Не мога да се освободя от усещането, че изгледах на живо съществен, даже исторически етап от окупирането на държавата ни. Някак усещам, че в следващите години ще се връщам към вчерашното гласуване със спомена от лицата и думите на членовете от Висшия съдебен съвет (ВСС) и въпросът какво щеше да стане, ако бяха взели друго решение.

Кандидатът с фамилия, която за да запомня в началото, правех асоциация с началника на полицията между двете световни войни, е човек, който не можеш да не забележиш. Завършил "право" в т.нар. симеоновска полицейска школа, милиционер по душа, както казва колега. Скъсява дистанцията веднага с непринуден изказ, публично

Изразява ги категорично, като последна инстанция. Или като на мач? По-скоро като на мач, последната инстанция обикновено има аргументи, фактически и правни основания, въз основа на които извежда изводи, докато при Новия е като при хълцането, просто му идват отвътре и не може да ги спре. Аргументите натаманява после.

Ей така, като с хълцането, е впечатлението, което остави изборът на единствения кандидат. Още в началото на процедурата ни се даде да разберем, че е вече изхълцан. Той е! Решението е взето още преди да е направено предложението, дори преди да е стартирала процедурата. А вчерашното съотношение 20 към 4 беше само елемент от вече взетото решение, сиреч тия 20 членове на ВСС просто легитимираха избора на някого, който обаче не е определен по закон да избира.

И за да няма съмнение, че това е така, както и че това е нормалността, самият действащ главен прокурор ясно заяви, че

следователно и сега е редно да е така, а който има против, нека си спомни какво е било по-рано и замълчи. Някак като в сграда с червен фенер, в който маман строява непокорните с аргумент така е било, така и ще бъде. В продължение висш съдия посоли още от същото, и все в подкрепа на кандидата.

Картината от ВСС беше като разрез за състоянието на системата. Видяхме положението към момента, чухме и причините и имахме всички шансове да направим проекция към бъдещето. Срамно и болнаво състояние. Смразяваща проекция. И четири лъча надежда.

За представителите на прокуратурата е излишно да се коментира. Няма съмнение какво единство ще демонстрират, щом като в йерархичната им структура действащият главен прокурор е показал ясно своя заместник.

Жалко беше да гледаме убедените им лица обаче. Не беше достатъчно да гласуват в подкрепа, трябваше и да са сигурни, че ще останат в зоната си на комфорт, което естествено минава и през външна изява на лична убеденост относно правилността на решението.

Тъжно беше и демонстрирането на подчиненост от някои представители на изпълнителната власт в съдийската колегия. Една от тях до толкова се притесни, че ще изглежда неубедително в невербалната си комуникация и дългите паузи, в които диреше мисълта си с аргументи "за", че си наложи няколкократно да заяви колко била "впечатлена" от това или онова в кандидата. Хванах се, че ми е смешно, докато се упреквах, че е всъщност тъжно.

Министърът на правосъдието, който по закон е част от ВСС и го председателства, също даде своята част, като напълно неуместно опита да иронизира и демотивира инакомислещите, с което единствено показа недвусмислената подкрепа на изпълнителната власт за кандидата.

Олга Керелска, Атанаска Дишева и Красимир Шекерджиев не забравиха, че Темида държи в едната си ръка везната, с която отмерва правото, но с другата държи меч, с който го защитава. С аргументите и категоричната си позиция напомниха на обществото, че мечът без везната е голо насилие, а единственото, което наистина впечатлява при Гешев, е размахването на меча. Везната просто липсва. И Лозан Панов извлече изводи в тази посока от досегашната професионална кариера, което беше само формално позоваване, тъй като от публичните изяви на кандидата става достатъчно ясно, че това е така.

И ако всички онези, които са взели или изнесли решението, си мислят, че мечът няма да се обърне срещу тях, нека им кажа, че дълбоко се заблуждават. Обличайки го с власт, без гаранции за върховенство на правото, вие сами ще разберете по трудния начин какво значи да се подиграеш с правната идея, като се позоваваш на нея.

Лошото е, че ни вещаете всички характеристики на диктатура и произвол.

А добрият ефект може да е единствено това да минем като народ през отвоюването на правото и институциите си, за да стигнем до собственото си израстване и разбиране, че борбата, която правото изисква, за да се роди, в крайна сметка е благодат за висша ценност.