Умайядският град Анжар в днешен Ливан е основан от халифа Валид Бил Абд Ел-Малик в началото на VIII век...
Умайядският град Анжар в днешен Ливан е основан от халифа Валид Бил Абд Ел-Малик в началото на VIII век. 
Разположен е в подножието на планината Антиливан. 
Градът със запазените си градски компоненти представлява най-цялостно запазеното умайядско селище, което е свидетел на поредица от цивилизации в района. 
Тъй като е построен в началото на ислямския период, градът става свидетел на развитието на ислямското изкуство и архитектура. 
Анжар е стратегически разположен на кръстопътя на два важни пътя: този, водещ от Бейрут до Дамаск, и другия, свързващ долината Бекаа с Хомс. 
Археолозите откриват умайядските руини на Анжар в края на 40-те години на ХХ век. 
Анжар е свидетелство за тази стара ислямска цивилизация. Разкопките разкриват правоъгълен укрепен град, който е заобиколен със стени и пазен от 40 кули. 
Руините на Анжар включват стените на умаядския дворец, харемите, джамия, палата на халифа, термалните бани и много колони, някои от които с елементи от римския архитектурен стил. 
Умайядите възприемат строителните техники на Византийската и Сасанидската империя, и често използват повторно съществуващите сгради или строителни елементи. 
Руините са изключително свидетелство за градското планиране през VIII век. 
Умайядският град така и не е завършен и се радва на много кратко съществуване. Халиф Ибрахим – синът на Валид, е разгромен и Анжар е изоставен. 
Градът е включен в списъка на ЮНЕСКО със световното наследство през 1984 г. На снимката са останките от цистерна за вода. 
Умайядският град е построен под формата на решетка с размери 374 x 308 м. Външната страна на заграждението е обрамчена с 36 полукръгли кули и 4 кръгли кули в ъглите. 
От двете страни на двете основни улици от север към юг и от изток към запад (съответно Кардо и Декуманус) са разположени магазини, отварящи се към портици. 
Пресечната точка на двете оси е белязана от Тетрапилон, подобен на тези в античните градове. 
Другите алеи са перпендикулярни на тези оси, които разделят западната страна на града, и гарантират достъп до жилищните зони. 
Югозападната страна на града е заета от голяма дворцова сграда. Големият дворец, разположен на една от най-високите тераси, гледа към околността. 
В северната си страна той е свързан с джамия, разположена в близост до Декуманус. 
От северната страна на този път (Декуманус) има четири еднакви палата с ориентация изток-запад, които са в групи по два. Един от палатите е завършен и е известен като "малкия дворец". 
В най-отдалечената част са баните, които са били украсени с мозайки. 
Западната част на града е напълно различна. Декуманус разделя тази част на две и всяка от тези половини също е разделена от двойна пътека в посока изток-запад и север-юг. По-малки алеи пресичат под пръв ъгъл жилищните квартали, изградени от 2, 4 или 6 къщи. На снимката са останките от мозайка в банята. 
Умайядският град като че ли е свидетел на множество допълнения през по-късни периоди. На снимката е кухнята в един от малките дворци. 
Модификациите в сградите съответстват на занаятчийските дейности през средновековието (от XI до XIII век). За това говори вкарването на преси в малкия палат и в други части на града, както и построяването на бани в северозападна посока и издигането на църква върху основите на две къщи. 
Разкопките и реставрационните дейности са осъществени между 1953 и 1975 г. под ръководството на ливанската Главна дирекция по антиките. 
Вграждани елементи от по-старо строителство 
Останките от големия дворец 
Пред големия дворец 
На входа на археологическия комплекс 