Правосъдието е скъпо занимание. Бюджетът на съдебната власт за 2019 г. е малко над 700 млн. лв. През следващите години е заложено сумата да расте. Но колкото и да е висока, цената си струва, ако насреща гражданите получават качествено, предвидимо и ефективно прав­осъдие. Не по-малко важно е обществото да има доказателства и да е убедено, че системата работи неотменно.

От тазгодишния бюджет на съдебната власт 343 млн. лв. са за съдилищата, а 260 млн. лв. за прокуратурата. На фона на тези числа издръжката на специализираните съд­илища и прокуратури изглежда нищожна.

Според официалните данни бюджетът на Специализирания наказателен съд за 2018 г. е 2 628 181 лв., над 1.6 млн. лв. от тях са за заплати. Бюджетът на Апелативния специализиран наказателен съд е 1 674 135 лв. за 2019 г. От тях малко над 1.2 млн. лв. са за заплати. Година по-рано бюджетът е 1 440 550 лв., над 1 млн. лв., от които са за възнаграждения. Публична информация за бюджета на специализираните прокуратури няма, тъй като както всичко в държавното обвинение, и средствата му са централизирани.

От прокуратурата предоставиха данните по Закона за достъп до обществена информация. Утвърденият бюджет на Специализираната прокуратурата за 2019 г. е 6.64 млн. лв. Актуализираният към края на октомври бюджет е 7.54 млн. лв. За Апелативната специализирана прокуратура числата са 1.44 млн. лв. и 1.47 млн. лв.

Още със създаването на специализираните съд и прокуратура през 2012 г. архитектите на тези структури – управляващите от ГЕРБ, и по-специално вътрешният министър Цветан Цветанов, оставиха впечатлението, че го правят, за да има кой да подпечатва безкритично обвинителните актове на прокуратурата и да гарантира успехи за отчитане пред Европейската комисия. Това е и една от причините към новите структури да няма особен наплив от магистрати. И в тях да заработят

Интересен детайл е, че на същата дискусия настоящият главен прокурор Сотир Цацаров, тогава само председател на Окръжния съд в Пловдив, изказва мнение, че в специализираните съдилища трябва да се гледат и делата срещу хора с имунитет и членове на кабинета. Нещо, което беше прокарано 7 години по-късно – през 2017-а, за да бъде заобиколен Софийският градски съд, който по онова време разглеждаше почти всички т.нар. знакови дела, но се ръководеше от неудобния за статуквото Калоян Топалов.

Така към специализираните структури бяха прехвърлени и делата за корупция по високите етажи на властта. С две свои решения Конституционният съд закрепи специализираните юрисдикции и отрече тезата, че се създават извънредни съдилища, каквито основният закон забранява. "Пoдxoд, кoйтo въвeждa или cъздaвa пpeдcтaвa

oтнocнo пpeзyмпция зa злoнaмepeнocт нa дeйcтвия нa opгaни нa cъдeбнaтa влacт, e нeпpoдykтивeн и нe мoжe дa бъдe cпoдeлeн", записаха конституционните съдии във второто решение.

свързани със специализираните структури, чиито магистрати се обгрижват от държавата с особено внимание.

С промени в Закона за съдебната власт, които са в сила от началото на 2018 г., беше регламентирано, че магистратите в специализираните структури получават допълнително възнаграждение в размер до 6 основни месечни възнаграждения годишно. Същият бонус се полага и за съдебните служители там. За целта през юли 2019 г. Министерският съвет одобри допълнителни разходи за съдебната власт в размер на 2 млн. лв. от централния бюджет, които да отидат за бонуси в системата.

На 10 октомври е одобрен втори трансфер – от 1 млн. лв. В постановлението изрично е записано, че тези пари са за обезпечаване на изплащането на допълнителни възнаграждения на магистратите и служителите в първоинстанционния и Апелативния специализиран съд. Според последните официални данни от двете съдилища в тях работят общо около 30 съдии и 70 служители.

Вносители на предложението за бонусите са депутати от ГЕРБ, "Воля", ДПС, "Обединени патриоти". Те се мотивираха с това, че правомощията на специализираните магистрати са увеличени, те ще поемат "нов огромен обем специфични по своя характер дела" и това може да блокира дейността им. Затова трябват и стимули, които да привличат магистрати и съдебни служители в специализираните юрисдикции. "Няма как те да бъдат мотивирани да постъпят в съдебната система предвид по-големия обем работа, честите командировки в цялата страна и по-високата сложност на производствата", пишат вносителите на законопроекта в мотивите към него.

От документа обаче изобщо не става ясно дали е правен анализ на този "нов огромен обем" работа,

По делата за корупция по високите етажи на властта през 2018 г. в специализирания съд са образувани 25 процеса, сочи годишният му доклад. За 2018 г. спецсъдът е разгледал 3411 искания за разрешение за използване на специални разузнавателни средства, т.е. по близо 10 всеки ден. Същата година в съда са образувани общо 7778 дела, което е с 11.80% повече от предходната година. Излиза, че един съдия е получил средно по 409 дела. Повечето обаче са частни наказателни дела, например мерки за неотклонение – 7580. Истинските дела, т.е. тези от общ характер, са едва 197 за целия съд, което е по-малко от 2017 г., когато са 204.

На сайта на Върховния касационен съд има секция, в която се публикуват актуални списъци на делата, свързани с организираната престъпност и корупционни престъп­ления. Това се прави като част от Плана за действие за изпълнение на препоръките от Доклада на Европейската комисия от януари 2017 г. в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка. Според информацията от списъците към 18 октомври 2019 г. в първоинстанционния специализиран съд са висящи 29 дела за корупционни престъпления и 132 за организирана престъпност. От прегледа на самите дела се вижда, че

През март т. г. например е приключило на първа инстанция дело срещу 9 служители на ДАИ Стара Загора, обвинени, че са били организирана престъпна група за подкупи. Съдът не признава обвиненията, че са организирана група. В крайна сметка петима от подсъдимите са оправдани. Останалите четирима са осъдени условно на по 2 години затвор и глоби – един 500 лв., а останалите – по 2000 лв. Става дума за подкупи от 6800, 5000, 1800. Акцията по разбиването на "групата" е от юли 2011 г. Тоест до присъдата на първата инстанция са минали 8 години.

Пробация за срок от 6 месеца е резултатът по дело срещу прокурора от Добрич Румяна Желева. Тя е призната за виновна само по обвинението за лъжесвидетелстване и оправдана за това да е опитвала да използва служебното си положение, за да помогне на съпруга си да избегне полицейска проверка, след като е спрян във видимо нетрезво състояние.

На 26 февруари 2019 г. бившият областен управител на Бургас Павел Маринов е оправдан от спецсъда за длъжностно престъпление. Според обвинението през 2014 г. той е използвал служебното си положение в услуга на частни интереси, като се е намесил в спор за собственост между две дружества.

Най-голямото постижение на специализираната прокуратура досега е осъдителната присъда срещу бившия кмет на столичния район "Младост" Десислава Иванчева и заместничката є Биляна Петрова. На 15 април двете, заедно с Петко Дюлгеров, бяха признати за виновни и осъде­ни съответно на 20, 15 и 12 години затвор. Този процес обаче по всяка вероятност

Тъй като и в мотивите към присъдата беше признато, че правата на подсъдимите са били нарушени по време на ареста.

На сайта на Специализираната прокуратура не е качен докладът за дейността є през 2018 г. Така че последните данни за работата и натовареността й са за 2017 г. Промените, които пратиха към Специализираната прокуратура делата за висша корупция, обаче са в сила от началото на ноември 2017 г., т. е. няма как от доклада й да се види как новата уредба се е отразила на дейността й.

В общия доклад за дейността на прокуратурата за 2018 г. е записано, че с оглед компетентността си Специализираната прокуратура е наблюдавала най-много дела за организирана престъпност – 695, представляващи 96.8% от всички наблюдавани дела в страната за този вид престъпления. Внесените в съда прокурорски актове от Специализираната прокуратура са 161 (207; 60 за предходните две години), а предадените на съд лица са 400 (492; 386).

От внесените в Специализирания наказателен съд дела, на прокурор са върнати 29, което представлява 18% от внесените в СпНС прокурорски актове през годината. За сравнение, през 2017 г. върнатите дела са 15%. Осъдени с влязъл в сила съдебен акт са 198 (261; 125) лица. Оправдани с влязъл в сила съдебен акт са 12 (26; 19) лица.

През лятото на 2019 г. стана ясно още, че цената на ремонта на сградата на бившия Механотехникум на бул. "Ал. Стамболийски" в София, където ще се помещават специализираните съд и прокуратура, някак си се е увеличила повече от два пъти. И

За сравнение ремонтът и реконструкцията на двете сгради, които бяха дадени да решат 20-годишния битов проблем на Софийския районен съд, струваха около 20 млн. лв. Само че в този съд и прокуратура работят в пъти повече магистрати (в двете сгради работят 1100 души, специализираните са под 300), които се занимават с пъти повече дела.

По време на обсъждането само Олга Керелска е против увеличаването на сумата, защото според нея тя е драстично завишена. Керелска обяснява, че средната цена на квадратен метър за ново строителство е 500 евро, а Комисията за управление на собствеността на ВСС предлага 650 евро. "Подходът за извършването на това строителство, а именно чрез инженеринг, не е най-удачен. (...)

които тепърва ще се извършат и които не знаем точно какви ще бъдат", казва Керелска по време на заседанието.

Боян Новански отговаря, че сградата се нуждае от укрепване, иначе няма да издържи и ще пропадне "Максималната стойност на новото строителство, и то луксозно изпълнение, е между 700 и 800 евро, суперлуксозно строителство в момента е 800, говоря за луксозно строителство, но следва да се има предвид това, че сградата на "Стамболийски" е стара сграда. Едно е да строите сграда отначало, от нула, друго е да преустроявате, това винаги е с процент и половина, два – казват архитектите и проектантите – по-скъпо, отколкото да почнете от нулата. По принцип най-добре е да я бутнем и да построим нова сграда, само че това не знам как ще се случи", казва Новански. В крайна сметка увеличението е подкрепено с 20 гласа. Против гласува само Керелска. Тази сграда бе дадена на съдебната власт през 2017 г. Преди това беше собственост на Софийския университет и прехвърлянето предизвика напрежение. От създаването си през 2012 г. специализираните съд и прокуратура са в бившата сграда на ДАНС на ул. "Черковна". Твърдят обаче, че там е прекалено тясно, а петте съдебни зали не им стигат. В новата сграда са предвидени 15 зали.

Където и да се преместят специализираните магис­трати, каквито и бонуси да вземат, фактите говорят, че специализираните съдилища и прокуратури са съмнителен политически проект на управляващата партия ГЕРБ. До този момент съществуването на специализирани структури не е подобрило нито "борбата" с корупцията по

високите етажи на властта, нито тази с организираната престъпност. Нито е довело до по-бързи присъди. Заради съсредоточаването на тези дела в ръцете на по-малко на брой магистрати обаче върху тях е концентриран по-голям корупционен риск и огромни обществени очаквания. Макар че дори добре платените от управляващите съдии не могат да произнесат осъдителни присъди за висока корупция, когато прокуратурата не си е свършила работата.