Ливанският президент Мишел Аун поиска смяна на системата в страната след седмици протести, поставили под въпрос резултатите от десетилетния модел на управление.

Аун коментира ситуацията в Ливан дни след като премиерът Саад Харири обяви, че подава оставка заради многохилядните демонстрации. Аун в началото отхвърляше призивите на протестиращите и настояваше, че проблемите на страната не могат да се решат с натиска на улицата. Той освен това предупреждаваше, че оставката няма да реши проблемите на Ливан в трудни моменти за икономиката и финансите на страната.

След края на гражданската война (1990 г.), продължила 15 години, в страната бе възстановена система на подялба на властта на блокове на базата на верските общности. Съгласно т.нар. Национален пакт, неписани споразумения, премиерът например трябва да е сунит, председателят на парламента (Набих Бери, който не е спирал да заема поста от 1992 г.), е шиит, а президентът - християнин маронит.

Според местни медии коментарите на Аун може да подпомогнат компромис за бъдещето на новото правителство, което трябва да отдалечи Ливан от икономическата пропаст.

Протестиращите искат кабинетът да е съставен от технократи - те за пръв път демонстрираха с национални знамена, а не с партийните си. Те обвиняват политиците, че са се обръщали само към електората си от съответната общност, вместо да мислят за благото на страната, и са се ръководили повече от клиентелизъм, отколкото от грижа за всички избиратели.

Шиитското движение "Хизбула", подкрепяно от Иран, бе противник на смяната на правителството. Лидерът му Хасан Насрала - чиито представители според скорошна информация на "Ройтерс" опитвали да разубедят премиера да подава оставка - заяви малко след Аун, че е нужно бързо съставяне на правителство, което да чуе исканията на демонстрантите. Той обаче добави, че случилото се е блокирало важни реформи.

Атаки от поддръжници на "Хизбула" срещу демонстриращите единство ливанци станаха основна заплаха за протестите в последно време. Някои анализатори отбелязаха, че разтърсването на политическата система може да е пагубно за влиянието на "Хизбула", чиито съюзници са голяма част от сегашния парламент.