
Правителството на Си Дзинпин се опитва да подкрепи отслабващия икономически растеж и да предотврати опасната от политическа гледна точка загуба на работни места на фона на митническата война с Вашингтон. Конфликтът засегна китайския износ, отбелязва АП. 
Тайван вече заклейми Китай като "диктатура". 
Япония поиска прозрачност във военните разходи на Китай, чиято несекретна част само за години според Токио е нараснала в пъти. 