Четат ли тийнейджърите
Възрастното поколение сякаш винаги е обвиняло по-младото, че чете все по-малко, но тийнейджърите днес са сочени с пръст повече отвсякога – те прекарват времето си в социалните мрежи, предпочитат текстовете с по-малък обем и задържат интереса си за кратко. Това, че четенето на литература днес е различно, означава ли обаче, че отсъства напълно?
Във второто издание на проекта "Тийнейджърът вкъщи" в партньорство с дермокозметична марка BIODERMA говорят родителите. Поканихме представители на няколко семейства, за да споделят какво се случва с децата им през този определен от тях като "специфичен период".
Какво е отношението между книгите и техните деца - питаме майките и бащите във втората част от специалната ни поредица текстове.
Марин Бодаков: Голямата ми дъщеря преди години четеше много – искаше да ми се хареса и нейната "другост" минаваше тъкмо през четенето. След това обаче навлезе в различен период, защото реши тотално да се интегрира в училището. И от тотална изолация благодарение на четенето, а и на това, че вкъщи и с приятелите си общуваме основно през книги, тя премина към обратното, бунтувайки се, търсейки самостоятелност Премина, но не съвсем. Има много точен вкус. И е безстрашна спрямо литературната конюнктура.
Жюстин Томс: В нашия случай четенето по време на тийнейджърството се запази, слава Богу. В момента синът ми чете много, повече от мен даже. Но всяко дете е различно. Дъщеря ми пък в знак на бунт и за да се разграничи от брат си, не желае да чете и го демонстрира, казва – аз не чета книги, точка! Което ми действа като нож в сърцето
Иван Паунчев: Нашият тийнейджър прихвана тенденцията сред връстниците му – срамно е да си четеш книгите, ако го правиш, значи си загубеняк! Това се отнася основно за задължителната литература, изключение има при някои в момента модерни романи. Ако се случи децата да четат апокрифно и да си споделят за някои заглавия, после си забраняват да го разпространяват.
Жюстин Томс: При нас тази тенденция поотмина, но може би е до училище и културата в него. И ние минахме през период да се подиграваме на четящите. Но не е работа на целия учителски екип да изнесе, че четенето не е модерно.
Аз отдавна разбрах, че за да четат децата, те трябва да направят своя избор сами. Забранила съм си да им препоръчвам каквото и да е. Но ние не трябва да ги натискаме за нищо генерално. Ако се налага да го направим, що се отнася до книги, то има и техни кратки версии. Съжалявам, но "Под игото" не може да бъде любима книга на българския народ и четенето й е насилие над децата! Никога няма да забравя лятото преди няколко години – играем на двора, а моят племенник седи под черешата, чете и плаче. Отидох при него и го попитах – защо плачеш, а той ми отговори – не искам да чета тази книга...
Марин Бодаков: Ще кажа пълни баналности. За мен най-големият проблем е, че интерпретацията на каноничните текстове предшества самите текстове и литературата се изучава като национална история. В момента, в който аз обясних на клетата си дъщеря, че "Под игото" е дълбоко критичен текст и че критиката на Иван Вазов е към състоянието на интелигенцията, тя се отпуши. Защото точно принудата да четеш през патоса е гигантска. А цялото ни общество е затънало до ушите в иронията. Никакъв баланс. А на върха на проблема е това, че литературното образование у нас е просто битка коя гимназия ще бъде първа на матурите.
Аз съм категоричен противник на оценяващата система от 2 до 6. За мен е много по-важно да напишеш по една коментарна страница за работата на всеки ученик и отбележиш откъде е почнал, докъде е стигнал, кои са по-силните и по-слабите му страни. Иначе цялата тази история с оценките води до никому ненужен перфекционизъм – аз или ще бъда добър във всичко, или, след като не мога да бъда съвършен, ще се откажа още в самото начало на състезанието. Тази система е абсурдна. Има разлика от шестица до шестица, всеки случай е абсолютно различен. Училището непрестанно пренася проблеми в нашите собствени домове – от една страна, аз съм абсолютно несъгласен с ред порядки в училище, от друга страна, знам, че за да прокопса детето ми, то трябва да спазва тези порядки. А то ми казва: Защо да съм отличничка, след като еди-кой си отличник е тотален хомофоб, расист, пада си по Хитлер и Сталин и пр.
Николай Неделчев: Според мен има фактори децата ни да не четат по начина, по който ние в тяхната възраст – на практика тогава разполагахме с твърде оскъдна информация за света и книгите бяха един от малко начини да си я набавим. Тийнейджърите сега са заобградени от всякакви начини да се сдобият с такава – интернет, телевизия, социални мрежи
Иначе моят начин е да разказвам по интересен начин за книги, за които знам, че могат да резонират с техния характер и с онова, което ги интересува, и така по естествен начин да инициирам някакъв интерес към четенето. Успехът е променлив. По-малкият ми син мисля, че успявам да го запаля.
Така че това поколение не чете толкова много, но е ясно защо е така – според мен количеството информация, което те получават, я вземат от различни източници.
И като форма на заместител на културата, което носят книгите, се опитвам да използвам
филмите. Добри класически филми, които им препоръчвам или най-често гледаме и
обсъждаме заедно и които те много по-охотно възприемат.
Жюстин Томс: Аз също разбрах как може да им се въздейства с тактика. Преди четях много нощно време, но когато го осъзнах, го промених – дадох си сметка, че освен че е важно да ме виждат да чета, аз им въздействам и когато суперсилно реагирам на дадена книга. Спомням си, че така изчетох за един ден "Има ли крокодили в морето", плаках много и на следващия ден синът ми хвана книгата и я изчете. Дадох си сметка, че е хубаво и да обсъждаме и да разказваме какво се случва в книгите. При нас това проработи като модел.
Жанета Пенева: Аз мисля, че не става въпрос само за четенето. Това принципно е моделът. Докато ние не говорим с тийнейджърите за нашите проблеми и това, което се случва с нас, не може да очакваме, че те ще искат да го правят. Повечето родителите очакват, че детето само ще дойде и ще им разкаже. Преди няколко години попаднах на едно щатско изследване за факторите, които оказват най-много влияе върху възпитанието на децата, и най-големият процент се оказа личният пример. След това идваха гените, влиянието от училище, средата и т.н
Жюстин Томс: Да, прибира се бащата от работа, сяда на компютърната игра и започва да стреля А децата трябва да пишат задачи по математика – няма как да стане.
Марин Бодаков: Свеждаме повечето от този разговор до проблеми в пределите на семейството. Но ние сме свързани с различни училища, квартали, институции С градска среда. В момента, в който държавата демонстрира, че литературата или културата изобщо не са важни, или лицемерничи по въпроса, това несъмнено ще покаже на тези 12 – 19-годишни момчета и момичета, че има други начини за успех. Крайната икономизация на обществото като цяло доведе до проблемите, които ние обсъждаме сега като проблеми в рамките на средностатистическото семейство.
Жюстин Томс: Донякъде съм съгласна, но не напълно, защото смятам, че текущо, в последните няколко години, четенето и ходенето на театър в големите градове са все повече социално приети. Родителите купуват хубави книжки на децата си от най-ранна възраст, има издателства, които издават бутикови заглавия – макар и скъпи, те са красиви и чрез тях нивото се вдига. Има раздвижване и аз много вярвам в това.
Марин: Четенето е и лайфстайл. Сигнал, че принадлежиш към по-особена среда, и тук гигантският проблем "чете ли се/не се ли чете" ражда два нови (и по-значими по моему) проблема – първо, какво точно се чете, и, второ, дали това, което се чете, се осмисля по някакъв начин, или остава на нивото на модата. Четенето е свързано и със способността за концентрация – доколко могат дълго време да се концентрират в нещо нашите деца.
Следващият разговор от проекта "Тийнейджърът днес" е на тема "Външният вид - шок за родителите". Четете го на 7 октомври.
| Коя книга препоръчвате на децата си: Марин Бодаков: Преди всичко поезия. Например с дъщеря ми искам да се срещнем с Адам Загаевски. Николай Неделчев: Джак Керуак "По пътя", Кен Киси "Полет над кукувиче гнездо", Джон Стайнбек "Улица Консервна", Никос Казандзакис "Алексис Зорбас". Иван Паунчев: Тази, която би ги заинтригувала и би отговорила на въпросите им в този момент. Жюстин Томс: Която те сами изберат. Отдавна не им препоръчвам. Което четат – приемам, стига да искат да четат. Нашите книги, от нашето време не са актуални или не са им интересни. Какво четат в момента: Марин Бодаков: Лопе де Вега, Бенито Перес Галдос, Лорка Николай Неделчев: Виктор, по-малкият, чете "Алексис Зорбас", а брат му Никола чете "Гунди". Иван Паучев: Синът ми - "Дядо Горио" на Балзак. А дъщеря ми чете паралелно "Истории за лека нощ за момичета бунтарки" на Елена Фавили, Франческа Кавало и "Мечето Падингтън" на Майкъл Бонд. И двамата са много доволни. Жюстин Томс: Големите вече четат основно на английски, съвременни автори. Малкият чете историите на муминтролите и заедно обсъждаме и се забавляваме. Вашият съвет: Марин Бодаков: Четенето да не бъде самоцел. Иван Паунчев: Четенето е много интимен момент. То не търпи налагане. А трябва да се представи като вид усещане. Жюстин Томс: Оставете децата сами да избират какво да прочетат и ще има ефект. |