Разбирането за папската държава като за резерват на отминали епохи в наше време е точно толкова невалидно, колкото и през средните векове, когато наместниците на свети Петър са били ключов фактор в европейската политика. Днес, както и преди, Ватиканът притежава огромно политическо влияние. За разлика от другите църкви по света католическата реши, че използването на съвременни политически средства не е в противоречие, а напротив - би подпомогнало изпълнението на нейната религиозна мисия в света.

ХХ век ще остане повратен в аналите на католицизма. През 1929 г. с договор между Италия и светия престол се основава суверенната държава Ватикан. Тя е единствената държава днес, обособена по религиозен принцип. Ватиканът е организиран в съответствие със съвременните понятия за държавност. Държавният секретар (в момента това е кардинал Анджело Содано) изпълнява функциите на министър-председател и бива подпомаган от различни служби с функция на министерства. Отделно по религиозните въпроси действат традиционните апостолически институции - конгрегации, сред които конгрегацията по въпросите на католическата доктрина, на божествената служба, на евангелизацията, на светиите и блажените и др. Важните решения, засягащи католическата религия и практика, се обсъждат на събори на кардиналите и епископите, но се вземат само от папата.

Изборът на кардинал Карол Войтила за понтифик през 1978 г. беше ясен знак за желанието на Ватикана да участва по нов начин в международния политически живот. Папа Йоан-Павел ІІ беше най-младият папа на двадесетото столетие, а полският му произход и категоричната му позиция срещу комунистическите режими определиха основната линия в поведението на Ватикана. Доминираната още от XVI век от италианци католическа църква се отвори за всички общности по света, изповядващи католицизма, и се ангажира да съдейства за установяването на световен диалог по ключовите за съдбата на човечеството въпроси. Папата поляк оправда очакванията. След 24 години на светия престол той една от най-популярните личности в света с ненадминат авторитет и в международната политика. Деветдесетте му визити извън Италия и 141 в границите на полуострова му спечелиха име на най-пътуващия папа. Досега Йоан-Павел ІІ е дал 650 аудиенции на държавни глави и е имал 212 срещи с министър-председателите на различни страни. Държавата Ватикан е член и наблюдател в 34 международни организации, има дипломатически отношения със 172 държави и специални отношения с Палестинската автономия и Русия. Светият престол реагира на всички събития в световната политика. Писма от папата получиха Роналд Рейгън и Михаил Горбачов преди срещата си в Женева през 1985 г., през 1991 г. Светият отец опита да предотврати войната в Залива, обръщайки се лично към Джордж Буш и Саддам Хюсеин. Понтифексът многократно е опитвал да посредничи за слагане край на конфликта между Израел и Палестина и няколко пъти е имал срещи с Ясер Арафат и израелските ръководители. През 1997 г. в лично писмо призова руския президент Борис Елцин да съдейства за установяването на религиозна свобода в Русия, а през 1999 г. се обърна към сръбския президент Слободан Милошевич с молба да направи необходимото, за да избегне предстоящите бомбардировки на НАТО. През същата година папата даде аудиенция на иранския лидер Мохамад Хатами, което отбеляза първата официална визита на ирански ръководител в Западния свят след Ислямската революция от 1979 г. В края на 1989 г. светият престол помогна за разрешаването на кризата в Панама, като даде политическо убежище на подгонения от американските части президент Мануел Нориега.

След Втората световна война ангажирането на Ватикана с каузата на демокрацията и човешките права има обяснение - доказателствата за съдействие на нацистките режими в Италия и Германия предизвикаха много критики към светия престол. Незаемането на ясна позиция за осъждане на фашистките режими и холокоста доведоха до силен ангажимент с демократичната кауза и човешките права през последните десетилетия. През 2000 г. това беше един от факторите, довели до безпрецедентно извинение за грешките на католическата църква през вековете. По същия начин се обяснява и категоричната дипломатическа опозиция на комунистическите режими в Източна Европа. Първото посещение на Карол Войтила като епископ на Рим в Полша през 1978 г. окуражи сънародниците му открито да се противопоставят на тоталитарната система. При посещението си в Куба през 1998 г. Йоан-Павел ІІ стана и първият западен представител, който на място критикува режима на Фидел Кастро. Папата приветства реформите в Източна Европа и нееднократно декларира подкрепата си за тях.

Диалогът, който се превърна в ключово понятие за политиката на Ватикана през последните почти три десетилетия, за пръв път от Средновековието насам се насочи и към останалите религии. През 1980 г. римският понтифекс провъзгласи славянските светци Кирил и Методий за покровители на Европа наравно със св. Бенедикт, а през 1985 г. в специална енциклика, наречена "Славянските апостоли", отбеляза 11-ото столетие от християнизацията на славянския свят. През 1991 г. за пръв път от Реформацията в базиликата "Свети Петър" в Рим лутерански и католически епископи заедно отслужиха литургия по случай годишнината от канонизирането на шведската светица Бригите, а през 2001 г. арменски духовници по същия начин отбелязаха 1700-ата годишнина от създаването на арменската църква. През 1996 и 1997 г. светият престол подписа съвместни декларации с англиканската и с арменската църква. През 1997 г. имаше насрочена среща и с руския патриарх Алексий ІІ, която обаче не се състоя. Ватиканът положи усилия да влезе в диалог и с арабския свят и по-специално с Йордания, Либия и Мароко. Отварянето на държавата Ватикан към модерните методи за правене на политика беше допълнено и с реформа на католическия катехизис, започнала още през 1962 от папа Павел VІ и завършила едва през 1985 г. Римската църква зае ясна позиция по съвременните проблеми на обществото: разводи, аборти, наркомания, хомосексуализъм, педофилия и др. Светият престол неведнъж е бил критикуван за противопоставянето си на разводите и абортите, но едва ли ще промени позицията си, която има дълбоки догматични основи.

--------------------------------------------------------

Влошеното здравословно състояние на папа Йоан Павел ІІ от няколко години предизвиква спекулации около това дали той ще се оттегли от апостолическия престол. Ако това се случи, ще бъде прецедент в историята на католическата църква, в която липсва процедура за отстраняване на понтифекса или за неговата оставка. В случай на оттегляне на папата неговият наследник ще бъде избран от 120 кардинали със задължително изискване те да са под 80 години. От 184-те "принцове на църквата" в момента 20% произхождат от Латинска Америка, 19.3 % - от Европа, от които 11.1% от Източна Европа, по 9.6% от Северна Америка, Африка и Азия и 3% от Океания. Най-често споменаваните имена за престола на "Свети Петър" в Рим са тези на ръководителя на идеологическата конгрегация Йозеф Ратцингер, държавния секретар Анджело Содано, префекта на конгрегацията на епископите Джовани Батиста Ре. Процедурата за избор на нов папа беше уточнена от самия Йоан Павел ІІ през 1980 г. и изисква кардиналите да се изолират в Сикстинската капела между 15-ия и 20-ия ден от смъртта на предишния понтифик. Гласуването е тайно и писмено, а изборът се смята за осъществен при над две трети от гласовете. Папата изрично отмени другите два традиционни начина на гласуване: чрез едновременно извикване на името на новия папа и чрез упълномощаване на част от кардиналите да посочат следващия понтифекс от името на колегите си.

-----------------------------

Ватиканът в цифри

Площ: 0.44 кв. км

Население: около 1000 души с ватиканско гражданство и около 3400 служители с чуждо гражданство

Официални езици: латински и италиански

Валута: ватиканска лира, евро

Папата е духовен глава на 18% от световното население, като най-големите католически общности са в Бразилия, Мексико, Италия, САЩ и Филипините

Бюджет: 210 милиона долара

Дарения: 15 милиона долара годишно

Отбрана: 105-членна швейцарска гвардия

Медии: всекидневникът "Осерваторе Романо", който излиза един път седмично на още 5 европейски езика и един път в месеца на полски, радио Ватикана - излъчва на 37 езика в цял свят, телевизия Ватикана

Националност на папите: от 264 папи 205 са били италианци, 19 французи, 14 гърци, 8 сирийци, 5 германци, трима африканци, двама испанци, по един палестинец, англичанин, холандец и поляк

Най-използваните имена са Йоан, (23 пъти), Григорий (16 пъти) и Бенедикт (15 пъти). Само двама папи имат по две имена: Йоан-Павел І, който умира само месец след избирането си през 1978 г., и неговият наследник Йоан-Павел ІІ