Може би доста хора се чудят къде се изгуби Селин Дион, след като през 2004 г. бе обявена за най-продаваната жена изпълнител в света. След издаването на албума A New Day Has Come тя имаше свое собствено шоу на сцената в Caesar Palace, Лас Вегас, което напълно ангажира вниманието й. Договорът й (след вече близо пет години) изтича след около месец и бе за 90-минутно представление по пет вечери в седмицата. С други думи - певицата съвсем не си е почивала.

Явно пък през деня също е работила доста старателно, защото сега тя прави своето завръщане в музикалните магазини с чисто нов албум. Проектът Taking Chances е десетото англоезично издание на канадката, в което я откриваме доста раздвоена между имиджа й на бляскава дива и опита й да достигне по-голяма аудитория с комерсиално звучене. За целта тя обединява усилия с доста внушителен брой продуценти и композитори, които са свързани и с различни стилове в съвременната музика. Сред имената под общо 16-те песни тук откриваме младия аренби изпълнител Ни-Йо, Линда Пери (едва ли се нуждае от представяне), бившия китарист на "Евънесънс" - Бен Мууди, Емануел Кириаку (отговорен за успеха на млади звезди като Кетарин Макфий и Ашли Тисдейл), Дейвид Стюърт (от "Юритмикс"), носителя на "Грами" Джон Шаркс и др. Всичко това дава своето сериозно отражение върху албума, който съвсем не звучи като леко скучната, силно емоционална и разтърсваща тава, която очаквахме от Селин Дион. Но преди да прегърнем Taking Chances, да видим с какво може да се похвали певицата.

Едва ли можем да определим някой период от кариерата на канадката като слаб. По-скоро успехите й се делят на музикални и финансови, въпреки че в повечето случаи двете неща също са пряко свързани. Зад гърба си Селин Дион има около 25-30 издадени албума (не се наемам със задачата да ги изброя с точност), името й е пряко замесено в десет броя награди "Грами", 11 "Световни музикални награди", по седем "американски" и отличия от "Билборд", 60 (да, няма излишна нула) статуетки от канадските "Джуно" и "Феликс", плюс два оскара и "Златен глобус". Колежките й в музикалната индустрия може би все пак щяха да преживеят всичко това, ако през 2004 г. тя не бе обявена за "Най-продаваната жена изпълнител в света". През април този месец пък компанията Sony BMG без капка срам обяви, че някой фен на канадката е горд притежател на албум номер 200 млн. на Селин Дион. Това обаче не е всичко. През 2003 г. тя стартира своя спектакъл в Caesar Palace, Лас Вегас (с капацитет 4000 души) - комбинация от танц, музика и визуални ефекти, който впоследствие бе обявен за "едно от най-успешните бизнес решения на музикален изпълнител в последните години". Първоначалният договор на певицата бе за 600 издания на шоуто, но поради големия успех и близо деветцифрената й годишна печалба Селин го удължи до 15 декември 2007 г.

Трудно се коментира нов албум на подобен изпълнител. Никога не съм бил голям фен на изпълнителката, а след като чух Taking Chances, си мисля, че едва ли и някога ще бъда. Проектът е опит за възвръщане на славата на певицата, който е отнел доста работа и инвестиции. Тук има поп парчета, някои аренби изпълнения, тежки класически балади, нежни пиано песни, някои от траковете дори посягат в стилове като рок, блус, латино, етно. Албумът е изключително пъстър, но е трудно в него да се намери грабващ, свеж и приятен за сетивата момент въпреки безспорните качества на Селин Дион.