Хиляди иракчани излязоха, откакто масовите антиправителствени протести започнаха на 1 октомври в столицата и след това бързо се разпространиха на юг в страната.
Хиляди иракчани излязоха, откакто масовите антиправителствени протести започнаха на 1 октомври в столицата и след това бързо се разпространиха на юг в страната. 
Повече от 300 души са убити, след като силите за сигурност реагираха на предимно мирни демонстрации, като стреляха с живи боеприпаси, гумени куршуми и сълзотворен газ директно по протестиращите. 
"Тук искаме справедливост," каза Мохамед, млад протестиращ, който отказа да каже фамилното си име. "Искам справедливост за брат си, убит на този мост. Искам справедливост за приятеля си, убит тук, на този мост." 
Мохамед, сложил си иракско знаме като маска за лице, за да се предпази от сълзотворен газ, стоеше под моста "Джумхурия" ("Република"), където през последните три седмици пламнаха ожесточени конфронтации с полицията. 
Над него стотици млади мъже бяха на барикади от бетонни блокове, железни ламарини и гуми, в безизходица, като силите за сигурност бяха срещу тях. 
Наблизо медицински доброволци като Ранд Мохамед бяха създали доброволни медицински клиники, където лекуват ранените. "Тук сме, за да помогнем на нашите братя на площада," каза тя на централния площад "Тахрир", където всеки ден се събират хиляди. "Трябва да останем тук, за да постигнем това, което искаме. Мирно. Дори и да отнеме много време." 
В протестите преобладаваха млади хора, поколение, потънало в бурна безработица, разтърсена от корупция политическа каста и години на въоръжен конфликт. 
Въпреки иракското петролно богатство много хора изпадат в бедност с ограничен достъп до чиста вода, електричество, здравеопазване или образование. 
"Завърших като училище като отличника на класа, но никой университет не би ме приел," казва 27-годишният Ахмед. "И дори да завършите университет, няма работа... Дори и да искате работа за ден, сега имате нужда от сериозни връзки." 
Правителството на премиера Адел Абдул Махди предприе някои мерки, за да се опита да потуши размириците, най-сложното предизвикателство пред управляващия елит от 2003 г. насам. 
Сред жестовете бяха подаръци за бедните и повече възможности за работа на завършилите колеж. 
Но предложенията не бяха в крак с нарастващите искания на демонстрантите, които сега призовават за промяна на базираната на секти структура на властта в Ирак и напускането на лидерите, които считат за корумпирани. 
"Нямаме нищо - няма училища, няма достойни болници. Няма богатство за нацията. Политиците знаят само как да крадат - те крадат от нас," заяви Мохамед Саид Ясин. "Трябва да се отървем от тези корумпирани служители. Без това няма решение." 
Разгневени от слабата реакция на лидерите си, протестиращите заявяват, че ще останат на улицата, докато исканията им не бъдат изпълнени. 
"Ние, младите хора, сме уморени и нещата не са страхотни: нямаме работа, нямаме заплати," заяви Хюсеин, млад протестиращ, който носеше изразходен контейнер със сълзотворен газ около врата си. "Не си тръгваме - дори това да трае 40 години." 