Докато се чака решението на Върховния касационен съд по искането на главния прокурор Сотир Цацаров за възобновяване на делото за предсрочното условно особождаване от затвора на австралийския гражданин Джок Полфрийман, вместо чакания съдийския акт, откъм съдебната власт дойдоха новини за разширяване на тормоза над съдиите от Апелативния съд, които взеха решението за австралиеца. Тримата магистрати - Калин Калпакчиев, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева, станаха мишена на прокуратурата, след като парламентарните политически сили, начело с ВМРО и Ангел Джамбазки, подкладоха скандала по повод делото за предсрочното освобождаване на Полфрийман.

Писмен разпит с 12 въпроса, цитирани от "Капитал", който разполага с тях, е провела инспектор Стефка Мулячка от Инспектората към Висшия съдебен съвет на председателя на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев. Въпросите съперничат на разпитите на някогашното Главно следствено управление, но въпреки това Кънев е отговорил конкретно и изчерпателно. Но и не спестява своето питане за законовото основание, на което се извършва разпитът на председател на една гражданска организация, а не държавна институция, от която Инспекторатът може да изисква информация.

В Закона за съдебната власт е посочено (чл. 175 "д", ал. 4), че "Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да изисква допълнителна информация от държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, органите на съдебната власт и от други институции, пред които декларираните факти подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване".

Разпитът е част от проверката на Инспектората, започнала по сигнал на младежката организация на ВМРО, която не само изяви съмнения в съдийската безпристрастност, но лидери на партията от управлението поискаха и забрана за правозащитната организация БХК, и дори на онези граждански сдружения, които подкрепиха БХК. Движещият мотив на ВМРО бе, че БХК е дал положително становище за затворника Полфрийман, а съдията Калпакчиев бил номиниран за човек на годината от БХК, въпреки че е публично известно, че номинациите се правят от граждани, не от Хелзинкския комитет. Становището до съда за Полфрийман не е от БХК, а лично от Красимир Кънев, посочва той в отговорите си.

Сред въпросите на Инспектората има и такъв, неотносим по никакъв начин към съществото на проверката: дали БХК е участвал в обсъжданията през 2017 г. за промяната на НПК, с която се въведе възможност и затворникът сам да поиска от съда предсрочно освобождаване, а не само затворническата управа да има това право. Въпросът буди недоумение - ако инспекторът, задал въпроса, има съмнения за лобиране от страна на БХК, съмнението би трябвало да се адресира най-напред към Министерството на правосъдието, което предложи промяната, и към парламентарното мнозинство, което я подкрепи.

Калин Калпакчиев е в окото на бурята не само като съдия от състава по делото Полфрийман, но и открай време - като член на предишния ВСС и като принципен критик на управлението и кадруването на съдебната власт чрез волята на главния прокурор във всеки състав на кадровия орган. А делото за предсрочното освобождаване на Полфрийман бе използвано за удобен повод в две посоки: първо, защото именно Калин Калпакчиев е в съдебния състав - да се засили натискът над критичния Съюз на съдиите, чийто председател е съдията, към номинацията на Иван Гешев за главен прокурор; и с политическата цел да се представят за патриоти парламентарните партии начело с ВМРО, чрез протеста си срещу освобождаването на един чужденец.