Заради продължаващо отстъпление от реформите Брюксел не спира мониторинга за Румъния

Заради продължаващо отстъпление от реформите Брюксел не спира мониторинга за Румъния

Заради продължаващо отстъпление от реформите Брюксел не спира мониторинга за Румъния
Reuters
Европейската комисия изразява сериозни опасения за върховенството на закона в Румъния и ще продължи да следи ситуацията там с Механизма за сътрудничество и проверка. Това се посочва в доклада по механизма за сътрудничество и проверка, който еврокомисията наложи на София и Букурещ, когато влязоха в ЕС през 2007 г. (какви са оценките за България четете тук).
Миналогодишният евродоклад за Румъния беше изключително негативен. В него Брюксел предупреди, че страната се е върнала назад по някои от реформите си въпреки напредъка, отбелязан преди това.
Днешният доклад отразява ситуацията след последния, публикуван през ноември 2018 г. В него се отбелязва, че от миналогодишната си оценка комисията е трябвало няколко пъти да изразява опасения във връзка с върховенството на закона по повод съдебни реформи и борба с корупцията. Във всички тези случаи комисията е установявала отстъпление от напредъка, постигнат през предишните години, и това развитие буди сериозна тревога.
Според доклада в голяма част от този период се е наблюдавала слаба или никаква воля от страна на румънските власти да се ангажират с допълнителните препоръки.
Комисията изразява съжаление, че Румъния не се е ангажирала с допълнителните препоръки, отправени през ноември 2018 г., но е уверена, че страната може да даде нов тласък към изпълнение на целите по механизма. Комисията ще продължи да следи отблизо развитието чрез механизма за сътрудничество и проверка, се допълва в съобщението й.
Развитието на ситуацията през първите месеци на 2019 г. бе източник на сериозни притеснения за комисията. В резултат на това тя е трябвало да информира румънските власти през май 2019 г., че ако не се направят необходимите подобрения или ако се предприемат допълнителни негативни стъпки, комисията ще предприеме действия по силата на рамката за върховенството на закона, отвъд параметрите на механизма за сътрудничество и проверка.
Брюксел приветства факта, че през юни румънското правителство е изразило воля да промени подхода, и отбелязва, че са положени усилия за нови консултации и диалог със съдебната власт.
Комисията очаква превръщането на този ангажимент в конкретно законодателство и други мерки. Напредъкът ще изисква конкретни стъпки - и законодателни, и административни - за да се адресират препоръките в доклада. Ключовите румънски институции трябва заедно да демонстрират силен ангажимент за съдебна независимост и борба с корупцията, се казва още в съобщението на Европейската комисия.
Събитията след последния доклад показаха отново, че големи законодателни промени и извън правосъдната сфера, прокарани чрез използването на спешни процедури с минимална консултация, са навредили и на качеството на законодателството, и на общественото доверие в политиката.
Съдии и прокурори са продължили да бъдат обект на подвеждащо отразяване и неоправдани лични атаки в медиите. Различни клонове на държавата са били в конфликт, което допълнително е засилило напрежението.
В доклада се казва, че политическите насоки за следващата еврокомисия са определили намерението да се създаде всеобхватен механизъм за върховенството на закона с общоевропейски обхват и доклади за всички държави членки. Отбелязва се, че подобен хоризонтален процес за мониторинг на върховенството на закона във всички страни ще послужи за основа за бъдеща подкрепа на ЕС за реформите в Румъния, след като комисията оцени, че има достатъчен напредък за изпълнение на ангажиментите, поети в момента на присъединяването й към ЕС. Междувременно въпросите, отнасящи се до върховенството на закона, които са извън обхвата на механизма за сътрудничество и проверка, ще се адресират в рамките на този нов механизъм.
Основните моменти
През ноември 2018 г. еврокомисията препоръча на Румъния да прекрати незабавно прилагането на спорни правосъдни закони (които има риск да доведат до натиск върху съдии и прокурори и подкопават независимостта и качеството на съдебната система), както и на последващите ги извънредни наредби. Друга препоръка бе това законодателство да се преразгледа. В тазгодишния доклад се подчертава, че румънските власти не са последвали тези препоръки.
Отбелязват се проблемите с процеса на назначаване на нов главен прокурор начело на Национална дирекция за борба с корупцията (DNA). Този пост бе заеман от Лаура Кьовеши. Миналата година обаче тя бе отстранена по заповед на правосъдния министър Тудорел Тоадер. Наскоро беше избрана за първия главен прокурор на ЕС.
Няколко поредни доклада по механизма отбелязаха натиска върху магистрати и правосъдни институции от атаки, идващи от политическия свят и медиите. От началото на 2018 г. това бе съчетано с действията на отговорните власти за дисциплинарни и наказателни разследвания на магистрати. Националната антикорпуционна дирекция от дълго време е обект на подобен натиск, както и прокуратурата.
Румъния не е изпълнила препоръките в предишния доклад да замрази влизането в сила на промените в наказателния и наказателно-процесуалния кодекс. Те бяха остро критикувани и голяма част от тях изглеждаха несъвместими с европейското законодателство и международните задължения на Румъния, се припомня в доклада.
Макар намеса на Конституционният съд на практика да сложи край на този законодателен процес и да значи, че промените няма да влязат в сила, опасенията на еврокомисията и на много наблюдатели се основават на политическия избор, направен в тези промени.
Превенцията на корупцията не изглежда да е важен политически приоритет. Натискът върху ключови институции и законодателните промени, приети от парламента, неизбежно имаха отрицателен ефект върху борбата с корупцията, не на последно място заради противоречивия сигнал по отношение на политическата подкрепа за продължаващи действия за превенция и санкциониране на корупцията.
Какво гласи докладът за България четете тук.