Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев не очаква и следващите резултати по програмата за международно оценяване на 15-годишни ученици PISA да са добри, защото в момента образователната система в България преминавала на т.нар. компетентностен подход на обучение, на който всъщност са базирани тестовете.

Три години по-рано просветното министерство изрази надежда на сегашното изследване новите учебни програми да окажат влияние и резултатите да бъдат по-добри. "Новите учебни програми влязоха в сила, но тези ученици, които са полагали теста по PISA, са по старите учебни програми. Тоест ние не можем да оценим ефекта на новите учебни програми и това изследване не е атестация за новите учебни програми. Не е толкова важно, че са нови, а че са базирани на компетентностния подход", каза Вълчев пресконференция днес.

Министърът на образованието декларира, че за него резултатите не са изненадващи. "Тези резултати ги виждаме малко или много и в националното външно оценяване (НВО), и в държавните зрелостни изпити и ако не друго, това, което можем да твърдим, в последните години националните ни външни оценявания са надеждни като оценка. Ограничихме преписванията, висшите заведения казват, че ги приемат като надеждна атестация, и ясна е разликата между първокурсник с шестица и четворка от НВО", каза министърът на образованието.

По думите му е необходими повече време. "За съжаление закъсняхме с голяма част от промените. Те бяха обвързани с приемането на Закона за предучилищното и училищното образование. През 2012 г. беше внесен първият проект на закона, но през 2013 поради предварителното прекратяване на мандата на кабинета Борисов законът не беше приет. Приет бе едва 2015 г., влезе в сила през 2016 г.", напомни Вълчев.

Той добави, че не е фатално, че резултатите са по-ниски от предишните, защото това могло да се дължи и на статистическа грешка. "Проблемът е, че няма подобрение, че се запазва високият процент ниски резултати. По-скоро има стабилизиране на едни резултати", каза Вълчев и добави, че има промяна в структурата на извадката. "Има с 8 процентни пункта повече ученици от професионалните гимназии, които са включени е извадката. А знаете, че те са с по-ниски резултати. Не всички, разбира се. Само от тази промяна можем да обясним между 15 и 20 точки отрицателна разлика", коментира Вълчев.

Според новата система на преподаване се дава повече свобода на учителите да мотивират децата да развиват умения, а на регионалните управления по образование вече е забранено да контролират документи и да оценяват работата на учителите въз основа на документи.

По думите му ниските резултати могат да се обяснят и с ниската мотивация на учениците да правят теста, тъй като не им влияе по никакъв начин на оценките. "Това, разбира се, не е оправдание, но не сме успели да ги мотивираме да се концентрират върху този изпит", заяви министърът.

Според него е важно и мотивирането на самите учители. "Ако погледнете страните, които да начело в класацията на PISA, общото е, че най-добрите ученици стават предимно учители. И заплатите са доста над средните. Тези резултати не трябва да ни разубеждават от избора, който сме направили с увеличението на заплатите на учителите. Не трябва да пречат да затвърдим този избор и да поддържаме средните учителски заплати над 120% от средните за страната", заяви още министърът.

Вълчев каза още, че един от проблемите в българското училище е, че часовете са малко и недостатъчни да се преподаде целият предвиден материал, особено по математика. Заради повечето почивни дни и по-голямата лятна ваканция българските ученици учат с около 14% по-малко спрямо средноевропейското, каза Вълчев. В новите учебни програми са заложени 40% повече упражнения.

По думите му от 2000 г. се е променил и профилът на учениците. "Не е трудно да го видим това из страната - цели райони са си променили демографския, етнокултурния пейзаж. Учениците от семейства, в които липсва отношение към образованието, в които майчиният език не е български, са се увеличили като процент. Това прави при равни други условия по-тежка задачата на образователната система. Миналата седмица бях в малко градче, там се е случил бърз процес на вторична сегрегация, като се увеличат децата от ромски произход на 30-40%, и родителите на останалите деца да започнат да си изтеглят децата. Една учителка ми каза, че преди 10 години е обучавала деца, които изкарвали шестици на външните оценявания, а днес полагала 10 пъти повече усилия за тройка", разказа Вълчев.