Първият свободен митинг след падането от власт на диктатора Тодор Живков събира хиляди хора на 18 ноември 1989 г. на площад "Св. Александър Невски" в София.
Първият свободен митинг след падането от власт на диктатора Тодор Живков събира хиляди хора на 18 ноември 1989 г. на площад "Св. Александър Невски" в София. Участник носи книгите "Фашизмът" на Желю Желев и "Лице" на Блага Димитрова - и двете забранени при комунизма. Кадрите са предоставени на "Дневник" от Николай Василев 
Поетът и сатирик Радой Ралин е един от ораторите. Вляво до него е писателят сценарист Анжел Вагенщайн - също участник в първите неформални организации, който след това се отказва от опозицията и става народен представител от БСП във Великото народно събрание през 1990 г. Отец Христофор Събев (крайният вляво) - основател на Комитета за защита на религиозните права, бил е политически затворник по време на комунистическия режим. Организира митинги-бдения, става член на Координационния съвет на СДС 
На митинга се издигат лозунги за религиозни свободи 
Писателят Георги Мишев е на трибуната: Помнят се думите му: Здравейте, граждани! Честит ден първи на българската демокрация 
Мюсюлмани издигат лозунги за връщане на имената им, сменени насилствено от комунистическия режим при т.нар. възродителен процес 
На трибуната е Любомир Собаджиев. На два пъти е вкарван в затвора по политически причини, излежал е седем години преди 1989 г. Основава "Гражданска инициатива" в края на 1989 г., съосновател на СДС 
Исканията на митинга са за демокрация, свобода на словото, многопартийна политическа система, свободни избори 
Елка Константинова е литературовед. Тя е първият председател на възстановената през 1989 г. Радикалдемократическа партия. Депутат от СДС във Великото народно събрание, министър на културата в правителството на Филип Димитров 
Първият свободен митинг е свикан от независимите организации, съставили Съюза на демократичните сили с първи председател Желю Желев 