Гърция предприе тази сутрин първата значима официална стъпка в отговор на споразумение, очертаващо морската граница между Турция и Либия.

Посланикът на Триполи в Атина Мохамед Юнис Менфи бе изгонен заради сделката, която според гръцките власти пряко засяга интересите им, а и (по думите на гръцкия външен министър) представлява "крещящо нарушение на международното право". В сряда той получи предупреждение, че ще бъде обявен за персона нон грата, ако не успее да разясни сделката. Турция коментира стъпката - външният министър Мевлют Чавушоглу я нарече "скандална" и "незряло поведение в условията на демокрация".

Премиерът Кириакос Мицотакис междувременно заяви пред парламента, че документът е "правно невалиден". "Не само е географски и исторически невалиден - изтривайки от картата гръцки острови - а и защото доведе Турция до безпрецедентна дипломатическа изолация. Това е просто парче хартия, което никой не признава."

Защо случаят разпали страстите в Източното Средиземноморие и за пореден път изостри напрежението, включително между двете членки на НАТО Гърция и Турция? В основата е стара болка на Анкара - търсенето на петрол и газ.

Признатото от ООН (и силно подкрепяно от Турция) Правителство на националното съгласие в Триполи и Анкара изненадаха всички със споразумение, очертаващо морската граница и ексклузивните икономически зони на двете страни. Заедно с това бе прието разширяване на сътрудничеството в отбраната и сигурността. Районът обаче минава през зона, където за юрисдикция претендират Гърция и Кипър и където има планове за изграждане на газопровод, свързващ находища в Източното Средиземноморие с европейските пазари.

Турски медии писаха още през лятото, че целта на Анкара е да осуети опитите на Гърция и Кипър да ограничат икономическата зона на Турция до залива на Анталия. Експерти в страната предупреждават, че Анкара е изключена от инициативите на Гърция, Кипър, Израел и Египет за проучване и добив на изкопаеми горива в Източното Средиземноморие.

Interesting map by Turkish journalist @Ozkok_A that depicts the new maritime agreement between #Turkey and #Libya's UN-recognised #GNA government.

This agreement is being viewed nervously in Egypt, Greece and Cyprus, which seek to contain Turkey's Mediterranean influence. pic.twitter.com/hJpo1qhZSv

— Samuel Ramani (@SamRamani2) November 30, 2019

Медии в страната отбелязват, че особената турска география - западно от страната са множество гръцки острови, а южно от нея е Кипър - означава, че Турция за пръв път има възможност да договори изключителната си икономическа зона заедно с друга държава (изключение е признатата само от нея Севернокипърска турска република).

Гърция нарече споразумението абсурдно, тъй като очертаните граници (по думите на външния министър Никос Дендяс) "пренебрегват нещо набиващо се на очи, а то е, че между двете страни е се намира... Крит". Така документът се добави в списък на проблеми между двете страни - от Кипър до морски граници и права за добив на ресурси в Средиземно море. Мицотакис заяви вчера, че на срещата на върха на НАТО в Лондон е повдигнал темата в разговор с турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

Позицията на Турция е недвусмислена. След като Ердоган подписа заедно с либийския премиер Файез ас Сарадж миналата седмица, външният министър Чавушоглу каза, че документът "предполага защита на правата на Турция, произтичащи от международното право". Освен това подобни споразумения могат да се подпишат и с други страни - Анкара иска "справедлива подялба" на ресурсите в Средиземно море, включително в акваторията на Кипър.

Според "Ройтерс" документът може да направи още по-сложни за Анкара споровете за проучване на Средиземноморието за енергийни ресурси. След като Турция започна тази година сондажи в икономическата зона на Република Кипър и предизвика реакция от ЕС, Анкара допуска възможността да изпрати екипи със същата цел в зоната, която споразумението с Либия очерта като нейна. Турските власти казват, че това може да стане още щом бъде ратифицирано и от двете страни.

Освен това не само Гърция се разтревожи от документа. На него реагираха гневно и Египет (Кайро го нарече незаконен и задълбочаващ разделенията в Либия), и Кипър. Солидарност с Гърция изрази и Израел, партньор на Египет, Кипър и Гърция в разработването на находищата в Източното Средиземноморие.

Тези страни заедно с Йордания, Палестинската автономия и Италия създадоха тази година Газовия форум на Източното Средиземноморие, от който Турция остана изключена. Според изследователя Харис Цимитрас споразумението е сериозно препятствие за ЕС, тъй като показва, че Турция вече не действа сама в енергийната си политика в Средиземноморието, след като поне едно либийско правителство "желае да вземе страна". "Това е реакция на съюза между Кипър, Гърция и Египет... (и) придава ново измерение на играта на власт в Източното Средиземноморие."

Европейската служба за външно действие заяви в сряда, че ЕС изразява "пълна солидарност с Гърция и Кипър по отношение на скорошните действия на Турция в Източното Средиземноморие, включително в Егейско море". В изявлението се добавя, че Турция трябва да уважава суверенитета и суверенните права на всички държави - членки на ЕС.

Гръцки медии пишат, че Атина е изпратила военноморски сили югоизточно от Крит и че появата на сондажен кораб на Турция би довела до ответни действия. "Подготвени сме за всички сценарии на всички нива", заяви пред "Скай нюз" гръцкият министър на отбраната Никос Панайотопулос, без да навлиза в подробности.

Заради проучване за изкопаеми горива Гърция и Турция едва не стигнаха до въоръжен конфликт в Егейско море през 1987 г. Сега, след споразумението, Анкара твърди, че има правна база да проучва за ресурси в договорената си икономическа зона.

Според професора по международно публично право Ангелос Сиригос сделката "изгражда стена, която отцепва Гърция от разпростиране в Източното Средиземноморие". Проблем за Атина същевременно е, че самата тя не е делимитирала ексклузивната си икономическа зона и не е очертала докъде се простират интересите ѝ.