Ритуалният сблъсък между Хелоуин и Будителите

Ритуалният сблъсък между Хелоуин и Будителите

Ако искаш – скачай в ледените води за кръста. Ако искаш – размахвай тиквен фенер.
Ако искаш – скачай в ледените води за кръста. Ако искаш – размахвай тиквен фенер.
Текстът е препечатан от "Дойче веле".
"Trick or treat" - скандират децата, дегизирани като страшни същества. "Пакост или лакомство", както го превеждат на български. В смисъл: дай ми лакомство, за да не ти направя пакост.
По съвършено непрозрачни за мен причини, в България този безобиден англосаксонски обичай вече от години се натъква на преградния огън на Будителите. (Тук навярно трябва да се направи едно дъъълго отклонение за древногръцките му корени, за историческото му възникване в днешния вид някъде през 16-и век в Британия и Ирландия и за неговото поамериканчване през 20-те години на миналия век. А също така и за съпротивата на други култури срещу този обичай. В Германия например много домакинства изрично оповестяват, че ще раздават сладости не на Хелоуин, а на Свети Мартин, каквато е местната традиция.) Тъй или иначе, за широки народни маси в България Хелоуин очевидно изглежда като някаква заплаха, като агресия срещу "родното". И съвсем естествено му се противопоставя календарно най-близкото: Денят на народните будители.
Защо е този сблъсък?
Всъщност, за съвременния бит и душевност на български народ "Пакост или лакомство" сякаш изглежда по-уместно от будителството. Защо ли си мисля, че и в националната политика, и на сегашните местни избори част от електората скандира точно това край вратата на своите потенциални избраници: Или ми дай лакомство, или ще ти направя беля. Пък и в целия прагматичен съвременен свят е горе-долу така: милиарди хора искат лакомство и плашат онези политици, които не им осигуряват достатъчно. И все повече политици обещават какви ли не лакомства, за да успокоят призраците, които бродят в тъмната нощ наоколо.
И обратно. Колкото и на думи да тачат своите народни будители, много днешни българи всъщност се вълнуват по-скоро от чалгата. Нека не повтарям тук общите места за срива на образованието и образоваността, на добрите нрави и на просвещенските ценности. Тъжната истина е, че рейтингът на лакомствата е доста по-висок от този на знанието. И когато многобройни групи патриотично настроени българи се възправят срещу Хелоуин, облечени в народни носии, сякаш никой не се сеща, че автентичните народни будители, хора като Раковски, Каравелов или Левски, демонстративно се обличат алафранга. А не в носии.
Просто ритуал. Нищо повече.
В крайна сметка обаче драматичният сблъсък между Хелоуин и Будителите е просто приумица на хора с разколебано самочувствие. Обичаи и традиции има какви ли не, по цял свят. (В България рейдовете на кукерите и коледарите доста приличат на обиколките в страшни костюми и със светещи тикви по Хелоуин.) Човек може да харесва или да не харесва испанската корида, православното вадене на Богоявленския кръст или баварския Октоберфест, но всички те (а и много други) са просто народни празници за разтуха на населението. Да, някои са архаични или примитивни, други са агресивни и опасни, но в крайна сметка си остават просто ритуали. Които не се намират в нещо като Олимпийски игри или световна надпревара помежду си. Тъй че ако искаш – скачай в ледените води за кръста. Ако искаш – размахвай тиквен фенер. Но не превръщай това в политически въпрос и не натрапвай на хората ценността на едното или на другото.
Честит Хелоуин, честити Будители, честити Вси светии!

Александър Андреев е журналист, преводач и писател. В периода 2008-22022 е ръководител на българската редакция на "Дойче веле" в Кьолн и Бон. Автор е на книгите "Степени на свобода", "Заговорът на шпионите" и "Нови степени на свобода", съавтор на още 4 книги. Превел е на български книги от Райнер Мария Рилке, Якоб Васерман, Гюнтер Грас, Томас Бернхард, Фридрих Дюренмат и др. Има журналистически публикации на повече от 12 езика в медии по цял свят. Носител на голямата журналистическа награда "Робер Шуман" на Европейската комисия за България през 2008 година. Член е на Европейския преводачески колегиум в Щрален (Германия), на Европейската академия за изследване на живота, интеграцията и гражданското общество EALIZ (Австрия), съпредседвтел на германското дружеството за Югоизточна Европа, секция Кьолн-Бон.