Срещата Тръмп-Борисов отвъд комплиментите и прегръдките
"Възнамеряват", "планират", "ще"... Това се повтаря често в двата основни документа след срещата на президента Доналд Тръмп с премиера Бойко Борисов в Белия дом в понеделник. И има обяснение, защото двете съвместни изявления - на президента и премиера и по рамката за стратегическо партньорство - констатират състоянието на двустранните отношения и изброяват намерения и планове за бъдещите до 10 години.
Този път прави впечатление акцентът върху конкретен отбранителен обект - координациония център на НАТО във Варна, и енергиен проект - интерконектора с Гърция. Повече внимание заслужават още и интересът към ядрената енрегетика на България и отбелязването на проблема с медийната свобода.
Още в първите изречения и на двете места се изтъква, че САЩ и България са "приятели, стратегически партньори и съюзници, които споделят трансатлантическите си ангажименти". Както и че "в основата на нашите отношения продължава да стои общата ни принадлежност към демократичните принципи и ценности, включително върховенството на закона и спазването на правата на човека", а трансатлантическата общност е от нации "обединени от споделени саможертви и ангажимент към обща отбрана, демократични ценности, справедлива търговия и взаимни стратегически интереси".
Фокус върху постижими проекти
В същото време (с малки изключения) не се вижда нещо принципно ново, а по-скоро се забелязва повече прагматизъм. За това говори и посланик Херо Мустафа преди дни в София, когато каза, че трябва "заедно да работим към цели, които са постижими".
Изявленията от Вашингтон показват настойчивост по проекти, част от които идват от времето на предишни администрации във Вашингтон и очевидно ще са във вниманието и на следващите. Някои от тях са свързани и с политиките (т.е. са извън едноличния контрол на българското правителство) и финансирането на Европейския съюз. Такава е междусистемната газова връзка Гърция-България - тя добива конкретна форма още през януари 2011 г. и е съфинансирана по Европейската енергийна програма за възстановяване на ЕС. Такъв е и Военноморският координационен център във Варна, чието създаване се основава на решение от срещата на върха на НАТО през 2014 г. и изявеното от България по-късно желание да бъде домакин на такъв център за т.нар. адаптирано предно присъствие (такъв вече има в София).
В двата текста има много принципни положения, както и някои конкретни проекти и инициативи, особено в отбраната (споменатият център във Варна) и енергетиката - газовият интерконектор Гърция-България и плаващата платформа за съхранение и регазификация край Александруполис като средство за превръщането на България в "истински разпределителен газов център и ключов източник на регионална енергийна сигурност".
Невидимото между редовете и думите
Има и позиции, опаковани в по-общи фрази, което не ги прави по-маловажни.
Най-типичният пример за последното е, че не се споменава Русия (обратното би било изключително необичайно за дипломатически документ за двустранни отношения, освен ако не говорим за Украйна или Грузия, например), но името ѝ прозира зад следния параграф: "Съединените щати подкрепят неотдавнашните усилия на България да защити независимостта и суверенитета на страната от зловредни влияния. Подкрепяме дългосрочните усилия на институциите и агенциите, участващи в разследването и разкриването на нарушения на българското законодателство от страна на злонамерени чуждестранни фактори и потвърждаваме правото на България да определя своето собствено бъдеще."
Не се споменава никъде и продължаването на "Турски поток" през България, но има изречение, което като че ли хвърля сянка над този проект на Русия в Турция, смятан във Вашингтон за политически: "Споделяме виждането за разработване само на енергийни проекти, които имат ясна икономическа основа или търговска необходимост." У нас продължаването от турската до сръбската граница продължава. Но тези дни статистиката показа, че Турция купува тази година толкова малко руски газ (най-вроятно защото втечненият е много по-достъпен от преди, а не само заради проблемите на икономиката ѝ), че обемът се задоволява от стария "Син поток". Унгария, на която се разчита да продължи тръбата до Австрия, все още не дава окончателен отговор и продължава да говори за 3 алтернативи (запазване на преноса през Украйна, внос на скандинавски газ от запад и продължението на "Турски поток").
В частта за укрепване на демокрацията и върховенството на закона фразите отново са подбрани така, че да се посочи проблем, но да не изглежда като намеса във вътрешните работи на друга страна. Това е и един от водещите принципи на президента Тръмп още от предизборната му кампания, който негови критици определят като вид национализъм и отстъпление от защитата на фундаментални принципи на отворените общества, а симпатизанти в чужбина - като уважение към суверенитета на другите.
И в документа Тръмп-Борисов, и този за стратегическото партньорство се казва, че САЩ "насърчават България да продължи борбата с корупцията, която възпрепятства доверието в публичните институции и икономическия растеж". Предложението на Вашингтон е за помощ чрез "активно съдебно и полицейско сътрудничество, техническа помощ и обучение", но също така и по-конкретно е посочено къде са проблемите: в предотвратяването и съдебното преследване на корупцията по високите етажи, в транснационалната организирана престъпност и във финансовите престъпления в България (за последните две е достатъчно да се напомни вървящото в момента в САЩ дело за парне на милиарди долари срещу базираната в България OneCoin).
Предупреждение по повод "Марица изток 3"?
Реакцията от българска страна, е че се планира създаването на "условия за силно икономическо развитие, като зачита първостепенната роля на закона и неприкосновеността на договорите."
Последното сочи и в конкретна, макар и не назована, посока - деклариране от правителството на защита от опити за национализация на "Контурглобал Марица изток 3". Идеята за подобно одържавяване изскочи през 2015 г. в пакет предложения за реформи от името на четирите национално представени работодателски организации – КРИБ, БСК, АИКБ и БТПП. Като "техническа грешка" бе попаднало и името на "AES Марица изток 1", а още тогава енергийният министър Теменужка Петкова категорично отхвърли реализирането или обмислянето на подобна идея. Но апетитите в България към тези базови мощности не са изчезнали напълно, още повече, че договорите с двете американски компании изтичат през 2024 г. и 2026 г.
Внимание заслужава и попадането на темата за медийната свобода. Двете страни "възнамеряват да си партнират в защитата на медийните свободи", се казва в текста за стратегическото партньорство. В изявлението на президента премиера това е описано така: "Съединените щати твърдо подкрепят медийната свобода в глобален мащаб, тъй като свободната преса е от съществено значение за демократичните нации, и насърчават България да продължи да защитава свободата на медиите." От тези формулировки с глобални мащаби не е ясно коя е страната със сериозен проблем с медиите, но в случая името ѝ е известно на всички.
Център не по-малко важен от база
Съвсем малко след като Борисов повтори пред български журналисти позицията си, че няма да допусне никакви бази на НАТО на черноморския бряг и иска Черно море да е за яхти и круизни, а не бойни, кораби, изявлението му с Тръмп от Вашингтон казва нещо по-различно. "Нашите въоръжени сили са обединени в защита на свободата и очакват да засилят своите отбранителни и възпиращи позиции по източния фланг на НАТО, включително и Черно море, което е от особена важност за евроатлантическата сигурност."
Следва и звучащото като още по-обвързваща позиция: "Двете страни имат желание да си сътрудничат допълнително както двустранно, така и в рамките на НАТО, за да подкрепят способностите на България за провеждане на военноморски операции, посредством което ще се укрепи нашата колективна сигурност по югоизточния фланг на НАТО. Съединените американски щати и България очакват да бъде проведен стратегически диалог на високо равнище за по-нататъшно обсъждане на изпълнението на тези цели."
Всъщност, в Белия дом българския премиер, известен с предпазливостта си да не дразни Русия по военни въпроси и да си спести вътрешнополитически дебат и русофилски страсти, очевидно е бил "подбутнат" да приключи важен проект, за който е поет ангажимент още преди 4 години. Независимо от думите на Бойко Борисов, ето какво каза на 1 октомври миналата година на заседание на парламентарната комисия по отбрана командващият на Военноморските сили контраадмирал Митко Петев:
"Един от проектите, по който Военноморските сили работят е изграждане на Военноморски координационен елемент. Към момента Регионалната координационна функция на НАТО в Черноморския регион се извършва от Морското командване в Норууд във Великобритания. България желае обаче да има един координационен елемент, който е в Пункт за базиране – Варна за който работим, за да имаме пряк принос към колективната отбрана. Ще донесе изключително много позитив, защото ще можем да разполагаме с цялата информация, с която НАТО разполага за Черноморския регион. Освен това ще има възможност да се координират действията на постоянните групи и по този начин ще има нормално разпределение на инфраструктурата на Алианса."
Дори само така описан, този обект за националната и съюзна сигурност няма как да не дразни Москва. С него не само ще се подобри наблюдението какво се случва в западната част на Черно море и гарантиране, че НАТО ще действа свободно там (за това също ще трябват модерни 3D радари, комуникационно оборудване и кораби за охрана на брега и прочистване от мини), но и вероятно ще се подготвят упражнения, логистични планове и комуникация с местните военни структури, за да може, ако се наложи бързо реагиране, всички да са подготвени. Контролът на България над въпросното бързо реагиране на сили съществува под формата на това, че решенията в НАТО се взимат с консенсус в Северноатлантическия съвет на 28-те държавни лидери.
Газ и ядрено гориво
Вече е достатъчно широко известен засиленият американски интерес към откъсването на България от енергийната зависимост от Русия и в частност разнообразяването на газовите доставки. Интерконекторът с Гърция и инсталацията за втечнен газ в Александруполис са ключови моменти, отбелязани в документите от Вашингтон. Но те не са единствените и в двата текста са посочени два форума, зад които стоят още газови инфраструктурни проекти и мрежи - Инициативата "Три морета" и Партньорството за трансатлантическо енергийно сътрудничество.
Няма как да остане незабелязано и изречението "Нашата обща цел е България да се превърне в истински разпределителен газов център и ключов източник на регионална енергийна сигурност, без монополисти, независимо дали чуждестранни или национални, функциониращ въз основа на пазарните принципи". То доста ясно показва, че под енергийна (и национална) сигурност се има предвид независимост не само от външни доставчици ("Газпром"), но и от вътрешни монополисти. В същото време не може да не се направи връзка и с изявлението Тръмп-Борисов заради употребеният там израз "справедлива търговия". В разбиранията на сегашната администрация на САЩ това е нещо по-различно от "свободна търговия" и съдържа елемент на протекционизъм.
Принципният спор за свободна или справедлива търговия не бива да отвлича вниманието от реалността, че става дума за цени на втечнения газ, които България да може да си позволи. При толкова малък пазар (дори, ако смята в комбинация с Гърция и Северна Македония) и гъвкавостта е по-малка и доставчиците предпочитат дългосрочни договори. Интересът на България е да има разнообразен достъп до втечнен газ, но да купува, само ако цената е конкурентна. Зад това стои идеята за български дял в теринала в Александруполис, където могат да спират кораби от САЩ, Катар, може би и от Израел.
Вълнения в България предизвика интересът на САЩ към ядрената енергетика. В позицията на двете правителства се говори за "диверсифициране на ядрено-енергийния сектор" на България, а в тази на президента и премиера - за подкрепа за "експедитивното лицензиране и използване на американско ядрено гориво за атомната електроцентрала "Козлодуй".
Американският опит в този сектор в Източна Европа като че ли сочи ясно какво може да означава това в обозримо бъдеще. Първото е интересът на "Дженерал илектрик" към доставка на турбини за съществуващи и изграждащи се ядрени мощности с руска технология. Компанията спечели през последните 3 години такива договори за финландската "Ханхикиви 1" ("Росатом" ще я завърши вероятно към 2028 г.), турската "Аккую" (по нея се работи и целта е да е готова през 2023 г. за 100-годишнината на Турската република) и разширението на унгарската "Пакш" (то тепърва започва). Но след 2014 г. изглежда практически невероятно американци да бъдат допуснати от Русия до неин евентуален проект в Белене.
Интересът на "Уестингхаус" (от малко повече от година е собственост на инвестиционно поделение на канадска компания) е за нещо доста по-непосредствено - снабдяването с гориво на "Козлодуй".
Поделението ѝ в Швеция произвежда и зарежда с гориво руски ВВЕР реактори от казахски, френски и руски обогатени ядрени елементи. Единствено руската ТВЕЛ е другият производител и доставчик. "Уестингхаус" зарежда реактори в Украйна от 2005 г. и в момента обслужва 6 от 15-те местни "руски" реактора ВВЕР-1000 (от 2021 г. трябва да станат 7) по договор от 2018 г.
През август 2018 г. държавната ČEZ обяви, че ще използва гориво на "Уестингхаус" за първи блок на АЕЦ "Темелин" с цел да разнообрази доставчика. През 2019 г. всъщност е в ход процедура за лицензиране на това гориво. За Чехия това има стратегическо значение, защото сега ядрената енергия е около една трета от произведената в страната, но прогнозите показват, че към 2040 г. делът ѝ може да се повиши до 46-58 процента.