Държавните институции са прекрасни, или как български проекти получиха европейски похвали

Шест български проекта за политика в добрия смисъл на думата получиха европейско признание тази година. Става въпрос за наградите "Иновации в политиката", които бяха връчени на церемония в Берлин преди дни.
Тази година 6 проекта от страната бяха сред 80-те финалисти в 8 категории. Награда спечели "Достъпен туризъм в Рила планина" на община Рила - повече за него четете тук.
Останалите са "Иновативни училища" на образователния министър Красимир Вълчев, "Умна библиотека - достъп на възрастни хора до информационни технологии" на кмета на община Враца Калин Каменов, DigitalKidZ STE(A)M клуб на Ивелина Атанасова, "Чудната градина: социално предприятие за повече възможности" на кмета на Добрич Йордан Йорданов и "Здравословна храна в яслите и детските градини" на кмета на Троян Донка Михайлова.
Представители на два проекта присъстваха на церемонията в Берлин - Ивелина Атанасова от DigitalKidZ и кметът на Троян Донка Михайлова. "Дневник" говори с тях за проектите, пречките по пътя и плановете за бъдещето.
Какво ядат децата в яслите и детските градини
Община Троян бе номинирана с проекта си "Здравословно хранене в яслите и детските градини" - в града вече има две овощни градини с ябълки и сливи, а се изгражда и оранжерия. Продукцията от тях ще отива за храненето на най-малките.
"Имаме на този етап две овощни градини – една овощна градина е сливова, тя е засадена преди няколко години и вече дава плод, произвеждаме сладка, мармалади. Втората градина е ябълкова, в нея има различни видове ябълки. Очакваме първите плодове през пролетта и в момента изграждаме три оранжерии, в които ще произвеждаме и зеленчуци", обясни пред "Дневник" кметът. Първите зеленчуци ще бъдат засадени през пролетта – марули, лук, репички, домати и краставици. А макар че е рано, екипът на общината вече е откъснал първата ябълка и приема това като добро предзнаменование.
"На този етап не сме намирали подходяща възможност да привлечем външно финансиране", обясни още тя. "Всъщност имахме такава идея чрез местната инициативна група по отношение на финансирането на зеленчуковата градина. Фонд "Земеделие" реши, че това е идея, която носи печалби и не може да бъде финансирана, за наше учудване. След което ние я финансирахме със средства от общинския бюджет, което има своите предимства, дотолкова доколкото ни дава свобода да правим това, което е полезно."

По думите ѝ много хора са харесали инициативата и са готови да помогнат – немски инвеститор например е изградил сграда до оранжерията с хладилни помещения, складове и за хората, които ще работят в нея. Михайлова е доволна, че една идея води след себе си друга и се надява, че скоро продукцията от градините и оранжериите ще се използва в централната детска кухня, която обслужва и шестте детски градини в града.
"Допреди броени месеци храната в детските градини се готвеше във всяка детска градина сама за себе си. Ние направихме един сериозен анализ, който ни показа, че режийните разходи са доста високи. Имаше опасност това да доведе до вдигане на таксата за детските градини. Решихме да направим реорганизация, вместо да вдигаме таксите, и събрахме готвенето на едно място в града. Това позволи да ангажираме технолог, който е специалист по детското хранене. Там се приготвя храна за децата под три години, която изисква специална технология на приготвяне. (...) Приготвя се храна и за по-големите деца и по този начин позволихме храната да бъде приготвена значително по-здравословно и, от друга страна, да бъде по-евтина", обясни тя. Подобни промени има в детската млечна кухня, а след изминаването на една година и съответния анализ моделът може да се приложи и при храненето на учениците.
"Тази идея следва своя собствен път и непрекъснато се надгражда. В момента разработваме идея за това в зеленчуковите градини да работят деца от Дневния център за деца с увреждания. Те ще трябва да преминат обучение по зеленчукопроизводство вероятно, след което ще могат и зеленчуковите градини да реализират приходи. Възникна идея те да направят и своя градина за цветя", каза кметът Михайлова.
Как учат дигиталните деца
Наука, технологии, инженерни дисциплини, изкуство и математика (STEAM науки - от абревиатурата им на английски език) са в основата на професиите на бъдещето. STE(A)M клубът на DigitalKidZ е образователна програма, разработена от фондация "Дигиталните деца", която вече се ползва в училища в страната.
Според Ивелина Атанасова първите отзиви показват, че "децата са много по-запалени да ходят на училище и това започва да се превръща за тях в нещо забавно, приятно и изключително интригуващо. (...) Учителите споделят, че е много по-лесно да преподават материала си, защото децата са много по-отворени да учат. (...) Родителите са въодушевени от това, което се случва. Най-вече защото ние правим технологиите полезни. Ако досега сме свикнали да забраняваме технологиите, защото децата играят на телефона от сутрин до вечер, нашата програма учи децата как да използват технологиите, за да създават различни неща – игри, да програмират, да разрешават определени проблеми".
"Държавните институции са повече от прекрасни", заявява още тя. "Аз, за разлика от много хора в НПО сектора, мога да кажа само хубави неща за министерството на образованието, за националния образователен инспекторат, за кметовете по райони. Това, което липсва все още, е устойчива стратегия за целенасочена промяна. Защото с промяната на един зам.-министър или министър на образованието се променят и приоритетите, което всъщност е проблем. За да се запознаем с всеки следващ и за да започнем този разговор отначало, на нас ни отнема изключително много време, което е в ущърб на българските ученици. Това е проблемът, не липсата на воля, а липсата на ясна и устойчива концепция, която да се следва в продължение на 20-30-40 години."

"Това, което трябва да направим, е да променим образователната система, така че не децата ни да придобият определен обем от знания, а да се научат да учат през целия си живот", смята тя. "Всички ние трябва да свикнем, че нашето учене няма да свърши с 12 клас и университета. (...) Ние трябва да се учим да учим и всъщност това е проблемът на съвременната образователна система – тя все още учи децата на теория, обем знания, вместо да ги учи на процеса обучение и да ги научи на компетенции като умения за работа в екип, иновации, креативност, комуникация, умения и компетенции да работиш в мултикултурна среда. Днес се срещаме в Берлин, тук има представители на 60 нации. Част от тях са емигрирали от 60 различни държави. Това са 60 различни култури. Аз не съм убедена, че българските деца са научени да съществуват в това общество. Едва говорим английски, това трябва да си го признаем. В държави като Белгия и Франция деца на осем години знаят по 4 езика. Нашите в 5-и, 6-и, 8-и клас едва говорят английски, а PISA показа, че и български не можем да говорим."
За следващите пет години тя си пожелава да има STEM клуб във всяко българско училище. Организацията има предложения за работа в Берлин, Брюксел, обсъжда и дейност в Лондон. "На мен лично ми е обидно, като българка ми е обидно, да получаваме световно признание, но да не можем да бъдем ефективно работещи в собствената си държава."
Какви са тези награди
Целта на наградата е да отличи най-добрите практики в политиката в различни европейски държави и да стимулира обмена на знания между партньорите. "Вдъхновяваме се от иноваторите в политиката - независимо от това на какво ниво и от коя партия са част - които са демонстрирали смелостта да навлязат в нови територии и да постигнат резултати", казват организаторите. Според тях загубата на доверие в политиката е непосредствена заплаха за европейското общество.
Наградите имат осем категории: демокрация, работа, екология, човешки права, просперитет, общност, качество на живот и цивилизация. Оценките на проектите се дават от жури от 1000 европейски граждани, кандидатствали за позициите и избрани на случаен принцип.
Институтът е съставен от "надпартийна група от обикновени граждани", сред които предприемачи, бивши политически специалисти, хора на изкуството, експерти в рекламата и други активни граждани.