Престъпленията срещу природата са третата най-доходоносна транснационална престъпна дейност, предхождани само от наркотиците и фалшифицирането, беше съобщено днес на семинар, организиран от WWF - България и посветен на незаконната сеч и транспортиране на нелегално добита дървесина.

Според данни на Интерпол за 2018 г. престъпленията срещу природата са донесли 281 милиарда щатски долара, което е годишен ръст от 5 до 7%. Най-голям дял от тези загуби за публичните средства идват от криминални приходи от горски ресурси, които са оценени на до 152 милиарда щатски долара годишно.

Затова и българският клон на Световния фонд за дива природа дискутира в следващите два дни загубите, нанесени от незаконния дърводобив, заедно с партньорите си от Интерпол, адвокатите от ClientEarth и колегите си от WWF в Германия, Белгия, Франция, Румъния и Словакия, както и с гости от български институции. В рамките на общия си проект "Укрепване на мрежите и разследването за по-ефективно прилагане на Регламента на ЕС за дървения материал (EUTR)/Горска престъпност" участниците ще създадат мрежа от партниращи си разнородни организации във всяка от страните, допринасящи с различната си експертиза и национален опит. Като важен инструмент проектът търси по-целенасочено прилагане на съвременни криминологични методи, които са и изрично регламентирани като валидно доказателство при съдебни дела от европейското законодателство - ДНК анализ, дистанционно сателитно проследяване и други.

Основен фокус на международното партньорство е и по-активното прилагане на действащата разпоредба на Европейския съюз срещу незаконния дърводобив и трафик на незаконно добита дървесина и Регламента на ЕС за дървения материал (EUTR). Според участниците в семинара Европейският съюз допуска различни типове престъпления в различните страни членки и търпи загуби както от внос на забранена дървесина с неверни документи в страните, които секат по-малко, така и от незаконна сеч от организирани глобални мрежи в някои от последните големи горски масиви на Европа, като например в Карпатите и Балканите.

Според представителите на Интерпол, докато в публичното пространство незаконната сеч се представя като дребно престъпление на търсещи отопление бедни хора, в действителност става въпрос за криминални мрежи, обвързани с глобални корпорации. Тези престъпления са част от международен трафик на защитени видове и престъпления в защитени територии, които са преплетени с мрежите на трафик на хора и незаконен добив на ценни изкопаеми.

Престъпните мрежи, злоупотребяващи с природни ресурси, са неразривно свързани и с укриване на данъци, пране на пари, генериране на локална корупция и с организираната престъпност на транснационално ниво, посочиха също международните експерти. Престъпленията срещу природата също доказано водят до агресия и убийства, както в два случая от тази година на убити горски служители в Румъния поради конфликт при незаконна сеч.

Международните експерти уточниха, че независимо че престъпленията срещу природата са трети сред глобалните престъпления по финансови параметри, те водят и до допълнителни загуби, които нямат икономическа оценка към момента. Част от загубите, които нямат точна финансова стойност, са загубата на чист въздух, вода, защита на почвите и осигуряване на жизнена среда - и на изчезващи от природата видове, и на бъдещите човешки поколения.

Криминологичните експерти на WWF - Германия, посочиха, че съвременните методи позволяват произходът и видът на дървесината да бъдат достоверно идентифицирани и да се установи ползването на забранени видове дървета при направа на мебели и дори във въглища за битово ползване. В допълнение сателитните снимки в реално време помагат да се установяват бързо и да се спират масови сечи. При комбиниране на тези различни методи от експерти от неправителствения сектор, горските управници, разследващите органи и с подкрепата на обществото биха могли да бъдат спрени мащабни схеми на източване на национални ресурси и мрежи за корупционен натиск.