Защо пак протестираме за климата

Защо пак протестираме за климата

Защо пак протестираме за климата
Reuters
Повече от година деца и младежи от цял свят стачкуват за климата. Започнахме движение, което надмина всички очаквания. Милиони хора дават своя глас и лично се включват в тази кауза.
Направихме го, не защото е нашата мечта, а защото не виждаме никой друг да прави нещо за осигуряване на нашето бъдеще. И въпреки подкрепата на думи от мнозина възрастни - включително от някои от най-влиятелните лидери - продължаваме да не виждаме действия.
Днес твърде много политици предлагат опростени отговори, дават взаимно изключващи се обещания, както и завръщане към идентичност, която е умишлено елементаризирана и изключваща останалите. Вместо това демокрациите по света се нуждаят от лидери, способни да контрират популисткия наратив в три основни сфери.
Стачкуването не е избор, който харесваме. Правим го, защото не виждаме други варианти. Видяхме поредица от конференции на ООН за климата. Безброй преговори произведоха много шум, но в крайна сметка празни ангажименти от правителствата по света. Същите правителства, позволяващи на компаниите за изкопаеми горива да изпомпват още повече петрол и газ и да изгарят бъдещето ни в името на печалбите си.
Политици и тези компании от десетилетия знаят за промяната в климата. И въпреки това политиците позволяват на печалбарите да продължават да експлоатират ресурсите на нашата планета и да унищожават екосистемите ѝ в името на бързо изкарване на пари, застрашаващо собственото ни съществуване.
Не се доверявайте на думите ни - учените са тези, които бият тревога. Те предупреждават, че никога не е било по-малко вероятно да намалим повишаването на глобалните температури до 1.5 градуса по Целзий над доиндустриалните равнища. Това е прагът, отвъд който се задействат най-разрушителните ефекти от климатичната промяна.
Нещо по-лошо - най-нови изследвания показват, че тенденцията е да произведем 120% повече изкопаеми горива до 2030 г., отколкото е обемът, подходящ за постигане на тази граница от 1.5 градуса. Концентрацията на парникови газове в атмосферата, водещи до затопляне на планетата, достигна нов рекорд и няма признаци за забавяне. Дори ако държавите изпълнят вече поетите обещания за намаляване на емисиите, сме се отправили към повишаване на температурите до 3.2 градуса по Целзий.
Млади хора като нас носят бремето на провалите на лидерите ни. Изследвания показват, че замърсяването от изгаряне на изкопаеми горива е най-значителната заплаха в света за детското здраве. Този месец 5 милиона медицински маски бяха раздадени в училищата в Делхи заради отровния смог. Изкопаеми горива буквално задушават живота ни.
Науката призовава за спешни действия и въпреки това нашите лидери дръзват да я пренебрегват. Така че ние продължаваме да се борим.
Защо пак протестираме за климата
Reuters
След години на стачки нашите гласове се чуват. Бяхме поканени да говорим в коридорите на властта. В ООН се обърнахме към зала, пълна със световни лидери. На Световния икономически форум в Давос се срещнахме с премиери, президенти и дори с папата. Прекарахме стотици часове да участваме в заседания и да говорим с журналисти и създатели на филми. Бяха предложени награди за активността ни.
Усилията ни помогнаха да пренасочим разговора за климатичните промени. Сега хората все повече обсъждат кризата, пред която сме изправени - не шепнешком и като нещо, което допускат, че е важно, а публично и с усещане, че има нужда от спешни действия. Социологически проучвания потвърждават, че възприятието на хората се променя. Едно от най-новите показа, че в 7 от 8 държави, включени в него, случващото се с климата е смятано за най-важното нещо, пред което е изправен светът. Друго потвърди, че учениците са задали тона за засилване осъзнаването на проблема.
Общественото мнение се променя и световните лидери също казват, че са ни чули. Казват, че са съгласни с настояванията ни за спешни действия за справяне с кризата в климата. Но не правят нищо. Докато се отправят към Мадрид за 25-та сесия на Конференцията на страните (COP25) по Рамковата конвенция на ООН за климатичната промяна, ние наричаме това лицемерие.
Два поредни петъка отново ще излезем на улиците - по света на 29 ноември и в Мадрид, Сантяго и много други места на 6 декември по време на конференцията на ООН за климата. Ученици, млади хора и възрастни от цял свят ще застанат рамо до рамо с настояване лидерите ни да предприемат действия - не защото ние ги искаме, а защото науката ги изисква.
Тези действия може да бъдат мощни и всеобхватни. В крайна сметка, климатичната криза не е само заради околната среда. Това е криза на човешките права, на справедливостта и на политическата воля. Тя е създадена и подхранвана от колониални, расистки и патриархални системи на потисничество. Трябва да ги демонтираме всичките. Политическите ни лидери повече не могат да бягат от отговорностите си.
Защо пак протестираме за климата
Reuters
Някои казват, че мадридската конференция не е много важна и големите решения ще се вземат на COP26 в Глазгоу догодина. Не сме съгласни. Науката ясно показа, че не бива да се губи и един ден.
Начихме се, че ако не окажем натиск, никой няма да го стори. Така че ще продължаваме със стачки, протести и други действия. Ще ставаме все по-гласовити. Ще сторим всичко необходимо, за да убедим лидерите си да се обединят зад науката, която е толкова ясна, че и децата я разбират.
Колективните действия носят резултати и ние сме доказателство за това. Но за да се промени всичко трябва да се включат всички. Всеки един от нас трябва да участва в движението за климатична съпротива. Не можем просто да кажем, че сме загрижени - трябва и да го покажем.
Присъединете се към нас. Участвайте в климатичните стачки в Мадрид или в родния ви град. Покажете на вашата общност, на индустрията за изкопаеми горива и на вашите политически лидери, че повече няма да толерирате бездействие пред промяната на климата. Когато сме много, имаме шанс.
А към лидерите в Мадрид посланието ни е просто: очите на всички бъдещ ипоколения са насочени към вас. Действайте подобаващо.
Коментарът е за "Проджект синдикейт" и има още двама автори - германката Луиза Нойбауер и венецуелката Анхела Валенсуела. Той е подписан още от Иван Менесес (Австралия) и Хилда Флавия Накабуйе (движение "Петъци за бъдещето на Уганда").