Френската пенсионна стачка, която не е само за пенсиите
Има един френски специалитет, също толкова емблематичен, колкото камамбера, коняка и шампанското – превантивната стачка, пише в статия за "Политико" Джон Личфийлд, бивш международен редактор на "Индипендънт" и кореспондент на вестника в Париж в продължение на 20 години.
Започнали в четвъртък, стачките в железопътния сектор, парижкото метро и автобусните превози, блокираха столицата, докато войнствените железопътни синдикати – но също така адвокати, учители, медицински сестри, служители в рафинерии, шофьори на камиони и други – завладяха улиците. В няколко града се стигна до сблъсъци. В петък също имаше протестни действия, а синдикати призоваха за нов ден на стачки и демонстрации на 10 декември.
Причината? Предложена, но все още непубликувана, реформа на държавните пенсии, за която настоява президентът Еманюел Макрон и с която той иска да се отърве от безбройните изключения и специални пенсионни режими, създавайки централизирана система.
Потенциалната реформа все още е далеч, като крайните предложения се очакват след Коледа, а проектозаконът ще бъде представен в началото на следващата година. Ако бъдат договорени, реформите не се очаква да влязат в сила преди 2025 г. Доста е вероятно те да бъдат забавени и много години след това.
Тогава защо хиляди членове на железопътния синдикат, но също така адвокати, учители, медицински сестри и други, обявиха война, докато мирните преговори продължават?
Във Франция политиката се разлива по улиците по-бързо, отколкото в която и да е друга западна демокрация. За разлика от неконтролираните и без лидер протести на "жълтите жилетки", които започнаха през зимата на 2018 г., водените от синдикатите стачки и маршове са често форма на уличен театър – синдикатите протестират, правителството прави отстъпки, честта на двете страни е запазена.
В този случай обаче спорът вероятно ще се проточи и ще ескалира. И за двете страни залогът е висок.
За най-радикалните синдикати стачките са шанс да се възстановят от серията поражения и незачитането им от първоначалното движение на "жълтите жилетки". За Макрон това е възможност да обяви победа там, където предишни президенти са се отказвали или са правили компромиси.
В момента в страната съществуват 42 различни режима, включително 12 само в SNCF, държавната железопътна компания, и в резултат на това има бъркотия от правила и изключения. Много хора работят след официалната възраст за пенсиониране, 62 години, и накрая получават пенсии от под 1000 евро на месец. Особено потърпевши са жените, фермерите и самонаетите.
За разлика от тях, железопътните работници се пенсионират средно на 58 години и получават над 2100 евро на месец. Машинистите се пенсионират на 53 и половина години и могат да получат месечна пенсия от до 3000 евро.
През последните 25 години имаше пет откъслечни реформи в областта на държавните пенсии. Финансите в системата бяха заздравени и подкрепени.
Преди всеки предишен опит за реформа специалните режими оцеляваха. Последния път, когато правителството се опита да ги премахне, през 1995 г., страната бе поставена на колене, като стачките в жп транспорта и метрото продължиха седмици наред.
Тогава защо Макрон си избра битка по толкова рискован и важен въпрос? Точно защото предишни правителства се провалиха.
Макрон се възприема като избран революционер, а не политик. Той иска да промени начина, по който страната мисли. Иска да докаже, че въпреки отстъпките пред "жълтите жилетки", все още е способен да преустрои Франция.
Да живее революцията
Има добри аргументи за пенсионната реформа. Французите работят усилено, ако изобщо работят, но Франция като цяло има по-малко производствени часове, отколкото която и да е друга страна в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Ранното пенсиониране е едно от основните обяснения.
Проучване на IFOP, публикувано от Journal du Dimanche миналата седмица, показа, че 76% от французите подкрепят промяна, но 64% не вярват, че Макрон ще направи системата по-справедлива.
Президентът иска система, основана на точки, в която всеки французин да има собствена пенсионна "сметка", която да може да прехвърля от едно на друго работно място. Минималната пенсия да бъде 1000 евро на месец.
Добре по принцип, казват медицинските сестри и лекарите, адвокатите и учениците, но ние имаме наши собствени държавни системи, които в момента губят пари. Ако бъдем категоризирани наред с губещите режими, накрая ще плащаме повече или ще взимаме по-ниски пенсии.
Изобщо не е добре, казват работниците в железопътния сектор и метрото - ние печелим по-ниски заплати, отколкото нашите колеги в други страни, защото можем да се пенсионираме по-рано с добри пенсии. Сега искате да ни отнемете това.
Преди месец правителството намекна за компоримис, който на практика би забавил реформата до втората половина на 21 век. Тази идея – за запазване на правата на тези, които вече работят – беше оттеглена без дори да бъде официално предложена.
Вместо това правителството подхвърли идеята за провеждане на преговори с различните сектори или професии, и да се забави реалната дата много след 2025 г. Според критици резултатът няма да е всеобща система, а система с 42 изключения.
Макрон обеща да няма промяна в "официалната" възраст за пенсиониране – 62 години. Първоначално той предложи да има възраст (64 години), на която хората да могат да се пенсионират и да вземат по-малка пенсия или да продължат да работят и да получават по-голяма. Въпреки че президентът се отказа от идеята през септември, премиерът Едуар Филип сега я съживи.
Правителството първоначално настоя, че реформата е движена от честност и здрав разум, а не от пари. Сега обаче излезе с доклад, според който в системата ще има дупка от 17 милиарда евро до 2025 г.
Тези промени в курса подразниха умерените федерации на синдикатите, които подкрепят принципа на реформата. И подсилиха войнствено настроените федерации, които са против каквато и да било промяна в сегашната система.
Железопътните подразделения на войнствено настроените синдикални федерации загубиха битката за предотвратяване на реформи в държавната мрежа, договорени миналата година. Те подозират, че пенсионната реформа е част от курс, подготвящ железниците за приватизация и искат оттеглянето на цялата идея.
За Макрон и неговото правителство основната тревога е да предотвратят още една дълга зима на недоволство. Те обаче освен това остават решени да спасят някакъв вид реформа на бавни обороти, за да оправдаят бъдещи твърдения за "историческа победа".
С други думи, пенсионната стачка вече не е само за пенсии, не е за здрав разум или за компромис. Тя се превърна в екзистенциална битка за това кой ръководи Франция и колко дълго Макрон може да твърди, че е революционер.
Основните елементи
"Ройтерс" обобщава основните елементи пенсионната реформа на Макрон.
- Президентът иска да се създаде единна, основана на точки пенсионна система, в която всеки изработен ден носи точки за бъдещите пенсионни обезщетения.
- Това ще бележи скъсване със съществуващите 42 различни специфични за отделните сектори пенсионни схеми, всяка с различни нива на вноски и обезщетения. Настоящите пенсионни обезщетения се изчисляват като се използват 25-те години с най-висока печалба на даден работник в частния сектор, а в държавния се основават на плащанията, направени през последните шест месеца преди пенсиониране.
- Макрон казва, че французите ще трябва да работят по-дълго, но стои настрана от това просто да вдигане възрастта за пенсиониране.
- Една от идеите е да се запази лимита до 62 години, но да се ограничат обезщетенията за тези, които напускат пазара на труда преди 64, и да има увеличение за напускащите го по-късно. Президентът обаче даде знак, че би предпочел да се фокусира върху трудовия стаж, а не върху възрастта, на която хората спират да работят.
- След Гърция и Италия Франция харчи най-много за пенсии сред развитите страни, отделяйки 14% от БВП, показват данни на ОИСР, цитирани от "Форбс". За сравнение Германия харчи 10%, САЩ - 7%, а Великобритания - 6%.