Директорът на "Националната лотария": Предлагаме по-скоро забавление, отколкото хазарт

На живо
Заседанието на Народното събрание

Директорът на "Националната лотария": Предлагаме по-скоро забавление, отколкото хазарт

По настояване на Димитър Ганев той не е сниман за интервюто
По настояване на Димитър Ганев той не е сниман за интервюто
Има голяма разлика между лотарията и останалите хазартни игри. Всяка голяма компания в този бизнес по света ще ви каже, че лотарията е по-скоро забавление, отколкото хазарт. Защото принципът на лотарията е да създадеш едно добро усещане, добро настроение и добро очакване. Това казва в интервю за Medapool изпълнителният директор на "Националната лотария" Димитър Ганев.
Заедно с Васил Божков, който държи 51% от бизнеса, той е и акционер в нея, като с брат му Милен държат по 22 на сто, а 5 дял има Георги Попов. Интервюто с него е по повод публикация в Medapool от 14 октомври, според която никой държавен орган не контролира каква част от отпечатаните билети са реално продадени, каква част не са продадени и какво става с тях.
Според Ганев това не отговаря на истината, като до момента всички издадени билети са или продадени, или са в търговската мрежа. Нямало унищожени освен от играта "Под прикритие" заради проблеми с авторските права.
Директорът на лотарията отрича и да има практика за получаване със специални пратки на печелившите билети. "Билетите се печатат в най-голямата печатница в света – американската компания Scientific Games International. Според техния лиценз те отговарят за разпределението на печалбите при печатането на билетите. Ние нямаме никаква представа какво има в съответния билет", твърди Димитър Ганев.
Той не се съгласява и с твърдението, че "Национална лотария" е монополист и работи на пазар без конкуренция, като посочва, че има още две лотарийни компании - държавната лотария и "Лотария България". Ганев обаче не скрива, че ръководената от него компания има пазарен дял от поне 95% в нишата "лотарийни билети".
По думите му приходите от продажби са приблизително около 300 млн. лв. годишно, а за миналата година печалбата е приблизително 100 млн. лв.
Димитър Ганев не смята, че стремежът към печалба е движещата сила за купуващите си билети. "Не мисля, че хората са чак толкова глупави. На гърба на всеки билет сме написали съвсем просто нещо – тиража, тоест колко милиона билета са отпечатани от дадена игра, и броя на печалбите. Според мен всеки човек е достатъчно грамотен, за да разбере какъв му е шансът да спечели", аргументира се той.
И допълва: "Ние създаваме на хората много хубаво усещане с всяка дейност в процеса, като целта е те да се забавляват. Те никога няма да си купят пак, ако не са изпитали едно готино усещане."
Коментирайки отделяните пари за реклама, Ганев казва, че сумата е достатъчна, за да работи добре бизнесът, но "Национална лотария" не е най-големият рекламодател в страната.
Той посочва, че откакто "Национална лотария" съществува, тя е направила 38 души милионери, а от началото на 2019 г. те са 8. В отговор на въпрос Ганев казва, че дали това са реални хора е "най-проверяваната тема". "Миналата година ни провериха три пъти. Непрекъснато ни проверяват. В комисията по хазарта има копие от абсолютно всички платежни нареждания, с които са изплащани печалби. Нашият бизнес модел работи, защото е позитивен, отворен и честен", допълва той.
Попитан какво мисли за намеренията за ограничаване на предлагането на лотарийни билети, каквато идея имаше бившият вицепремиер Валери Симеонов, Димитър Ганев казва, че регулация на обектите за продажба няма никъде в целия свят. "Това щеше да е уникалното откритие на България, че нормален продукт, който се продава неограничено по целия свят, у нас щеше да се продава на някакви определени места", допълва той.
Ганев казва още, че пазарът в България до голяма степен се е наситил и това е причината от година "Национална лотария" да имаме концесионен договор за срок от 15 години да управлява националната лотария на Молдова. "Тя е копие на нашата "Национална лотария". Ние изцяло я правим. Тя стартира в края на 2018 г. и там в момента се случват същите неща, както у нас", казва още той.