"Вместо поглъщане" - руският гигант "Яндекс" потърси компромис с Кремъл
Специален фонд ще надзирава и направлява ключови решения на руския интернет холдинг "Яндекс" - от сигурност на данните и интелектуална собственост до структурата на собствеността.
Това обявиха вчера от компанията, а новината повдигна въпроси заради връзките на т. нар. Фондация за обществен интерес, която ще поеме тези функции, с руското правителство. При фонда ще отидат и "златните акции" на "Сбербанк", която (контролирана от руската централна банка) може да взима решения като отчуждаване на активи на компанията.
Когато тези решения влязат окончателно в сила, фондацията ще може временно (и в изключителни случаи) да отстранява ръководството на компанията, да блокира сделки за придобиване и да номинира постоянни членове на борда ѝ.
"Обществен интерес"
Според изпълнителния директор Аркадий Волож ще бъде запазен контролът върху всекидневните операции, но няма как "Яндекс" да не отчита факта, че услугите ѝ - от данни за трафика до доставки на коли и споделени пътувания, са пропити от "обществения интерес". Самият Волож, който освен руски е и малтийски гражданин, ще предаде по-голямата част от акциите си с право на глас в семеен тръст.
Със "златния пакет" акции фондацията ще може също така да блокира консолидацията на 10% от акциите в едни и същи ръце (вече не 25%, какъвто бе таванът, докато "златните акции" бяха при "Сбербанк"). Ще може да се съгласуват и евентуални партньорства на компанията с правителства на други страни, ако възникне такава възможност. Организацията ще е регистрирана като "международна" в специалния административен район на територията на Калининградска област.
Руски университети и неправителствени организации с връзки с руското правителство ще заемат осем от 11-те места в борда на Фондацията за обществен интерес. Позицията на "Яндекс" обаче е, че тази структура не е част от правителството, а и последната дума имат акционерите.
"С одобрението на Кремъл"
Това се случва, след като президентът Владимир Путин помоли премиера и правителството да намерят начин да предотвратят попадане на лични данни на руснаците в чужди ръце. Освен това Москва поиска от компании като "Фейсбук" да държат сървърите си в Русия.
Миналия месец правителството обмисляше закон, с който да се ограничи делът на чужди компани в стратегически звена на технологичния сектор до 20% (тогава акциите на "Яндекс" поевтиняха с 18 на сто). Идеята по-късно малко се промени. Депутат от Думата предложи т.нар. законопроект за важни интернет ресурси, с който възможността за чуждо владение в руския технологичен сектор се ограничаваше до 50% минус една акция.
Часове след предложението на "Яндекс" обаче Антон Горелкин, автор на проекта, съобщи в канала си в "Телеграм", че го оттегля и че е "приятно изненадан" от "много елегантното" решение. Горелкин увери, че законопроектът му не е бил свързан с "Яндекс" (а с нуждата от "цифровия суверенитет"), макар именно компании като нея да се свързваха с идеята в коментари на руски медии.
Само преди две седмици и половина влезе в сила т.нар. закон за суверенен интернет, даващ на държавни органи възможност за контрол на трафика в критични ситуации.
След силния обществен отзвук "Яндекс" обяви и алтернативи на преструктурирането. Като възможности бяха посочени издаване на акции с права на глас за руски граждани, делистване от NASDAQ, китайска структура с разделяне на политически и икономически права по националност или обединение с други руски технологични компании.
Източници на деловите издания РБК и "Ведомости" твърдят, че Кремъл е одобрил промяната, съгласувана с него. Руското президентство обаче отрича. На това противоречат думите на самия ръководител на "Яндекс" Аркадий Волож - пред инвеститори днес той заяви, че въпросът дълго е обсъждан "с различни представители на властта", сред тях и с администрацията на президента. А "кога и с кото именно би било некоректно да се говори, списъкът е дълъг".
"Яндекс" отстъпи на властта, за да запази независимостта си, в "смразяваща кръвта, но увлекателна игра на котка и мишка между държавата и "Яндекс", се казва в коментар на "Дойче веле". Медията се позовава на досегашния опит в руската икономика и заявяваните намерения за държавен контрол на "Яндекс" (преди месеци се появиха слухове, че "Сбербанк" може да изкупи акциите ѝ). "Яндекс" обаче не е ЮКОС, макар да не се разпорежда свободно с всички свои проекти, продължава "Дойче веле"; интересно изглежда и това, че "държавата е способна да се договори", както и че "Яндкес" е в състояние да "сведе до знанието на взимащите окончателни решения, че в дадената ситуация компромисът е по-добър от поглъщането".