- По отношение на гласуването за общински съвет е висок процентът - 15-16%, по отношение на гласуването за кметове - доста нисък. В същото време във Философския факултет избирахме декан измежду трима кандидати - недействителните бюлетини бяха 17%. От едната страна имаме всякакви хора, от другата - професори, доценти, асистенти - еднакъв брой недействителни бюлетини. Недействителните бюлетини се появяват, когато има усложнена процедура за гласуване. В случая във факултета - да оградиш "Да" в кръгче и да задраскаш "Не" с хиксче за подкрепения кандидат и обратното - за другите.

По-голямата част от експертите, които се занимаваме с избори, смятаме, че големият брой недействителни бюлетини се дължи на преференциите. Масово се е гласувало с преференция, без да се посочи партия. Според мен решението не е махане на преференцията, а да се спре промяната на бюлетината, за да могат да свикнат хората как се гласува.

Другият процент недействителни бюлетини е при контролиран вот. Комбинация от преференции, която служи за проверка дали човекът е гласувал, както му е поръчано, прави невалидна преференцията, но не и невалидна бюлетината. Но като кажеш на някого да прави комбинация от три преференции, той забравя да отбележи партията и така бюлетината става недействителна. Най-големият брой недействителни бюлетини е в община Борован, където населението е предимно ромско и се предполага, че хората са гласували не граждански, а по различни мотиви - срещу пари, организирано от местните барони, които ги държат с лихви и др.

Макар да има опция "Не подкрепям никого", има хора, които продължават да си рисуват по бюлетините, т.е. те са недействителни.

- Делът е нормален за българската действителност. През 1999 г. по данни на Михаил Константинов една трета от гласовете за общински съветници са били недействителни. Сегашният дял на недействителни бюлетини не е по-висок от 2003 г. насам, нормален е.

- С вота, при който човек гласува според клиентелския си интерес, без да е убеждаван за това, т.е. гласува за партия, която не харесва, но е видял, че само тогава има работа, контролираният вот отива към една трета от гласовете, даже и повече на местни избори. Купеният вот на местните избори е около 8% от гласувалите. В Кюстендил, но и на много места, един човек държи мрежата и предлага като билети от лотарията да купи гласа ти за която партия поискаш - за едната 40, за другата - 30 лв. Партиите влизат в контакт с хората, които държат мрежите - обикновено през другото време те се занимават и с други криминални неща и познават контингента в квартала и знаят с кого да се свържат, за да не изгърми този, който реално купува гласове, ако нещо стане. Тези хора са или големци от ромските квартали, или безделници по на 20 и няколко години. Броят на гласовете е ограничен, този човек знае, че може да ги спазари 200 гласа и ги разпределя между партиите. Затова партиите знаят, че директното плащане за гласове не е ефективно, т.е. вече не го правят много. Правят го проекти, които се появяват за дадени избори, или местни координатори, които искат да се докажат пред партията.

В България на национални избори - местни, парламентарни и президентски, гласуват между 3 и 3.5 млн. души. Те не намаляват, макар и населението да намалява. Когато се появи антисистемен играч - НДСВ през 2001 г. и ГЕРБ през 2009 г., тогава активността скача на 4.2-4.3 млн. души. Слави Трифонов, ако се опитва да прави нещо, е в този блок - ще докара едни хора, които традиционно не гласуват. Става въпрос за 400 - 500 хил. души, които кампанийно гласуват, когато има някой, който да ги мобилизира. Мобилизационният потенциал на новите играчи намалява постоянно - Слави не е от калибъра нито на Борисов, нито на Сакскурборгготски.

При 3.5 млн. гласуващи 8% купени гласове са 280 хил. гласа. При средна цена от 40 лв. на глас похарчените пари за купуване на гласове са около 11.2 млн. лв., което е нищо на фона на бюджетите, които след това общинските съветници контролират. Бюджетът за транспорт на Варна за една година е горе-долу толкова - 10 млн. лв. Излиза много евтино, но не е ефективно - ти даваш пари за 1000 гласа, получаваш максимум 300.

- Вече не може, защото трябва да се допишат данните на избирателя от личната карта - номер и ЕГН. Преди съществуваше такава възможност, защото в избирателните списъци бяха отпечатани всички данни в списъците. Т.нар. мъртви души оказват влияние при изчисляване на активността. Ние знаем, че в България гласуват между 3 и 3.5 млн. души. Дали ще ги делим на 6.9 или на 5.8 млн., колкото вероятно са реалните избиратели, няма особено значение.

- Активната регистрация е хубав инструмент. Той ще работи за редовно гласуващите и ще бъде проблем за кампанийно гласуващите между 500 хил. и 700 хил. души. Заявяването за включване в избирателния списък може да се направи електронно - няма да има проблем, тъй като не изисква анонимност. За възрастни хора, които не ползват интернет, може да се предвиди друг тип регистрация. Или да се въведе активната регистрация за хора под 65 г., а по-възрастните да останат в списъците. Те и бездруго редовно ходят да гласуват.

- Разбира се. Машината е по-лесен вариант за гласуване от хартиената бюлетина. В Индия и Пакистан се използват такива машини, при които само натискаш копчето. Машинното гласуване е добро, стига да е само то. Ако е режимът с двете, ще имаме страшни проблеми при отчитането на резултатите. Секционната комисия ще трябва да изкара един протокол от двата вида гласуване - от това с хартиена бюлетина и от машинното. Ако се въвежда машинно гласуване, трябва да се въведе само то, т.е. това означава, че ние приемаме резултатите от машинното гласуване. Мнението на международните експерти е, че в системи, в които имаш ниско доверие в институциите и изборния процес като цяло, въвеждането на каквито и да било технологии допълнително подкопава доверието. В България така или иначе е ниско доверието и по-ниско няма да стане, така че нека ги въведат. Но за да се избегнат проблемите с протоколите, да е само машинно.

- Например да се правят невалидни бюлетините за опонента. Това понякога се прави от член на секционна избирателна комисия от дадена партия, като се драска върху бюлетини с гласове за други партии. Има възможност за подмяна на бюлетините чрез обявяване на някои за "Сгрешени", но там трябва да участват много хора. Например с мотив, че са "Сгрешени", се вадят 40 бюлетини с вот за една партия и се подменят с бюлетини с вот за друга, но в това трябва да участва цялата комисия. Или да се обяви, че дадена бюлетина е невалидна, защото се реши, че хиксът или тикчето не е добре изписано.

Но кодексът го позволява. Аз съм противник на кодекса, защото кодифициране значи експлицитно да се опише кое е допустимо и кое не. По закона беше дали бюлетината изразява ясно волеизявлението на гражданите, а то е ясно.

- Нищо. Трябва да се спре с промените. Няма как хората да свикнат, като постоянно се променят правилата. Все едно постоянно да променят Правилника за движение по пътищата. Добри-лоши, по-хубави няма да ги направим изборните правила. Моята генерална теза е, че беше по-добре със законите, отколкото с Изборния кодекс, тъй като тогава администрацията имаше по-голяма гъвкавост. Преди Централната избирателна комисия (ЦИК) делегираше отговорности, а сега решава всичко.

Базовата единица е секционният протокол, а не чувалите с бюлетините, които се разнасят. Това значи, че протоколът трябва да бъде прост и елементарен, за да няма грешки и да не трябва да бъде променян само от председателя, който го предава в общинската или районната избирателна комисия.

Нужно е процесът да се професионализира на някакво ниво - освен постоянно действаща ЦИК, и районните избирателни комисии трябва да са постоянно действащи, за да може на регионално ниво да има професионалисти, които да могат и да правят обучения на секционните комисия. А в общините може да има по един-два щата с изборни администратори.

Справянето с грешките е чрез опростяване. Колкото по-просто, толкова по-хубаво е едно нещо.