Само на около 4-5 километра от градчето Пиаца Армерина в центъра на Сицилия се намира усамотената римска вила дел Казале...
Само на около 4-5 километра от градчето Пиаца Армерина в центъра на Сицилия се намира усамотената римска Вила дел Казале. В нея са съхранени най-изящните римски мозайки в света – огромни по площ и почти непокътнати истински цветни романи от камък. 
Това внушително художествено произведение е разположено в 50 стаи и е един от петте обекта в Сицилия, обявени през 1997 г. от ЮНЕСКО за част от Световното културно наследство. 
Не всеки харесва мозайки, но дори и най-скептичните посетители не могат да останат безразлични към Вила Романа дел Казале. 
Вилата е покрита с навеси, които предпазват мозайките, но едновременно с това дават обща представа за първоначалния ѝ вид. 
Потокът от посетители не спира и затова е най-добре да се спи в Пиаца Армерина, за да може да се влезе още в 9 часа, когато комплексът отваря врати. 
Произходът на вилата не е ясен. Изследователите все още спорят за точната ѝ възраст и кой е първият ѝ собственик. Сегашната постройка датира от края на III и началото на IV век, но е издигната върху много по-скромно жилище от II век. 
Повечето изследователи вярват, че вилата е била предназначена за ловно имение, тъй като голяма част от мозайките представят ловни сцени. Вилата и днес е обградена от гъсти гори, които в миналото може би са били пълни с животни, а днес около нея припкат диви зайци. 
Мащабът на вилата също подсказва кой може да е бил неин собственик, тъй като само две частни римски постройки от същата епоха могат да ѝ съперничат по мащаби и великолепие: вилата на Адриан от II век в Тиволи (http://bit.ly/33V2dlR) и дворецът на император Диоклециан от същия период в Сплит, Хърватия (http://bit.ly/2o78QlL). 
Само човек с огромно богатство и високо обществено положение би могъл да си позволи подобна огромна и толкова украсена сграда. Затова повечето учени са убедени, че вилата е принадлежала на съимператора на Диоклециан Максимиан, с когото двамата управляват съвместно през периода 286 – 305 г. 
Диоклециан си дава сметка, че Римската империя е необятна, за да бъде управлява успешно само от един владетел – факт, който накрая води до разделянето ѝ на Западна и Източна (Византия). 
Местоположението на вилата вероятно също подсказва това деление – тя е построена далеч от все по-неспокойния Рим и съвсем близо до Северна Африка – едно от владенията на Максимиан в разделената империя. 
Датирането на вилата може да се определи и през призмата на изкуството, тъй като само след няколко години империята под ръководството на император Константин ще приеме християнството и възможните и позволени теми и образи в изкуството ще станат главно религиозни. 
Едно от многото достойнства на мозайките е разгулният им езически дух и пъстрото разнообразие от сюжети. Тук са показани всички видове удоволствия и делнични занимания – от танците, любовните наслади и масажа до лова, физическите упражнения и детските игри. 
Само няколко години по-късно нито едно от тези изображения не би било позволено или поне не в такъв мащаб. 
Съвсем ограничен брой мозайки отпреди или след този период (и много малко творби, принадлежащи на по-късните италиански майстори, чак до появата на Джото през XIII век) се отличават с подобен натурализъм, съчетан с изтънченост, интимност, чувственост и неподправена радост от живота. 
Предполага се, че мозайките са дело на северноафрикански творци. Откритите във вилата мозайки са многоцветни и най-вероятно са изработени по рисунки на древногръцки художници. 
Римските образци обикновено са с по-прост черно-бял рисунък. Същевременно монохромният им фон подсказва за ранното смесване на две от водещите традиции в това изкуството. 
Много образци на късноантичното и раннохристиянското изкуство са загубени безвъзвратно през средновековието. Мозайките във Вила Романа дел Казале обаче са имали по-щастлива съдба заради уважението на следващите собственици на вилата към тях, но и защото са били погребани от свлачище през XII век. 
Мястото е преоткрито едва през 1761 г., но почти не е проучвано чак до 50-те години на XX век. Помещенията за робите и някои други части от постройката все още не са разкрити. Вилата се простира на голяма площ – само мозайките са с площ 3500 кв.м, пръснати на 40 места. 
Когато човек обикаля руините на вилата, е трудно да придобие пълна представа за оригиналния ѝ вид, ако не гледа схемата на постройките. Няма как обаче да не се оцени най-голямата ѝ забележителност – мозайките. 
Някои от тях са в помещения, до които посетителите нямат пряк достъп, повечето се разглеждат от издигнати платформи и има достатъчно указателни табели на италиански и английски език с описания на сцените и помещенията. Дори и ако посетителят не познава всяка конкретна история, която те изобразяват, сцените са толкова живи, че говорят сами за себе си. 
Вилата в сегашния си вид се състои от няколко основни крила, всяко от които има редица по-малки стаи, свързани помежду си с врати, коридори и вътрешни дворове. 
Основните ѝ елементи са термите (или баните – отляво на алеята, по която се стига до съвременния вход към разкопките), перистилът (централният двор), обграден с колонада, където са посрещали новодошлите и в чиито горни стаи са били настанявани гостите, помещенията за прислугата и кухните (от лявата, северна страна на перистила); основната жилищна част, включително триклиниумът (трапезарията) от южната страна на перистила; и Амбулаторио, или алеята по продължение на източната страна на перистила. 
Амбулаториото е основната забележителност във вилата. В него се намира царственото мозаечно платно "Големият лов" – каменен килим с дължина 59 м, който изобразява преследването и залавянето на диви сухоземни и морски животни, някои от които са били пращани в римския Колизеум за гладиаторските игри. 
Смайващо със своята детайлност и жизненост, това море от цветове изобилства с изображения на хора, тигри, слонове, щрауси, антилопи, глигани, пантери и даже северноафрикански лъвове – вид, който древноримските ловци напълно са изтребили. В центъра, близо до стълбите, има изобразена фигура с червено наметало, обградена от стражи, за която се смята, че е Максимиан. 
Всички мозайки са интересни, но няколко от тях са ключови: едните са в Залата на малкия лов, където са изобразени възлови моменти от един ловен ден, включително угощение под открито небе. 
Другите са в Сала дел Чирко и изобразяват римски циркус, или хиподрум (пресъздаващ до голяма степен вида на истинския Циркус Максимус в Рим), и състезание с колесници. 
Изключителни мозайки в триклиниума (трапезарията) изобразяват подвизите на Херкулес и според специалистите съперничат на "Големият лов", но триклиниумът беше затворен заради реставрационни дейности. На снимката е мозайката във вестибюла на Полифем, Одисей и циклопите. 
Прочута е и т.нар. Еротична сцена – мозаечно изображение на целуваща се двойка (на първата снимка), както и Залата на десетте момичета в югоизточния край на перистила, в която са изобразени десет гимнастички, видимо облечени в бикини – близо 1700 г. преди те да бъдат "измислени". В действителност обаче най-вероятно те са показани по бельо, което се е използвало и като гимнастически екип. 
Интересна е и "Детската градина" (Vestibolo del Piccolo Circo) – мозайките в нея изобразяват деца в малки колесници, теглени от птици, както и кубикулумът на децата ловци, където децата гонят и са гонени от патици и заек. 